Прокурорската смелост у нас стига само до известните крясъци "Ти си абсолютен престъпник! На колене!" към бивш министър в болница. На държавното обвинение силиците му стигат само за безобидния Божидар Нанев.

Но стане ли дума за МВР и лично за министъра му, прокуратурата се превръща в обслужващ персонал. Случаят с разсекретените СРС-та на лекарите в Горна Оряховица и отказът й да образува досъдебно производство срещу Цветанов след сигнала, че е нарушил Наказателния кодекс, е позорен.

Според чл. 145 "а" всеки, който използва информация, събрана чрез СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва със затвор до 3 години и глоба до 500 лева. А ако това е извършено от длъжностно лице, наказанието скача до лишаване от свобода от една до 5 години и глоба до 5000 лева.

Очевидно е, че Цветанов, който е длъжностно лице, използва събраното с горнооряховските СРС-та за политически цели, а не за защита на националната сигурност или за наказателното производство. И за третокурсник по наказателно право е ясно, че ако не друго, прокуратурата няма как поне да не образува досъдебно производство. Вместо това главният прокурор обяви, че



Цветанов по никакъв начин не е нарушил закона,



а просто се е възползвал от конституционното си право да изчете пред парламента подслушаните разговори на лекарите, с които внуши, че са убили новороденото.

Наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов установява това след допитване до председателката на парламента Цецка Цачева, която уверява, че изявата на вътрешния министър е съобразена с конституцията и правилника на НС. Изобщо не се коментира, че е изчел СРС-тата, а че имал право да говори пред депутатите винаги, когато поиска, и то с предимство. Нещо, което никой и не оспорва.

Основният аргумент за оправдаване на действията на министъра е, че е имал разрешение от прокурор да чете СРС-тата. Но както и да се чете текстът в НК, няма как данни от подслушване да могат да бъдат ползвани за нещо друго. Може само като веществено доказателствено средство срещу подсъдим в съда или за непосредствено предотвратяване на престъпление или терористичен акт. Но не и за политическа защита. Ако ще и главният прокурор да е разрешил.

И великотърновският прокурор, позволил на Цветанов да прави театър в парламента със СРС, би трябвало да попадне под ударите на НК. Защото прокурорът може да позволи да бъде изнесена информация, която е следствена тайна. Но не и данни от СРС, които още не са веществени доказателствени средства. Нещо повече. Данни, които вероятно никога няма да бъдат такива доказателства в съответното наказателно дело. Освен това изобщо не може да се говори за декласификация от страна на прокурор, както твърди Цветанов в своя защита. Защото класифицирането на данните се извършва по силата на закона за СРС от този, който ги е прилагал. А това по закон винаги е МВР. Прокуратурата оправдава Цветанов, за да



не попадне и тя под ударите на закона



Лично главният прокурор Борис Велчев даде индулгенцията на Цветанов. Направи го преди постановлението на Софийска градска прокуратура да е обжалвано пред апелативна прокуратура и така предопредели решението на втората инстанция. Главният прокурор извади убийствения извод, че Цветанов е невинен според тълкуването на "истинския разум на закона". В противен случай всеки български гражданин, който цитира информация, придобита чрез СРС, трябвало да отива в затвора. Тук обаче има няколко детайла, които показват не разумен, а целесъобразен прочит на НК.

Първо, никой обикновен гражданин няма достъп до СРС, ако такива освен не изтекат от МВР. Второ, вътрешният министър не е кой да е български гражданин и по закон има достъп да тайна информация. Той е и човекът, който има правата и задължението да контролира и използва СРС. И точно неговото нарушение се преследва от НК. Разумният прочит на кодекса показва, че не може обикновеният гражданин да бъде преследван. Защото тази информация, включително и държавната тайна трябва да се пазят от онези, които са призвани по закон и на които се плащат десетки и стотици хиляди левове възнаграждения точно за това.

Друг аргумент на главния прокурор е, че е излишно да се пази събраната информация със СРС, ако "не представлява държавна тайна или не уврежда някакви други правно защитени интереси". Логиката на текста в Наказателния кодекс е да не се уронват честта, достойнството и доброто име на човек. Точно заради това той бе приет през 1997 г. Ако въпросните хора са виновни и подслушвани законно, би трябвало подслушаното да стане доказателство срещу тях в съдебния процес. Но преди да има изобщо дело, преди да са повдигнати обвинения, да се четат публично СРС и да се произнасят присъди, е абсурд. Т.е., който попадне на мушката на Цветанов, престава да има права.

Утре спокойно може да прочете извадки от подслушани разговори на някой, който е казал нещо лошо за него. Да не говорим, че прокуратурата отказа да разсее съмненията, че тогава в парламента вътрешният министър е прочел специално подбрани пасажи от лекарските разговори.

Щом главният прокурор е толкова либерално настроен към тайните и опазването им, защо две години вече не разсекретява делото "Галерия", по което бяха събирани лични данни и подслушвани много журналисти. Защо не се разсекрети записаното със СРС? Имаше обяснение, че се чакало съгласие на жертвите на подслушването и следенето.

Някой поиска ли съгласие на лекарите от Горна Оряховица? Защо не се разсекретят и всички записани разговори на премиера? Или пък на самия Цветанов? Който иначе се възмути, че е "недопустимо в една европейска държава, която иска да стане член на Шенгенското пространство, в интернет да се слушат записи на премиера".

Но какво от това? Освен два апартамента, придобити все още по необясним начин, вътрешният министър вече има и собствена прокуратура барабар с главния държавен обвинител, пардон, ординарец.