Евросъюзът удари в гръб премиера Бойко Борисов още в деня, когато получи доверие в българския парламент. Франция и Германия сякаш нарочно повториха точно в този момент, че му нямат доверие и затова не го искат в общото европейско пространство без граници. Според Париж неговото правителство не може да пази тайни и би ги споделило с престъпници, а Берлин притуря, че толерира организираната престъпност и корупцията на високо равнище.

Срещу 140 гласа на предани на Борисов депутати прозвучаха само два гласа на френски и германски министри, но те



сведоха до нула ефекта пред Европа



на неговото парламентарно тържество. Френският министър по европейските въпроси Лоран Вокие, който бе на посещение в Хелзинки, каза пред журналисти нещо, споделено от него още на 23 декември в интервю за в. "Фигаро": "Шенген функционира чрез свръхчувствителна база данни. Ако тя попадне в ръцете на организираната престъпност, това би било истински срив в нашата система за отбрана и европейска сигурност". Вътрешният министър на Германия Томас де Мезиер пък преразказа миналия четвъртък пред колегите си от Съвета на ЕС извадки от общото си писмо с шефа на френското МВР Брис Ортфьо от 21 декември за "липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, проявите на корупция на различни нива и устойчивостта на предизвикващата безпокойство организирана престъпност". Никой не се занимава със стари новини (което е оксиморон като "млад старец"), освен ако известните вече неща не са добили нова значимост. Много европейски и български медии отделиха внимание на изявленията от миналата седмица на Вокие и Де Мезиер, само защото след скандалите с изтеклите подслушани разговори са прозвучали още по-актуално. За по-малко от месец България сякаш бе направила всичко възможно, за да покаже на партньорите си в ЕС колко са прави Франция и Германия да й нямат доверие и да я спират за Шенгенската зона.

Увлечението на Борисов да подслушва кого ли не, неумението му да пази класифицирана информация, липсата на задръжки срещу злоупотреба с власт в изгода на свои приближени (включително и в сътрудничество с президента Георги Първанов), покровителството на контрабандата и въобще създаването на впечатление, че държавата се е превърнала в разграден двор, убиха създаваното с години добро впечатление от изпълнението на т.нар. технически критерии за Шенген. Те се превърнаха във формалност, на която обръщат внимание само тесните специалисти, докато политиците пренесоха дебата за готовността на България на съвсем друг терен. Всички вече си задават въпроса



кой е Борисов и що за стока е неговото правителство



Може да се очаква, че до крайния отговор контактите с него ще бъдат предпазливи. Всеки от европейските му партньори не би рискувал авторитета си чрез близост с неподходящ човек. При скандали като неговите другаде се подават оставки точно заради страха от изпадане в позорна изолация, но той се вкопчи още по-здраво в креслото си. Дали някой ще повярва в невинността му, ще проличи от броя министър-председатели, които ще се решат да му гостуват, и особено от броя на колегите му, които ще го поканят у дома си. В сметката няма да се отчитат срещите му с тях на общите заседания на Европейския съвет в Брюксел, където по протокол са длъжни да го допускат заради членството на България.

Премиерът направи голям гаф, като използва прокуратурата за замитане на следите си. Нейното твърдение, че записът на разговора му с митническия шеф Ваньо Танов е "манипулиран" (разтълкувано от удобни медии като "фалшифициран"), въпреки собственото му полупризнание, че съдържа истини, само бетонира впечатлението в Евросъюза колко струва съдебната система в България. Любезното определение, че е "нереформирана", всъщност означава, че тя е зависима от силните на деня (власт и престъпност).



Олекна главното извинение



на Борисов пред Брюксел, сведено до фразата "Ние ги хващаме, те ги пускат", което прехвърляше върху съдебната система цялата вина за липсата на резултати в борбата с престъпността и корупцията. Миналата година той заблуди Еврокомисията, която го насърчи в юлския си доклад чрез констатацията, че има политическа воля за справяне с проблемите, и която приписа на прокуратурата и съда липсата на резултати. Сега излиза, че прокуратурата е в симбиоза с него, защото вместо да назначи проверка дали е разпоредил на държавен орган (митницата) да наруши закона, като пощади укривател на акциз, тя се впусна в обяснения, че презаписът на един запис е "манипулация".

Без да се навлиза много дълбоко в теорията на информацията, трябва да се прави разлика между съдържание (факти) и носител на информация. Информацията не може без носител, но той сам по себе си не е информация. Едно и също съдържание може да се предава чрез различни носители, без да се променя смисълът му. Намекът на прокуратурата е, че скандалният запис е нещо като играта на развален телефон, при която препредаваното съдържание се деформира от влошено качество на носителя. Това предполагаше да се направи сравнение с оригинала и ако Борисов бе невинен, най-вероятно щеше да го издири, за да забие в земята клеветниците си, без да прибягва до мелодрами като гласуването на вот на доверие. Сега се твърди, че оригиналният запис е унищожен, което пък не доказва, че презаписът не е точен. Навлиза се в хлъзгавата територия на доверието или неверието, като единственият доказателствен материал си остава изтеклият презапис. Неговото отчаяно отричане може само да повиши стойността му и да го превърне в шлагер, както стана с ловчанската касета на бившата външна министърка Надежда Михайлова. Ако пък се появи още някой изтекъл запис, както се заканиха върлите му противници от РЗС, ще се издаде цял сингъл на премиера.



Свършиха спокойните дни



на Борисов, ако може да се определи така досегашното му управление. Той ще трябва занапред всеки ден да доказва невинност и да внимава за всяка дума и жест. Отварят му се две възможности - първо, да удари убедително организираната престъпност и корупцията, колкото и да са му скъпи по спортна или друга линия най-видните й представители; второ, да се превърне в балканско подобие на беларуския президент Александър Лукашенко, който налага авторитарна власт чрез силовите структури на надземния и подземния свят, но се снишава като парий, щом пресече границите на държавата си.