|
| Милети Младенов |
- Г-н Младенов, как у нас е гарантирана защитата на парите на хората, които имат влогове в банките, вложения в ценни книжа, застраховки или частно пенсионно осигуряване?
- Сигурността на тези вложения се гарантира чрез специално създадени институции за защита на потребителите на такива услуги. У нас работят три фонда: за банковите влогове (от 1999 г.), за инвестициите в ценни книжа (от 2005 г.) и за някои видове застраховки - основно "Гражданска отговорност" и "Живот" (от 2007 г.). Защитата на влоговете наскоро се разшири до 196 000 лв. Това означава, че депозит до тази сума е гарантиран за вложителя, независимо от валутата. Над 99% от влоговете у нас се вместват в този размер, което значи, че защитата e почти 100%. При неплатежоспособност на банката изплащането на влоговете започва не по-късно от 20 дни след отнемането на нейния лиценз. Когато клиент не си потърси парите, в сила е общото положение за 5-годишна давност. Със средства на обезпечителния фонд се изплащат обезщетения на клиентите на фалиралите отдавна застрахователни компании "Хилдън" и "МЗК Европа". При инвеститорите в ценни книжа защитата е 20 000 евро, но се предвижда да стане 50 000 евро след съответна промяна в европейската директива. Нивото на гарантирания размер на вземанията е по-ниско от това при банковите депозити - така е защото капиталовият пазар е по-раздробен и по традиция повече спестявания се държат в банките, където и сумите са по-големи. Освен това защитата на банковите влогове е в размер на 100% от сумата, докато при инвеститорите тя е до 90%, т. е. клиентът би загубил 10% при фалит на инвестицонен посредник. Тенденцията в ЕС е клиентът да бъде напълно защитен, въпреки че това го прави в известна степен нечувствителен към риска и му е безразлично с коя финансова институция има работа.
- Трябва ли да се създаде подобна защита и за пенсионните спестявания?
- Идеята на подобни схеми е да се защитава доходността от инвестирането на пенсионните спестявания. За тази цел у нас са създадени законови механизми, но те могат да се окажат недостатъчни. Затова на базата на солидарността чрез вноски на дружествата може да се създаде паричен фонд, който да се използва именно за попълване на доходността.
- Ако се въведе такава схема, означава ли това, че при пенсионните спестявания няма да има отрицателна доходност, както се случи през 2008 г., когато те се стопиха с 20-25%?
- Идеята е да се противодейства на такива ситуации. Но ако сривът на пазара е много голям и ситуацията е неудържима, не може да има безгранични гаранции.
- Как могат да се подобрят сегашните схеми за гарантиране на парите на хората?
- Схемите работят, но те трябва да се развиват. Например, чрез включването им в премията вноските в обезпечителния застрахователен фонд се прехвърлят директно и в пълен размер върху потребителите, което до голяма степен деформира замисъла на схемата. При тази ситуация потребителите биха могли и сами да си създадат защитен фонд, щом го финансират изцяло те. Но евентуалните фалити се дължат освен на неблагоприятна конюнктура и на лош мениджмънт, за който излиза, че трябва да плащат клиентите. Що се отнася до Фонда за гарантиране на влоговете, там се събра голяма сума - над 1.1 млрд. лв. Аналогично на задължителните резерви това оскъпява ресурса за банките и по един или друг начин се прехвърля върху клиентите. Неизбежно е и въвеждането на рисково претеглени вноски. По отношение на инвеститорите - фондът намали вноските на инвестиционните посредници за 2010 г. и 2011 г. Това действие може да изглежда противоречиво, но когато при криза натискаш клиентите с повече разходи, ти допълнително влошаваш финансовото им състояние.
Друга интересна идея, която възникна на европейско ниво, е т. нар. трансгранично взаимно кредитиране. Предложението дойде заради проблема, че при фалити на по-големи финансови институции някои от гаранционните схеми се оказаха без достатъчно средства за изплащане на обезщетения. Затова се обмисля на ниво ЕС при нужда схема от една държава да даде заем на друга. Това е израз на солидарност, тъй като тогава не се използват бюджетни средства. В противен случай се получават неприятни ситуации като тази в Чехия. През последните години там имаше редица фалити на инвестиционни посредници и техният фонд трябваше да плати гарантираните суми. Но не му стигнаха парите и той получи заем от държавата, който трябва да се изплаща с бъдещите вноски. Сметките показват, че този заем ще се изплаща над 80 години. Ето в такива случаи идеята за транснационалното кредитиране би била приложима, въпреки че има проблеми по нея, които все още не са уточнени, а и самата идея може да не се реализира.
- Как хората да изберат в коя банка да вложат парите си - само по най-високата лихва ли?
- При 100% защита на суми до 196 000 лв. най-елементарната стратегия е да не се интересуваш от риска на банката. Според мен обаче част от риска трябва да носи и клиентът, за да бъде отговорен. При сегашната ситуация клиентът може да се интересува от условията, които предлага банката - освен нивото на лихвата има ли изграден софтуер, за да може човек отвсякъде да управлява парите си, компетентни и любезни ли са служителите, какви са последиците при предсрочно прекратяване на депозита, подлежи ли на промяна лихвата и т. н.
- Тревожно ли е нивото на лошите кредити?
- Самото число невинаги е най-важно. Трябва да се гледа съотношението между абсолютната сума на тези кредити и сумата на съществуващите провизии, т. е. резерви в банковата система. Ако има достатъчно провизии, в крайна сметка всичко е наред. Не си управлявал много добре банката си, но тя все пак ще оживее. Банките имат, разбира се, и други буфери, така че стабилността на нашата банкова система не е заплашена.
- Чия е вината за това високо ниво на необслужваните заеми?
- Освен кризата очевидно е, че и банките не бяха предпазливи. Ако се тръгне по клоновата мрежа из страната, ще се видят случаи, когато се предлагат за кредитиране неиздържани проекти. Затова банките се принудиха силно да централизират кредитирането.
- България намери ли правилния път за реакция при кризата?
- Не сме излезли все още твърдо от кризата, възможно е страната да остане още дълго време на дъното или не много над него. Например светът излезе от кризата от 30-те години на миналия век чак след 10-ина години, в началото на Втората световна война. Попаднах на една интересна информация, базирана на анализ на циклите на строителството в САЩ в продължение на над 100 години. Оказва се, че от връх надолу към дъното и до следващия връх се достига средно за малко над 18 години. Като разделим тези 18 години на две, ще получим половината време, за да се стигне от дъното до нов пик - и то не непременно същия. Наивно беше да си мислим, че както стремително и бързо паднахме надолу, така и бързо ще тръгнем нагоре.
- Много западни държави реагираха на кризата с изсипване на купища пари и умишлено завишаване на бюджетните си дефицити. Ние направихме точно обратното, но това не ни спаси от дефицита...
- Ако при много тежка криза бюджетът се държи на нулата или пък с излишък, всичко се поема от реалния сектор. Подобно е положението при валутния борд, макар че нашата икономика отдавна се нагоди към него. Връзването на лева чрез борд означава прехвърляне на шоковете, идващи например от повишаване на цените на международния пазар или от увеличаване на вътрешните разходи, директно върху реалната икономика. Ако говорим за бюджетен дефицит, той трябва да бъде управляем и в рамките на европейските стандарти. У нас въпреки опитите да се удържи балансиран бюджет, така или иначе се стигна до дефицит. Трябва да сме наясно, че дефицитът в големи размери е опасен за държава с валутен борд, защото намаляват резервите, на които се опира националната валута.
и автор на един от възможно най скучните и кофти преведени учебници по пари и банки 
ай ай ай - с това интервю редакцията ме връща в студентските години - за което благодарим