България много иска да влезе в Шенген. През последната седмица Бойко Борисов обяви, че сме на една мазилка разстояние - той обеща тези дни да стегнем последната сграда за бежанци, с която да покрием всички изисквания на ЕС.

Полемиката около това дали сме готови да членуваме в Шенгенското пространство се върти само около границата ни с Турция. Поне досега европейските чиновници не са повдигали изобщо въпроса за охраната на западната ни граница. А тя определено е много по-голяма и трудно охраняема.

На Запад България граничи със Сърбия и Македония, като общата дължина на браздата е 506 км.

С Македония границата ни е дълга 185 км. От юг на север тя започва от връх Тумба (1880 м) в планината Беласица и достига до връх Китка. Югозападно от него при село Жеравино се събират българската, македонската и сръбската граница.



Границата ни със Сърбия е 321 км



Тя започва от село Жеравино до р. Тимок при Брегово и оттам по реката достига до Дунав.

Както и южната ни граница, западната е трасирана през сложно разчленен релеф, пресича много върхове и била на планини. На границата ни с Турция, която е външна за ЕС, има изградени телени ограждения - и от наша, и от турска страна. Преди година и половина екип на "Сега" успя да се разходи близо два часа около браздата, преди да бъде забелязан от мобилен екип на Гранична полиция.

Европейският съюз може да бъде сигурен, че няма никаква сигурност и гарантирана защита откъм Македония и Сърбия. Преди повече от 30 години бяха премахнати всички охранителни съоръжения. В момента са останали само части от кльона, който преди не позволяваше на българите да прескочат в социалистическа Югославия. Сега охраната на тези райони е поверена единствено на мобилни патрули, които разчитат нарушителите да бъдат засичани и залавяни още по асфалтираните пътища, които водят към Сръбско. Тези групи разполагат с термални камери, които през нощта могат да засичат хора, но на определено разстояние.

"Бе, вярно е, че всеки може да се шмугне и ако знае пътечките, да мине границата. Ние сме ловци и всяка събота и неделя обикаляме горите. На младите момчета им е забранено да ходят сами, защото не знаят къде е точно границата и да не направят някоя бела. Само старите помним къде точно минаваше", разказва кметът на село Стрезимировци Борис Петков. Това е едно от многото български села, които биват буквално разделени от Ньойския мирен договор. Сега от наша страна живеят 5-има души, а от сръбска са 8. През лятото стават малко повече.

"Според мен момчетата от Гранична полиция разчитат много и на нас, дето живеем по селата. Ние сме си приказвали с хората, че е нормално, ако видиш непознат, веднага да сигнализираш, защото може да е престъпник и да е намислил нещо", казва Петков.

Само на няколко метра от бариерата на ГКПП-Стрезимировци все още стоят полуразрушени няколко малки сгради. На едната с блажна боя пише "дискотека", а на другата - "обменно бюро". На счупените прозорци все още стоят



стикерите на застрахователите от ВИС



Всички още помнят времената на югоембаргото, когато на това място имаше километрични опашки от български спекуланти, които продаваха бензин в Сърбия. Крупни бизнесмени направиха милиони от износ на цистерни с гориво. Откъм Сърбия се задават пеша жена и мъж. Двамата носят найлонови торбички. Мъжът е купил прах за пране, а жената - омекотител и зеленчукова подправка. "Идете да си купите по две кутии цигари и нещо за къщите, щото е малко по-евтино. Тук сме живи загинали. Няма пари. Добре, че граничарчетата ни пускат да си купим нещо, за да спестим някой лев за лекарства", казват хората.

Западната ни граница винаги е имала важно стопанско значение. Някога ключов бе граничният пункт при Калотина, през който преминават товари и пътници по международния път от Виена през Будапеща, Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и Истанбул за Персийския залив. През този пункт преминава и единствената железопътна линия през западната ни граница.

След признаването на Република Македония силно нараства значението на южната част на западната граница. През нея се осъществяват транспортни, търговски и туристически връзки с Македония и Албания. В южната част на западната ни граница железопътните връзки стават чрез обходни маршрути през Сърбия (Калотина-Пирот-Ниш-Скопие). Сега през контролния пункт при Гюешево преминават най-много товари и пътници за и от Македония и Албания.

Стопанско значение има и шосейната връзка между Благоевград (България) и Делчево и Кочани (Македония) през Делчевския проход. Третият важен пункт е шосето по долината на река Струмешница през граничния пункт Златарево.

Със Сърбия транспортните и икономическите връзки освен по вода по река Дунав са предимно чрез главния граничен пункт Калотина (жп линия и шосе). По-малко се ползват пунктовете между Трън и Клисура, Долно Уйно и Босилеград, Кула и Зайчар, между Брегово и Неготин и през Белоградчишкия проход между Белоградчик и Княжевец.

"Ако си рекъл да хванеш гората и



да прескочиш оттатък - нямаш никакъв проблем



Ние няма какво да правим там. И да избягам, какъв ми е келепирът. Ма око вида неко черен или от ония талибаните, ще ги обаждам веднага на полицията, да знаеш", казва Иван от село Врабча.

Факт е, че ЕС се е концентрирал единствено към границата ни с Турция, където България наистина е съсредоточила повечето си технически средства и гранични полиции. Защото наистина оттам идват най-много имигранти от трети страни, които са потенциална заплаха и за сигурността, и за икономиките в Европа. Неслучайно през ден нашето МВР сега отчита колко иракчани, афганистанци и други бегълци е открило в тайници. Показваме колко сме стриктни.

В същото време съюзът има още две външни граници със страни, които най-вероятно скоро няма да влязат в НАТО и ЕС. За тяхната охрана обаче еврочиновниците си затварят очите. А контрабандните канали към Сърбия и от Албания през Македония и България са световноизвестни. Само преди няколко месеца една българска телевизия успя да спазари огромно количество дрога от Албания, която трябваше да стигне в София през Скопие. Един от най-големите контрабандни канали на цигари също е от Сърбия. На няколко пъти Гранична полиция залавяше и огромни количества оръжия, които бяха внасяни от западната ни съседка. Топлата връзка между българската и сръбската мафия също е добре известна и в никакъв случай не е прекъсната. Да не говорим за огромното количество на крадени коли, които минават от центъра на Европа към България, както и обратно през сръбската граница.

Едното обяснение за омаловажаването на тези граници е, че ЕС иска да издигне високи стени към Турция и исляма, а да остави вратички към Сърбия и Македония, които някога може да се присъединят към Европейския съюз. Логична обаче е и версията, че техническото оборудване не е достатъчно, за да си затворят очите пред ширещата се корупция и опасност от изтичане на информация.