Преди година признанието на шефа на едно от ключовите съдилища - Софийския апелативен съд, Веселин Пенгезов, че изпълнителната власт в лицето на вътрешния министър Цветан Цветанов е натискала за изхода на дела, би било смела и достойна постъпка. Днес обаче тя е по-скоро отчаян опит да се оправдае дисциплинарното му наказание заради скандала с имота на дъщеря му в Приморско. Което е жалко, защото за никого не е тайна, че такъв натиск има, а малцина са онези, които имат смелостта не само да му се противопоставят, но и публично да възроптаят срещу него.

Всъщност казусът "Пенгезов" за пореден път показва всички недъзи на системата, които са в основата на ниското доверие към нея. Висшият съдебен съвет например по никакъв начин не реагира на обвиненията на съдията. Реши да изчака, да види какво ще пише във вестниците, за да избере най-добрата стратегия за действие. А това не е отговорно поведение. Защото позицията трябва да бъде заемана не за пред медиите и когато наближи доклад на ЕК, а в името на законите, правилата и морала. И то бързо и категорично.

Бързината обаче никога не е била силната страна на ВСС. В случая "Пенгезов" например му бяха нужни цели 8 месеца, за да се произнесе по казуса. Може би очакваше обществото да забрави за това как роднини на магистрати са получили право на строеж без основание близо до морския бряг. При това дисциплинарното дело срещу Пенгезов е първото от петте, което приключва. Защо се бавят останалите, така и не бе обяснено. Ефектът на закъснялото наказание е близък до нулевия. И за наказания, и за останалите.

Историята "Пенгезов" има и още един пласт. С отстраняването му от ръководната длъжност управляващите имат огромен шанс да овладеят и Софийския апелативен съд. Както направиха наскоро с избора на Георги Колев за председател на Върховния административен съд. В момента тече процедура по избор на шеф и на Софийския градски съд. За там също отдавна има известен фаворит от приятелския кръг на вътрешния министър Цветан Цветанов. Ще трябва да се назначат и шефове на двете специализирани съдилища и прокуратури. И така изпълнителната власт наистина ще овладее върховете на съдебната. ВСС само се чуди как да зарадва изпълнителната власт. Кадровиците отдавна се отказаха да се съпротивляват. Членовете му, които имат морала и професионалното достойнство да се противопоставят, са по-малко от пръстите на едната ръка и гласът им почти не се чува.

Пенгезов съвсем не е ангел. Около името му от години витаят съмнения и само се забърква от скандал в скандал. И изначално бе грешка да бъде избран на този ключов пост. Съюзът на съдиите в България алармира за назначението му и ЕК. Магистратите определиха избора като "емблематичен пример за дефектиралата кадрова политика на ВСС, която е непредсказуема и не се гради на ясни правила". И припомниха, че репутацията на Пенгезов е "обременена с оповестени съмнения за корупция".

Докато съдебната система и "правителството" й ВСС действат така, няма шанс да излязат от вечната поза на грешник, удобна мишена и послушно изпълняваща политически поръчки. Трябва изцяло да се промени манталитетът на хората в нея. Израстването в кариерата да става на базата на професионални и морални качества, а не на лични приятелства, роднински връзки и услужливо поведение. Случайно попадналите в редиците й млади и читави хора, които още не са опорочени, не стигат.

Но за да могат да се противопоставят на всякакви форми на влияние и натиск, магистратите трябва да са абсолютно чисти. И да имат смелостта винаги, когато някой се опитва да им диктува как да решат дело, да се изправят с името си да го заявят на висок глас. Въпреки риска за кариерата си. Да си замълчиш за оказан натиск или само да го говориш по коридорите на съдебната палата е равносилно на това да му се поддадеш.