Без съмнение наред с хилядите неуредени и недовършени държавни дела, България се откроява сред страните в Европа с подредената си и стабилна данъчна система. За разлика от новите големи европейски братя, които се задъхват под тежестта на прекомерен дълг, практически неуправляеми дефицити и хем тромави, хем лакоми фискални системи, ние излизаме от кризата без сериозни поражения на фиска. Това е предимство, което трябва да запазим, защото вече берем първите му плодове. Ниски и лесни за обслужване преки данъци, ясни и разумни косвени данъци - шепа държави могат да се похвалят с това. Изглежда, стигаме до консенсус, че финансовата стабилност, както фиксираният лев, трябва да се гарантира с правила, които по аналогия вече наричаме

фискален борд

Не е ясно кой какво вижда зад този етикет. За да обоснове искания вот на доверие, правителството заяви идеи, които скоро щяло да свърже в един законодателен пакет. Ясно, че фискалният борд няма да е борд (съвет, комитет). То и валутният ни борд не е. Само така му викаме от едно време, когато измислили този начин за гарантиране на валутна стабилност: правото на централната банка да издава пари се отнемало и се давало на един съвет, съставен главно от чуждоземни банкери, които се събирали край Женевското езеро, за да управляват националния валутен резерв и да следят да се спазва твърдото правило - всеки нов паричен знак да се емитира само ако във валутния резерв вече е постъпило достатъчно злато или резервна валута, която го обезпечава. Над 12 години българската практика доказва, че и без чуждестранен комитет, дори и далеч от Женевското езеро, правилата могат да се спазват, ако нямат вратички.

Какви ще са фискалните правила,

които ще охраняват финансовата стабилност така твърдо, както пазим (валутната) стойност на лева? Проблемът е, че фискалната стабилност не може да се изрази с едно твърдо правило, както 1 лев = 1 марка (= 0.51129 евро). Нужна е система от правила и правен режим, който да не дава на парламента възможност да ги прекрачва. Имаме съгласие за първото от тези правила: десятъка. Доходите в България се облагат с пропорционален ("плосък") данък от 10%. (Веднъж обложен, доход се облага пак при получателя му с 5%.) Това не е достатъчно, защото държавата разполага с много други форми за облагане. Трябва да има предел за

максималната данъчна тежест

Засега държавата хитрува и си запазва възможността да вдига ДДС и акцизи, осигурителни данъци, такси и преки плащания. Гарантираната фискална стабилност ще е чист блъф, ако не ограничим частта от брутния продукт, който държавата има право да изземва в бюджета. Самият десятък идва от древността с идеята за разпределение на дохода между държавата, собственика на земята и онзи, който я обработва. Понеже чистият доход от земеделска дейност е около 1/3 от цялата продукция (33.3%), десятъкът е 1/3 от чистия доход. Т.е. "естественият" максимум от брутния продукт, който може да си позволи да изземе държавата, без да пречи на стопаните да произвеждат, е 33.33%. Като отчетем обезценката на парите, с които мерим продукта, стигаме до предел към 40% от брутния продукт. С облагане над 40% държавата ще спъва стопанството. Има държави с по-голяма норма на облагане, но те връщат част от взетото обратно на производителя със субсидии. Но те кривят пазара и цените. Субсидии трябва да се дават само за да балансират тежки пазарни аномалии. 40% пределна данъчна тежест е едно добро фискално правило. Остава да ограничим дефицита и дълга, защото освен от данъци, държавата може да пълни бюджета и като трупа дълг за обща сметка. Тук пределите вече са наложени в европейския Пакт за стабилност - дефицит до 3% и държавен дълг до 60% от брутния продукт. Други правила не трябват, ако спазваме изброените до тук. А

данъчният референдум е опасен

и по-добре да се оплеви от законопроекта за фискален борд. Гласът на народа е много ценен, когато ни открива древните мъдрости, но страда от неразумни емоции, детска жестокост и интуитивна алчност; тях гали всеки популист. Осъзнали това, бащите на днешната демокрация стигат до принципа за представителна власт. Демосът бързо екзалтира и спира да мисли, щом го повлече поривът на тълпата.

Ако властва пряко, той гази разум, закон и ред, влюбва се в безмозъчни водачи, създава гилотината и прекарва през нея и най-светлия ум, ако се изправи срещу вълната на народната волност. На референдум българите щяха да последват магнетичния Общи и сами биха обесили неземно различния от тях Левски. После щяха да съжаляват, както днес мнозинството хленчи, щом си спомни кому е вярвало сляпо и е дарувало абсолютно парламентарно мнозинство. Когато една законова норма докаже своята цел и полза, зад нея застава невидим, но твърд консенсус. Без да е записано, че само референдум ще променя курса на лева, никой не би посмял да девалвира лева: вълната от недоволството на ограбваните ще го помете от власт. Консенсусът, а не референдумът гарантира стабилността.