След вота на доверие, който сам пожела, премиерът Бойко Борисов се отправи към друг, нежелан вот. Този път ще го оценяват не преданите му депутати, а далечни и слабо познати евродепутати, които се развълнуваха, че България се управлява чрез безконтролна употреба на специални разузнавателни средства (СРС). Европарламентът (ЕП) се готви да изслуша българското правителство дали нарушава базови принципи на европейската демокрация. Кастингът за добри маниери може да протече на два тура - първият в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, а вторият - в пленарната зала пред всички депутати от 27-те страни в ЕС.

Откъде накъде? Нима евродепутатите имат право да подлагат национални правителства на парламентарен контрол? Борисов вероятно е спокоен - нямат такова право, но могат да следят как държавите спазват правилата, които се гласуват в ЕП. Все пак националните законодателства трябва да бъдат хармонизирани с европейското. По принцип пазител на договорите (което означава на всички нормативни актове в ЕС) е Европейската комисия (ЕК). Но ЕП може да й поръчва проверки и да я подлага на контрол дали е достатъчно бдителна. Освен това евродепутатите могат да се възползват от високата си трибуна, която се вижда от целия ЕС, за да надуват алармата, когато забележат груби нарушения на общите правила. По този път тръгнаха трима български евродепутати от либералната група - Станимир Илчев и Антония Първанова от НДСВ и Метин Казак от ДПС, плюс трима техни колеги от Румъния, Холандия и Великобритания. Те подадоха сигнали във времето за кратки изказвания преди същинските дебати. После изпратиха общо писмо до ЕК с искане за проверка дали са законни подслушванията на български граждани от изпълнителната власт и дали тя не нарушава Хартата за правата на човека, която е част от Лисабонския договор. Успоредно с това поискаха Комисията по гражданските свободи да включи българския казус в едно от близките си заседания и да покани за изслушване вътрешния министър Цветан Цветанов. Ако остане недоволна от отговорите му и от реакцията на ЕК, тя може да поиска пленарен дебат, на който да бъде поканен премиерът Борисов.



Сценарият бе проигран в средата на януари,



когато Унгария бе извикана да се обяснява за своя мракобесен медиен закон. Тогава евродепутатите допуснаха процедурна грешка, която може да бъде поправена в случая с България. Те поискаха пленарно изслушване на унгарския премиер Виктор Орбан, преди да са получили отговор от Еврокомисията, която бе натоварена да направи анализ на несъответствията на унгарския закон с европейските принципи. По тази причина дебатът бе ограничен само в Комисията по гражданските свободи, където критиките отнесе министърът на правосъдието Тибор Неврашиш. След голямо мънкане той обеща да предложи поправки на закона, но когато получи забележките на ЕК. Премиерът Орбан бе пощаден, защото отпадна формалната причина да бъде подлаган на допълнително препитване, а и ЕП предпочете да запази авторитета му като нов ротационен председател на ЕС. Сега остава да се види дали критиките в ограничен кръг са подействали оздравително, или ще се наложи нова терапия. Няма обаче съмнение, че Унгария остава под фокусирано внимание и до края на председателството си вероятно ще се поправи, за да не вреди както на своя, така и на общия образ на ЕС.

Върху Борисов може да бъде приложена пълната процедура, защото собственият му авторитет не представлява в момента европейска ценност. Едва ли ще се намерят евродепутати, които като неговите министри да заявят, че им е все едно дали ги подслушват, защото нямат какво да крият. Посегателството върху личните граждански свободи е тежък грях, особено като се има предвид, че страната вече бе предупредена чрез осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека заради злоупотреба със СРС, който още в средата на 2007 г. стигна до извода, че "системата за тайно следене в България е, меко казано, свръхизползвана". А сега е още повече...



Злото за Бойко Борисов



в лицето на тройната коалиция ще се възпроизведе в ЕП, след като в нашия парламент тройката се смали до двойна коалиция при отпадането на НДСВ от депутатското войнство. В Европарламента БСП, ДПС и НДСВ могат да си партнират, като царската партия играе много активна роля. Сред либералите нейната дума се приема с доверие и Борисов не бива да забравя възловата роля на жълтата евродепутатка Антония Първанова по време на позорното препитване на неговата любимка Румяна Желева. Тогава злополучната кандидатка за еврокомисар катастрофира толкова лошо, че трябваше да се откаже и от поста външен министър. Вярно е, че ЕП не диктува персонални промени в правителствата на страните членки, но Цветан Цветанов трябва да бъде нащрек, ако го извикат в Комисията по гражданските свободи, за да не се изложи като Желева. Тогава и Борисов няма да може да го спаси, защото заседанията са открити и се излъчват в реално време по интернет. Евентуален провал на министър Цветанов ще изпързаля премиера Борисов право под прожекторите на пленарната зала в Страсбург, защото либералите отсега агитират социалистите и зелените да предизвикат пленарен дебат за погазването на човешки права и за злоупотребата с власт в България. В групата на социалистите отношението засега е сдържано, но зелените, сред които няма български депутати, поначало са настроени много критично към България. Може да се напомни, че тяхната представителка Ева Жоли бе главна екзаминаторка на Румяна Желева. Единствените съюзници на Борисов могат да бъдат депутатите от Европейската народна партия, но макар и да съставляват най-голямата група, те не могат да се преборят с обединените сили на останалите, което се видя на препитването на Желева.

Има и още един риск.



Десните вече не са много солидарни



в подкрепата си на "дясното" правителство на България, което мнозина определят в Брюксел и Страсбург като дяснопопулистко заради съюза му с "Атака". Пратениците на Волен Сидеров в Европа се ползват с най-лоша репутация сред българските евродепутати и за разлика от ролята си в нашето Народно събрание не могат да му бъдат полезни в ЕП, а само биха му вредили. Силни настроения срещу българското правителство има и по национален признак. Франция, Германия, Холандия, Финландия, Австрия, Дания, а може би също Чехия и още няколко държави са настроени да не го пуснат в Шенгенската зона и за целта изтъкват ширещата се корупция на високо равнище и покровителството над контрабандата и други занимания на организираната престъпност. Повечето противници на българската перспектива за Шенген са десни правителства и неслучайно точно евродепутати от ЕНП настояваха пред Комисията по гражданските свободи да даде отрицателно становище за готовността на България и Румъния.

В тази комисия пролича и друга заплаха за Борисов. Съветът на ЕС (правителствата) скри от евродепутатите оценъчните си доклади за шенгенската готовност на двете страни и предизвика междуинституционално напрежение. Възможно е сблъсъкът между двете институции да се пренесе в Европейския съд в Люксембург, което ще фокусира прекалено много вниманието в ЕС върху проблемите на България и Румъния. Председателят на Комисията по гражданските свободи Карлуш Куелю (португалски социалдемократ) изрази опасение, че двете държави могат да станат жертви на сритването на високо равнище в ЕС. Съветът (вътрешните министри) се позовава на мониторинга на Еврокомисията за правосъдие и вътрешен ред като основание да ги бави за Шенген. Еврокомисията обаче заяви, че е пас в сблъсъка между Съвета и ЕП. Това може да амбицира ЕП да започне отново да прави свой паралелен мониторинг на България и Румъния, който бе прекратен след приемането им в ЕС през 2007 г. (спомнете си за докладчика Джефри ван Орден). При такава междуинституционална суматоха Борисов може да бъде прегазен като от стадо бизони, защото любимата му тактика на снишаване в Европа само ще го натика под копитата им, без да го забележат. Румъния, която за разлика от него показва по-голяма пъргавина и е по-видима, може и да се отърве.