Ако някой не знае какво работят депутатите, да му кажа - преправят закони. Само за миналата година са преправили над 110 закона, а са приели едва 8 съвсем нови. Както каза преди време депутатката от ГЕРБ Йоанна Кирова - "в парламента ние шИФловаме законите".

Когато ГЕРБ се запътиха към властта, лидерът им Бойко Борисов обяви, че партията ще разчупи традицията и ще работи по нов начин, без преливане от пусто в празно. Година и половина по-късно равносметката е, че властта разшири законодателния самиздат и заради липса на опит започна да произвежда дори повече "брак" от предшествениците си.



Стана практика да се правят поправки на поправките



Най-знаковата промяна е със закона за наркотичните вещества. Преди година депутати от ГЕРБ извършиха лобистка подмяна на изречения, които облагодетелстват определени производители на алкохол. Имаше анкетна комисия, накрая историята се замаза, за да не се стигне до прокурорска проверка. Депутати от ГЕРБ бяха свалени в ранг и толкоз.

Поправка на поправката се прави сега и в Кодекса на труда заради гафа с отпуските. С наложената от ГЕРБ воля неизползваните отпуски след 2011 г. да изгорят уж бяха уредени справедливо - трябваше да се внуши, че така се слага край на традицията с по 200-300 и повече неизползвани дни. Оказа се, че не е така и сега ГЕРБ се саморемонтират, защото разбраха, че произведоха дефектен (според конституцията) модел.

Един от най-често прекрояваните закони в комисията по транспорт е за движение по пътищата, казва депутатът от "Синята коалиция" Иван Иванов. От приемането му досега за по-малко от 2 г. е ремонтиран 40 пъти. Част от измененията са внесени от правителството, а другата - от депутати. Сред причините е отношението към закона на три министерства - МВР, на транспорта и на регионалното развитие. При всички промени обаче санкциите за нарушителите се завишават, а това невинаги е нужно, смята Иванов. Според него често се нарушава балансът между размера им и жизнения стандарт на хората. Повишаването на санкциите е най-лесният начин



да се пълнят издънените каси на държавните институции,



но законодателят не бива да спекулира с това. Макар че голяма част от ремонтираните закони имат тъкмо тази цел - да осигурят приходи.

Според Иван Иванов през м.г. ГЕРБ са наложили спорни поправки в този закон, които ще трябва да се поправят. Една от тях е да се налага санкция на собственика на МПС, ако не докаже кой е бил водачът, когато е извършено нарушението. Според Иванов този текст се нуждае от редакция. Важно е да бъде наказван всеки нарушител, но, от друга страна, е важно да се накаже тъкмо нарушителят. Иначе подобен принцип може да бъде въведен и за собственик на жилище, който го е отдал под наем. Трябва ли той да бъде наказан за това, че наемателят например не си е платил данъците в НАП или някаква глоба от КАТ, питат депутати.

Част от недомислените поправки на мнозинството се правят "в движение", още преди второ четене. Миналата година изобилства от примери, но това не говори добре за юридическия потенциал на ГЕРБ. Да подминем шумно обсъждания закон за ГМО, при който в продължение на месец през ден мнозинството внасяше промени и бързо след това ги оттегляше под обществения натиск. В закона за автомобилните превози например ГЕРБ бяха записали, че шофьорите на автобуси, които возят деца и ученици, не могат да са по-възрастни от 60 г. Този труд е трета категория и хората се пенсионират на 63 г. "Какво да правят тези хора 3 г. преди пенсия и какво постигаме с това разминаване?", пита Иван Иванов. Той си спомня за подобни недомислия и при предишното управление. Една от първите законодателни промени на тройната коалиция през 2005 г. била да въведат възрастови ограничения за автобусите, които се внасят в страната. Година по-късно същият министър предложил поправка на поправката си, защото това



нарушава принципа на ЕС за свободно движение на стоки



От 26 август до 3 декември м.г. в НС са депозирани осем проекта за промяна на Търговския закон. Изглежда парадоксално за един и същ проблем по едно и също време да има два проекта на правителството и един - на депутати от ГЕРБ. "Тези хора не си ли говорят?", питат се депутати от левицата. Според Михаил Миков двата правителствени законопроекта си противоречат - единият намалява административната тежест, а другият я увеличава.

В началото на м.г. НС прие поправка на поправката и в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Така ГЕРБ ремонтира текст на тройната коалиция. Той предвиждаше да се задължат всички ведомства да не изискват от гражданите и фирмите информация или документи, които може да си набавят сами от други администрации. За прилагането на тази разпоредба са определени министрите на правосъдието и на финансите, като им е поставен срок от шест месеца да издадат необходимите наредби. Маргарита Попова обаче предлага това задължение в закона да бъде отменено, защото чрез наредба нямало как тя да разпорежда на чиновници от други министерства. И предлага да приемат постановление. В същото време обаче твърди, че предишните управляващи са приели "един правен абсурд, защото в правния мир вече съществуват наредби и нормативни документи, по които това регулиране между отделните административни органи се осъществява по електронен път".

От стенограмата на правителството става ясно, че министър Трайчо Трайков не е съгласен с позицията и напомня, че "става дума за нещо много важно, което като правителство сме се ангажирали, че ще облекчим живота на гражданите и на фирмите по отношение на това, когато един документ съществува някъде в администрацията, той да се предоставя служебно между ведомствата, а не хората да се редят на 50 опашки, да плащат и да си губят времето".

Истината е, че законодателният хаос в НС



до голяма степен е привнесен от правителството



Депутати се оплакват, че често пъти законите идват от МС в насипно състояние и на тях им трябват много време и усилия, за да ги подредят и направят работещи. Това говори за слаби юридически звена в отделните министерства и в МС. Дискусиите в правителството също са ялови, защото премиерът смята, че не е необходимо министрите му да спорят на заседанията. От стенограмите личи, че многократно той прекратява дебатите, защото чиновниците трябвало да уточнят всичко предварително.

В парламента също има сериозен проблем. Липсата на работещ Съвет по законодателството към парламентарния шеф е причина за редица недоразумения. Не случайно Конституционният съд досега е отменил над 12 решения на НС. Огромен е проблемът да се намери грамотен юридически коментар в групата на ГЕРБ по внесени законопроекти извън съпредседателя на ПГ Искра Фидосова и зам.-шефа на НС Анастас Анастасов. Депутати разказват, че Фидосова подготвя законопроекти и избира на кого да ги даде, за да ги внесат. Така се стигна до парадокса лекари да лишават киноиндустрията от средства, а спортисти да "режат" главата на БАН.

За това, че има сериозен проблем в групата на мнозинството, узря и премиерът Бойко Борисов. От една от стенограмите на МС стана ясно, че е решен да въведе ред. "Искам много внимателно вече да работим. Всички бързахме да вкараме повече закони", обяснява премиерът. Той обаче недоволства, че при първото четене кабинетът получава всичките негативи, а за второто проблемите са отстранени и в обществото "остава негативното впечатление, че нещо не е наред с този закон". Занапред всеки министър ще прави предварителна среща с мнозинството и ще представя законопроекта в страничка-две, за да обясни смисъла му. Целта е в парламента да се внасят текстове, които да не подлежат на сериозни промени при дебата в комисиите, а евентуално само на козметични.

Ръководството на групата на ГЕРБ също твърди, че си е взело забележка. Тази година предстоят важни закони, свързани както с Шенген и подобряване борбата с престъпността, така и в социалната, здравната и образователната сфера. Парламентът има шанс от работилница за поправки да се превърне в завод за нови политики.