Няма по-окаяно нещо от еврократите, които си мислят, че прилагат оздравителна терапия върху България. За четири години писане на годишни и междинни доклади тяхната квалификация падна до равнището на санитари, които сменят гърнето на нелечимо болен. "Няма резултати!", въздишат те във всеки доклад, като имат предвид, че в държавата няма осъдени заради "висока" корупция и организирана престъпност. Но точно когато приключваха черновата по следващия си междинен доклад, който ще излезе в края на февруари, сякаш се появи надежда: българският съд помръдна и прочете две осъдителни присъди срещу забележими лица - 4 години затвор за бившата шефка на НАП Мария Мургина и 9 години за бившия политически, спортен и бизнес големец Александър Томов.



Най-сетне, започва се, ще ни похвалят



- развълнуваха се близки до властта медии. На тях им е простено, защото работата им е да баят за здраве на управляващите. Брюксел обаче е изправен пред тежка задача: да си внуши, че терапията му е успешна, или да си признае, че пациентът е в будна кома и помръдванията му не са признаци за съживяване. Само преди половин година предишният доклад бе украсен с пожелателна диагноза и повторението й ще злепостави Еврокомисията (ЕК). Тогава тя записа, че "силният тласък от страна на правителството за реформи дава известни резултати в съдебната система". Единственият признак, на който се опря нейното бодрячество, бяха "произнесени тежки присъди по дело за измама в големи размери със средства от ЕС", отнасящи се до Марио Николов и компания. Те бяха прочетени 20 дни преди излизането на доклада и ЕК добави благоразумно, че "все още не са приведени в действие". Историята се повтаря чрез присъдите срещу Мургина и Томов, за които никой не може да каже дали някога ще бъдат приведени в действие. Целта е обаче да има какво да се пише в следващия доклад.

Брюксел може или да пристъпи към по-голяма откровеност, или отново да замаже неприятните факти. Доколкото докладът е междинен, не е изключено да приложи познатото си извинение, че той е само технически и че политическите оценки ще дойдат през юли. Така властта ще получи поредната си половингодишна отсрочка, а Еврокомисията ще си спести някои критики, от които няма как да се отърве, но поне ще поеме на по-малки порции. Брюксел трябва да прояви голямо въображение, за да запише нещо по-различно от констатацията в предишния си доклад, според която "България увеличи усилията си, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия са недостатъчни". Миналото лято ЕК имаше предвид "Наглите", "Крокодилите" и други подобни, а сега може да акцентира на героичната операция "Октопод". Точно преди последните ретуши в новия евродоклад нашият съд пусна всички главоноги, за да бродят свободно сред другите граждани в България, а и скоро да разширят периметъра си до Страсбург, за да се оплачат пред Европа от родната съдебна система. Там съдиите сигурно ще вземат под внимание мнението на премиера Бойко Борисов, който каза:



"Свалям шапка на Алексей Петров"



Комисията в Брюксел пък няма как да не вземе под внимание мнението на Европейския съд за правата на човека, който миналия месец класира България на шесто място сред 47 държави по негодност на нейната съдебна система. Само за статистиката може да се добави, че спрямо броя на жителите си нашата страна всъщност е на първо място по осъдителни присъди в Страсбург, защото в сравнение с лидерката Турция, която има 228 присъди при 74 млн. население, нашите 69 присъди при 7 млн. души са всъщност три пъти повече (в Турция на 1 млн. души се падат средно по 3 присъди, а у нас - почти 10). Решенията на съда в Страсбург не са нищо друго освен заключения, че националните власти не си вършат работата в една сравнително тясна сфера - защитата на човешките права. Какво остава, ако се гледа по-широко, както трябва да прави Еврокомисията чрез механизма си за сътрудничество и проверка в цялостната сфера на правосъдието и вътрешния ред. За да не декласира България извън годните за членство в ЕС държави, тя е принудена да я следи с премрежен поглед. Иначе страните членки трябва да измислят заради нея още един механизъм, който да позволява наказателно



изключване на непоправимите държави



Относителното спокойствие на ЕК, че може вечно да пише безплодни доклади с еднообразни констатации, скоро ще свърши. Франция и Германия неочаквано натовариха Еврокомисията с отговорност, която не бе нейна: да каже кога България и Румъния ще станат годни за влизане в Шенгенската зона. За целта тя трябва да приключи наблюдението си над тях по механизма за правосъдие и вътрешен ред, т.е. да заяви, че са се преборили с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност. Което пък, преведено на прост език, означава, че трябва да вкарат в затвора цяла плеяда от своя политически и икономически елит, забогатял през прехода от грабеж в условията на беззаконие. Париж и Берлин тръгнаха по път, от който трудно ще се върнат, без да се посрамят. Ако трябваше да оценяват България и Румъния само по техническите критерии за членство в Шенгенската зона, както бе досега, нямаше да имат главоболия, защото даже корумпирани държави могат да модернизират граничния си контрол, щом някой им дава пари. Новото изискване да се влиза в Шенген само със сертификат от ЕК за некорумпираност може да доведе до два резултата: или България и Румъния да не бъдат приети в Шенген, като единното европейско пространство се свие до Виена и Будапеща; или ЕС да смени представите си за поносима корупция. Третата хипотеза, че България и Румъния ще изловят мафиотските си босове заради членството в Шенген, навлиза в ненаучната фантастика.

Очертава се вътрешно напрежение в ЕС и вероятно Еврокомисията ще вземе предпазни мерки, за да не се превърне в изкупителна жертва. Февруарският доклад ще покаже колко изострено е чувството й за самосъхранение и колко бързи са нейните рефлекси. Дебатът за Шенген, който едва е започнал в Съвета на ЕС (правителствата) и в Европарламента, ще добие още по-голяма острота и Еврокомисията няма как да се опази встрани от него.