Археологическият сезон в Плиска започва през ранното лято на 1970 г. с безпроблемно и скучно разчистване на дворната настилка източно от Голямата базилика. Работата върви бързо и леко, както винаги в такива случаи. Копачите "следват" настилката, няма какво да се повреди, пластът е тънък и мек, няма нищо особено за описване. Накрая - едно старателно и много прашно метене и готово. Нищо не подсказва засега, че скоро тук ще се разрази най-голямата суматоха в цялата история на археологическите разкопки в България.

Една от плочите стои твърде накриво и разкопвачът проф. Стамен Михайлов решава да я провери. Зачистването на фугите показва, че плочата влиза под нивото на настилката и е част от нещо значително по-голямо. След усилна работа се показват три каменни саркофага. Това вече е началото на суматохата.

До това време не са откривани подобни средновековни погребални съоръжения, а всички отдавна вече чакат да се попадне на владетелски гробници, околните балкански държави имат такива в изобилие. На карта е заложен престижът на България. Големи надежди се възлагат на цялостното разкопаване на Царевец, на мащабните проучвания в Плиска и във Велики Преслав. Впрочем владетелски гроб вече е бил откриван в смутните следвоенни години, но това е друга, малко неудобна тема.

Откритието е докладвано незабавно чак до "най-горе". В режим на усилена дейност влиза цялата държавна машина. Районът на находката е трайно изолиран и строго охраняван от специалните служби. Всъщност от съображения за сигурност саркофазите са отново покрити с пръст.

Текат непрекъснати съвещания на археологическото и културното началство, започват проектирането и изработването на механизми за повдигане на тежките капаци, покриващи саркофазите, хранят се огромни надежди за големи открития. Съставена е авторитетна "надзорна" комисия, в която влизат двама академици, един член-кореспондент, двама старши научни сътрудници, специалисти.

След завършването на мащабната подготовка саркофазите са отново разкрити при изключителни мерки за сигурност в края на лятото на същата 1970 г. На север от първите три саркофага е открит още един, четвърти. При повдигането на капаците на саркофази 1, 3 и 4 са допуснати по предварителен поименен списък само членовете на комисията, разкопвачите, 11 от най-добрите български специалисти по консервация и реставрация, антрополог, двама фотографи, специализирани в работа на археологически обекти, и работници. Два военни вертолета от авиобазата в Пловдив кръжат над Голямата базилика, "пиле не можеше да прехвръкне" по думите на проф. Михайлов.

* * *

Резултатите не оправдават безмерните очаквания, което, както знаем, се случва често. Саркофаг №1 съдържа човешки скелет, но находки отсъстват напълно. Погребаният тук може да бъде определен като среден на ръст мъж на средна възраст.

Саркофаг №2, който е отворен последен в началото на есента на 1970 г. от вече по-малко представителна комисия и без особени мерки за сигурност, съдържа силно изтлял скелет на 8 -10 годишно дете. Находки също няма.

Скелетът в саркофаг №3 е разбъркан. Това, изглежда, е станало в резултат на влизането на някакво дребно, но силно животно през процепите между капака и коритото след изтляването на меките тъкани, защото няма липсващи кости, а някои са даже по местата си, като дясната бедрена кост например. Все пак по редица антропологични белези става ясно, че погребаният тук е млад мъж, приблизително 20-25-годишен. Находки, свързани с погребания, също не са били открити въпреки старателните многократни пресявания на пръстта.

Саркофаг №4 съдържа главната находка от саркофазите - кожен колан, снабден със златна тока, златен накрайник и окачен за него железен кинжал в кания. Скелетът има доста особености, които показват, че приживе погребаният тук е имал някои сериозни здравословни проблеми, ще имаме повод друг път да се занимаем с тях. Всички, които носят колани на панталоните си, знаят, че разположението на токата на колана отдясно е признак за по-силна лява ръка, т.е. освен всичко друго погребаният в саркофаг №4 е бил и левичар.

По външния си вид саркофази №1, 2 и 3 си приличат - изработени са твърде грубо от жълт пясъчник, от който обикновено са изградени скалите по венеца на Мадарското плато. Само саркофаг №4 всъщност е преизползван. Изработването му от нискокачествен мрамор трябва да се отнесе в IV-VI в. от н.е. Капакът на саркофаг №4 е от същия жълт пясъчник, както и останалите три саркофага, той е изработен специално за това погребение.

По саркофазите са врязани множество знаци, по-голямата част от които се срещат и другаде в старобългарските обекти. Една част от тях явно са каменоделски марки, врязвани с тънко острие. Втора група знаци е поставяна по лицевата част на капаците и има "официален" характер, те са изработвани обикновено доста по-грижливо. За жалост засега нямаме никакви податки в разчитането на старобългарските знаци, въпреки че те са вече неколкократно подробно описвани, систематизирани и класифицирани. На лицевата част на капаците често се среща "ипсилон с две хасти", смятан за знак на бог Тангра без някакви особени основания. Върху капака на саркофаг №4 врязванията са най-изобилни, включително три доста едри кръста (Ст. Михайлов, 1979).

Както е обичайно в такива условия, скелетите в саркофазите са силно изтлели, но все пак е напълно сигурно, че погребенията в малкия престижен некропол до Голямата базилика са по християнски обред. Това не е ясно само за погребания в саркофаг №3, понеже скелетът в него не е в анатомичен порядък. Приложеният тук обред обаче е доста колеблив, което е показателно за началните периоди на въвеждането му.

Несъмнено най-забележителен е капакът на саркофаг №3, върху който е врязан старателно доста дълъг надпис на средногръцки "Кханасюбиги Омуртаг [казва]: кандидатът Турдачис беше мой храненик. Той умря вътре [вероятно от естествена смърт]" (превод на В. Бешевлиев, 1974; с изключение на владетелската титла, за която на тази страница вече е ставало дума, и на пояснението в квадратните скоби).



* * *



Разплитането на загадката с погребаните в саркофазите до Голямата базилика в Плиска ще трябва да започне, разбира се, от надгробния надпис на кандидата Турдачис. Основанията за изказаното мнение (В. Бешевлиев, 1979), че плочата с надписа е преизползвана като капак на саркофаг №3, не са археологически, а чисто исторически - отнасянето на погребение по християнски обред във времето на управлението на великия господар Омуртаг (814-831) е твърде ранно. Разкопвачът Ст. Михайлов изобщо не споменава нещо такова, а точно неговото мнение е определящо в случая. Освен това вече е ясно, че името Турдачис (Турдач, Турдачий) не е прабългарско, а предноазиатско по произход. Вече бе забелязано (Й. Андреев, 1981), че този надгробен надпис е един от двата за Омуртаговите хранени хора, при който липсва посочване на рода, от който произхожда погребаният. Другият такъв надпис е на багатур багаина Славна, който очевидно е от славянски произход. Турдачис също трябва да е бил от непрабългарски произход. Титлата му "кандидат" е византийска, т.е. от личната охрана на императора. Така че засега ще приемем твърдо, че в саркофаг №3 е погребан преминалият на българска служба византийски кандидат Турдачис. Както е ясно от надписа, той е умрял твърде млад като част от най-близкото обкръжение на българския владетел, при това още докато Омуртаг е бил жив, т.е. преди 831 г.

Сега вече ще бъдем принудени да направим нов извод - четирите саркофага не се съотнасят към Голямата базилика, а са едновременни, изглежда, с малката кръстовидна сграда, която е тук преди изграждането на Голямата базилика. Независимо от нейната функция - езическо светилище, ранен християнски мартириум или мавзолей на българските езически владетели, изглежда, че саркофазите в Плиска се отнасят именно към тази сграда, още повече че след изграждането на Голямата базилика те не са били означени по никакъв начин, следователно погребенията в тях наистина могат да се отнесат по-скоро в края на управлението на Омуртаг и скоро след това. В такъв случай само можем да предполагаме, че в саркофази 1 и 4 са погребани Омуртаговите синове Енравота и Звиница, които са приели може би християнството. За детския скелет в саркофаг №2 даже и предположение не може да се направи засега.

Ранното отнасяне на погребенията в саркофазите в Плиска не бива да разпалва нови фантазии на тема "Християнството в България е от преди Христос". Изповядването на чуждата религия е и ще си остане екзотично занимание за няколко скучаещи аристократи с крехко здраве чак до княза покръстител, който превръща свободното занимание в сурово задължение за всички.



--------

В памет на проф. Ст. Михайлов. В последните месеци преди смъртта си професорът идваше често в Националния исторически музей и част от данните по откриването на саркофазите в Плиска са предадени по личния му разказ.