През десетте си години като министър-председател Тони Блеър направи много неочаквани неща. Лейбъристката партия, която ръководеше, се определяше като лявоцентристка, но той стана най-близкият съюзник на президента на САЩ Джордж Буш. Неговите предшественици се наричаха социалисти, но той се грижеше за богатите и охлаби контрола над британските банки. Но последното пътуване на Блеър като премиер през 2007 г., само месец преди да се оттегли от поста, бе най-изненадващото от всичките му решения.



Посоката бе Либия



Шест години преди това либийският агент от разузнаването Абдел Басет Али ал Меграхи бе осъден за масово убийство заради сваления с бомба през декември 1988 г. "Боинг" на компанията "ПанАм". Самолетът експлодира над Локърби, Шотландия, като уби всичките 259 пътници на борда и още 11 души на земята. Никой обаче не бе обвинен за убийството на Ивон Флетчър, 25-годишна лондонска полицайка, застреляна с мистериозен куршум откъм либийското посолство през април 1984 г. Повече от две десетилетия Либия бе главен доставчик на оръжие и експлозиви за Ирландската републиканска армия в конфликта, който струва живота на около хиляда души. Въпреки това Блеър отиде на 29 май 2007 г. в Либия, за да бъде приветстван от Муамар Кадафи - диктатора, завладял властта през 1969 г. и носещ главната отговорност за тези и други престъпления.

До края на 90-те години Либия бе подложена на серия от строги международни санкции, оставили обаче богатата й петролна и газова икономика да функционира. В крайна сметка Кадафи бе принуден да направи отстъпки, за да се отърве от клеймото над Либия: първо, през 1999 г., когато предаде на шотландски съд, заседаващ в Холандия, Меграхи и още един мъж; и след това през 2003 г., като се отказа от програмите си за ядрено и химическо оръжие. После изплати 2.7 млрд. долара компенсации на жертвите от Локърби и Либия стана първата страна, заличена от списъка на държавите, спонсориращи тероризма на Държавния департамент на САЩ. За разлика от Ирак не се наложи преди това да бъде заличен нейният лидер.

През 2007 г. англо-либийските отношения се промениха и



Блеър отиде на гости на Кадафи



Пътуването му съвсем не бе приятно: първо полет от Лондон до либийската столица Триполи; после прехвърляне на либийски самолет, който го откара до Сирт, родното място на полковник Кадафи и негова племенна база; и накрая друсане по горещ пустинен път в Сахара до бедуинската шатра на Кадафи, пазена денонощно от телохранителки. На въпрос как се е чувствал при Кадафи, Блеър каза на репортери: "Отношенията ни са много добри... С него е лесно да се работи. Няма нещо, за което да сме се разбрали и да не е станало". След това добави, че си говорят няколко пъти по телефона през годината и се обръщат един към друг с малките си имена.

Като средновековен принц Блеър бе придружен не само от свита правителствени служители, но и от висши ръководители на големи компании, базирани във Великобритания. Сред тях бяха оръжейникът "Дженерал дайнамикс", производителят на зенитни ракети MBDA, петролният гигант "Бритиш петролиум" (БП). И трите компании получиха уверения от либийците, че техните ръководители ще бъдат допуснати заедно с Блеър в палатката на Кадафи, където полковникът ще одобри сделките, по които те преговаряха.

Но внезапно нещо се обърква. "Кадафи имаше чувството, че Блеър е склонен да подпише голямо споразумение", и затова либийският лидер "настояваше всичко да се обвърже", разказва един от придружителите. Основното искане на Кадафи бе да сключи Споразумение за прехвърляне на затворници (СПЗ) - обичаен международен договор, който позволява чуждестранни затворници да излежават присъдите си в затворите на своята страна. Чрез него бомбаджията от Локърби Меграхи би могъл да излезе от килията си в затвора "Гринък" край Глазгоу и да се върне в Либия. Според присъдата, дадена му от шотландски съдии, Меграхи не би могъл да очаква помилване поне още 20 години.



"Беше като студен душ



В деня на срещата момчетата от MBDA и "Дженерал дайнамикс" разбраха, че няма да има сделка. Много скъпо искали, французите може би щели да предложат нещо по-добро. Оръжейниците от тези две компании буквално бяха изгонени от палатката", каза очевидец. Кадафи одобри контракта с "Бритиш петролиум", като даде на компанията изключителни права да сондира петрол и газ в три големи участъка - единия в средиземноморския шелф с размерите на Белгия и два на сушата с размерите на Кувейт, съпоставими с 2000 зони на "Бритиш петролиум" в Мексиканския залив. Сделката има потенциал за много милиарди долари. "Дженерал дайнамикс" трябваше да почака още 11 месеца до май 2008 г., когато Либия подписа контракт за 165 млн. долара екипировка за елитната втора либийска бригада, командвана от сина на Кадафи Камис. На тръгване Блеър заяви: "Отношенията между Либия и Великобритания се промениха напълно. Търговските отношения непрекъснато укрепват". Блеър знаеше за какво говори. Той се готвеше да стане един от печелившите.

Само за справка трябва да се каже, че Меграхи бе върнат в Либия на 20 август 2009 г., две години след оттеглянето на Блеър от премиерския пост. В крайна сметка той бе пуснат от затвора не въз основа на Споразумението за прехвърляне на затворници. Шефът на медицинската служба в шотландския затвор д-р Андрю Фрейзър увери, че ракът на простатата на Меграхи е в толкова напреднала фаза, че му остават три месеца живот. Мнението на Фрейзър бе подкрепено от един от най-изтъкнатите британски онколози д-р Карол Сикора. След медицинското освидетелстване правосъдният министър на Шотландия Кени Макаскил пусна Меграхи по "хуманни съображения". Но тъй като и до февруари 2011 г.



Меграхи упорито продължава да е жив,



оцеляването му предизвиква недоволство сред много от семействата на жертвите от Локърби. Президентът Обама каза, че освобождаването на Меграхи е предизвикало у него "изненада, разочарование и гняв". Американски сенатори заподозряха, че решението е било продиктувано от икономически интереси.

"Венити феър" откри доказателства, че е станало точно така и че на Меграхи са му оставали по мнението на британците доста повече от три месеца живот. От дълго време има знакова връзка между британското правителство и "Бритиш петролиум", най-голямата корпорация на фондовата борса в Лондон. Първото пътуване на Тони Блеър в Либия през март 2004 г. имаше за цел да възнагради решението на Кадафи предната година да се откаже от стремежа към ядрено оръжие и други оръжия за масово унищожаване. Тогавашният шеф на "Бритиш петролиум" Джон Браун вече бе посочен за член на Камарата на лордовете. Блеър даде на "Бритиш петролиум" първопроходческа мисия, като взе със себе си Браун при Кадафи. Сделката все още не бе сключена, когато лорд Браун бе принуден през 2007 г. да подаде оставка заради секс скандал, но според него пътуването му е дало необходимия импулс за договарянето.

Британските търговски интересни в Либия отидоха далеч отвъд сделката на "Бритиш петролиум". Даже по времето на санкциите Либия продаваше своя петрол, но не можеше да си свърши много работа с парите, защото нямаше достъп до международните финансови институции. Тя ги трупаше в структура, наречена Либийска инвестиционна управа. Това е държавен инвестиционен фонд, контролиран лично от Муамар Кадафи (в момента възлиза на 70 млрд. долара). През юли 2009 г., малко след като шотландският министър Кени Макаскил се срещна с либийска правителствена делегация, за да обсъди евентуалното освобождаване на Меграхи по хуманитарни причини, либийското правителство отвори офис в Лондон, който се превърна в клон на Либийската инвестиционна управа. През февруари 2010 г. неговият директор Мохамед Лаяс каза, че управата възнамерява да похарчи 8 млрд. долара. Сред първите инвестиции фигурираше покупката на значителен дял от "Пиърсън", издателската компания, която притежава вестник "Файненшъл таймс". Управата държи също 15% от сондажите на "Бритиш петролиум" в Либия.

Три години и половина след слизането си от премиерския пост



Блеър печели по 30 млн. долара годишно



от различни изяви по света. Като много пенсионирани политици той иска високи хонорари за публичните си дейности, но въпреки това те са добавка към основните му доходи. През януари 2008 г. Блеър прие да стане консултант в американската банка "Джей Пи Морган Чейз" срещу възнаграждение от 3 млн. долара годишно. Застрахователната корпорация "Цюрих" му плаща още 3 млн. долара на година. Блеър учреди и собствена консултантска компания по примера на Кисинджър. Нейни клиенти са правителството на Кувейт и държавният инвестиционен фонд на Абу Даби, в който има 627 млрд. долара.

Прессекретарят на Блеър, бойкият Матю Дойл, отговаря много неохотно на въпроси за отношенията между Блеър и Либия. "Венити феър" неколкократно му постави няколко базови въпроса: Колко пъти Блеър е ходил в Либия след оттеглянето си от премиерския пост? И каква е била целта на тези посещения? Накрая Дойл даде следния отговор: "Тони Блеър няма никаква роля - платена или друга, - свързана с либийското правителство или с Либийската инвестиционна управа. Нито Тони Блеър, нито неговата фирма има търговски отношения с Либия или с която и да е либийска компания". Стриктно погледнато, няма съмнение, че е така. Но либийски източници твърдят, че Блеър е посетил Либия пет-шест пъти, откакто не е премиер. Неговият работодател "Джей Пи Морган" обаче има търговски отношения с Либия. Трима високопоставени британски служители, пожелали анонимност, настояват, че Блеър е пътувал многократно до Либия, след като напусна "Даунинг стрийт", и това е станало няколко пъти от името на банката. "Очарованието на Блеър все още върши работа пред Кадафи. Кадафи ще зареже всичко за среща с Блеър", споделя един от тези служители. Сейф ал Ислам, син на Кадафи и смятан за негов наследник на поста, заяви миналото лято, че Блеър е "личен приятел на семейството" и че е посещавал Либия "много, много пъти", откакто напусна поста си. Нито Блеър, нито банката ще кажат с какво той оправдава заплата си в Либия или другаде. Управители на други банки с интереси в Либия твърдят, че "Джей Пи Морган" върти голяма част от парите на Либийската инвестиционна управа и някои от резервите на Либийската централна банка.

Никога не е имало съмнение, че една от главните цели във външната политика на Кадафи е освобождаването на Меграхи. Въпреки че плати огромни компенсации за жертвите, Либия не пое отговорност за взривяването на самолета на "ПанАм". Либийското правителство публично



сравни Меграхи с Исус Христос



Когато през 2007 г. Кадафи сключи с Блеър в палатката си Споразумение за прехвърляне на затворници, се интересуваше само от Меграхи. По същото време в британски затвори имаше 21 либийци, но Триполи не поиска да му бъде върнат нито един от тях. Лондон пък уверяваше, че споразумението ще се отнася до всички други, но не и до Меграхи. По време на сенатското разследване в САЩ през септември 2010 г. представителката на Държавния департамент Нанси Макълдауни (бивш посланик в България - бел. ред.) заяви, че според уверенията на Тони Блеър пред Вашингтон Меграхи щял да остане в затвора поне до 2019 г.

Споразумението за прехвърляне на затворници обаче не можеше да се приложи за Меграхи, защото в този момент той все още искаше преразглеждане на присъдата си. През юни 2007 г. той получи разрешение да обжалва наново, защото заедно с адвокатите си от години настояваше, че е невинен. Шотландският съд отхвърли всички негови основания с изключение на едно - имаше съмнение къде точно Меграхи е купил дрехите, поставени в куфара с бомбата, и дали въобще е бил в Малта, когато оттам са били закупени въпросните дрехи. През есента на 2008 г. и пролетта на 2009 г. шотландският съд заседава 12 дни по темата, като петимата съдии насрочиха следващо заседание за 7 юли, когато да кажат дали са готови с окончателното решение.

Това заседание, което можеше да завърши с освобождаване на Меграхи, така и не се състоя, защото единият от съдиите бе подложен на сърдечна операция. Заседанието бе отложено за есента, което по мнението на Либия щеше да е твърде късно. След онкологичната диагноза на Меграхи бе предписано през септември 2008 г. да започне хормонална терапия, която първоначално му подейства добре. Но следващата пролет състоянието му пак се влоши. Междувременно Кадафи планираше голямо тържество на 1 септември 2009 г. в чест на 40-годишнината от преврата, който го доведе на власт. Той искаше Меграхи да присъства на празника.

Либийците поискаха Меграхи да бъде освободен или въз основа на Споразумението за прехвърляне на затворници, или по хуманни причини като



човек близо до смъртта



По шотландското законодателство хуманното освобождаване е възможно, ако на човек му остават до три месеца живот. На 27 октомври 2008 г. високопоставена либийска делегация се срещна за първи път с шотландски официални лица. В нея влизаше не кой да е, а Муса Куса, бивш началник на разузнаването и предстоящ външен министър, който бе записан като "преводач" на делегацията. Според протокола от срещата либийците казали на шотландците, че ще смятат смъртта в затвора за изпълнение на смъртна присъда, каквато не е налагана на Меграхи, и че тя ще има катастрофални последици за отношенията между Либия и Обединеното кралство. Лондон успокои Триполи, че лично премиерът не желае смъртта на Меграхи.

За да отговори на изискванията на Споразумението за прехвърляне на затворници, Меграхи оттегли жалбата срещу присъдата си. Така на Шотландия остана да избере по кое от двете основания да пусне Меграхи, като Макаскил си постави срок до 20 август 2009 г. с ясното съзнание, че така или иначе ще го прати у дома. Две седмици по-рано неговото правителство обсъди с либийски пратеници подробности по отпътуването му, като реши, че това ще стане с либийски самолет, в който ще пътува и Сейф ал Ислам. Американците знаеха за подготовката и на 13 август държавният секретар Хилари Клинтън телефонира на Макаскил и с възможно най-твърди думи възрази срещу предстоящото връщане на Меграхи в Либия. Но сделката вече бе сключена.

Меграхи нито тогава, нито сега е в добро здраве. Д-р Джим Суайър, който е говорител на британските жертви от Локърби и винаги е смятал Меграхи за невинен, отиде да го види в Либия през септември 2010 г. и каза, че все още може да ходи, но изпитва голяма болка. Очевидно той живее повече от дадените му три месеца от докторите. Срокът бе надхвърлен с повече от година и половина. Поначало е трудно да се прогнозира колко ще издържи един раково болен. Без допълнителни грижи Меграхи щеше да е вече мъртъв. Но и в затвора лекарите вече бяха решили да го подложат на химиотерапия. Те не биха взели подобно решение, ако бяха сигурни, че краят му приближава. Меграхи знаеше, че му предстои химиотерапия, и на 6 август изпрати на Макаскил писмо от три страници, изписани на ръка, с молба за хуманно освобождаване. В него той заяви: "Зная, че ви предстои трудно решение. Единственото, за което ви моля, е да имате предвид моето състояние. Изглежда, че скоро ще трябва да започна химиотерапия. Имам нужда от подкрепата на своето семейство не само заради физическите симптоми, които неизбежно ще дойдат с процедурата..., но също за тяхната помощ и обич, когато дойде ред да се изправя пред своята съдба".

Основателят на главната британска изследователска мрежа по ракови заболявания "Кенсър Партнърс ЮК" проф. Карол Сикора каза, че за пациенти като Меграхи, които не са се оправили след хормонална терапия, следващата стъпка е химиотерапията. Обикновено се използва лекарството "Таксотер", чиито клинични изпитания са показали удължаване на живота на пациентите със 17-19 месеца. Въпреки това той даде заключение на 30 юли 2009 г., че на Меграхи му остават по-малко от три месеца живот "съгласно везната на вероятностите". "Венити феър" притежава доклада на Сикора, който уточнява, че никога не е правена химиотерапия в затвора, но частна компания предлагала такава услуга.

За да удължат колкото може повече живота на Меграхи, шотландците са обмисляли дори да му приложат по-ефективно лекарство от "Таксотер" - "Абиратерон", чиито изпитания показвали по-добър резултат върху пациенти в терминален стадий. Но през август 2009 г. изпитанията все още не били приключили и освен това пациентите трябвало първо да минат курс на лечение с "Таксотер". Тези факти също се разминават с твърдението, че лекарите прогнозират на Меграхи не повече от три месеца живот.

Но трите месеца бяха официално желаната прогноза. Меграхи бе изпратен у дома, където бе посрещнат като герой. Обстоятелствата около освобождаването му едва сега започват да излизат наяве, но още тогава пролича, че завръщането му бе добра новина за бизнеса. Скоро след това бяха разблокирани всички споразумения, които британски компании бяха подписали с Либия, но не можеха да ги приложат, защото чакаха височайше окончателно одобрение. Още в самолета Сейф ал Ислам лично обясни на Меграхи за какво става дума и какво е сторила Либия за него. Той му каза, че всеки път, когато са преговаряли с британски компании за петрол и природен газ, либийциите са поставяли на масата за преговори и неговото име.



*Статията публикуваме с големи съкращения