|
- Равносметката я правят медиите, избирателите. Аз се стремя да си върша работата и имам претенцията до този момент да го правя добре. Стремежът ми беше да бъда активен, работещ президент. Имам усещането, че го постигам. Винаги съм бил диалогичен политик - старая се да запазя този стил и като президент. Контактувам с повечето партии, с много граждански структури, държа на ангажимента си да търся социалния коректив в оценката на законите. С една дума, самооценката ми е по-скоро позитивна.
- Как приемате обаче коментарите, че със становищата си по почти всеки текущ въпрос изземате едва ли не премиерските функции, а министър-председателят Сакскобургготски заприличва на президент?
-----------
- Активността ми се затваря в границите на президентските правомощия. Но аз не искам да се крия зад тези крехки правомощия и се старая да давам становище по основните въпроси, а решенията ги взима и реализира изпълнителната власт. Нито за момент не съм си позволил да прескоча тази граница и да давам рецепти, които имат правителствен характер.
------------
- Вашият план за спасяване на АЕЦ "Козлодуй" не е ли тъкмо такава рецепта?
- АЕЦ "Козлодуй" е по-особен случай. Друг на мое място сигурно би се "скатал", грубо казано. Предложих конкретен план за действия, защото ми се струва, че сме в цайтнот. А и понеже виждам, че има 2 опасности. Едната - практически да предадем позициите на ядрената ни енергетика в името на по-добро решение, свързано с графика на евроинтеграционния процес. Другата е, че определени екстремистки сили могат да използват ситуацията, за да трупат точки на базата на нерешителността на институциите. Предложих тактика. И очаквам правителството да ни предложи по-ясно разпределение на ангажиментите.
- Планът ви за АЕЦ получи висока оценка и от обществеността, и от гилдията на енергетиците, но какво да се направи, че да не остане той само "на книга"?
-------
- Смятам, че тази позиция може да бъде отстоявана пред Брюксел. Има ясни сигнали от онези европейски институции, които са настроени по-обективно, че те могат да приемат аргументите да модернизацията на 3-и и 4-и блок, ако има кой да отстоява тази позиция.
Продължавам да очаквам по-ясни сигнали от кабинета. Ако моята инициатива не е приемлива, няма да го приема болезнено - стига да се предложи по-ефективен план.
---------------------
- Досега наблюдателите не са ви хванали в гаф, рейтингът ви расте, оценките са предимно положителни... Как си го обяснявате?
- Обяснението е в това, че гафове наистина няма. Има грешки, но те са от организационно-технически характер и са свързани преди всичко с вътрешната ми организация и начин на работа.
- Гафове няма, защото 100 дни са малко, защото сте много предпазлив или?
- Не е свързано с това, че действам предпазливо. Напротив, произнасям се понякога прекалено категорично, дори по въпроси, по които бих могъл да си спестя мнението. Справка - дебатите по брейди-облигациите и по основните закони, категоричната позиция, която заех по Закона за отбраната и въоръжените сили.
- Тогава?
- Вероятно точно това е обяснението - стремя се да правя политика с характер дори когато знам, че това няма да се хареса на мнозина. Целта ми не е да правя политика, която да се хареса на всички.
- Въпреки куртоазните демонстрации на разбирателство между вас и премиера не може да се каже, че отношенията ви с кабинета са особено хармонични. Кръстосахте шпаги с вицепремиера Василев заради върнатия закон за приватизацията, министър Свинаров изпробва на няколко пъти нервите ви покрай военния закон. Взаимодействат ли си в крайна сметка успешно институциите?
- Да. Колкото и парадоксално да е, двата "предварителни" проблема са всъщност мое предимство в диалога с правителството. Имам предвид, първо, различния ни политически генезис с премиера. И второ, факта, че бях избран без подкрепата на НДСВ. Това ме освобождава, развързва ми ръцете в диалога с премиера. Разбира се, има много дискусионни моменти, често отстояваме различни гледни точки. Но не тръгвам преднамерено към нито една позиция, решение или закон на правителството. Търся максимално широката консултация. Така беше и с Николай Василев, с Милен Велчев, с Лидия Шулева. Очевидно е обаче, че трябва малко да се редуцират тези контакти с министрите.
- Как така да се редуцират?
----------------
- Да се редуцира прекият ми контакт с министрите. Решаването на проблемите да се търси на ниво президент-премиер. Защото така е по редно и по-ефективно.
---------------
- А може би и по-възпитателно?
- Да.
- Това няма ли да блокира решаването на конкретни въпроси, които се придвижват от отделните министри, а не от премиера?
- Отношенията ми с министрите ще са активни, но основните контакти ще са на ниво президент-премиер, за да не се създава впечатлението, че аз през главата на премиера договарям едно или друго решение.
---------
Вижте, ако поисках да чета предварително закони, то не бе, защото искам да се намесвам в законодателния процес, а за да спестя възможно напрежение на финала. Ако искам да има предварително съгласуване по отделни кадрови решения, то е, защото не искам да се появи конфликт по наистина деликатните кадрови въпроси. Защото знам добре какво може да означава това за стабилността да държавата. Ако в момента нещата стоят стабилно, може да се каже, че тези първи 100 дни аз съм бил по-компромисната страна.
---------
- В сравнение с кого?
- С изпълнителната власт. Правил съм повече компромиси. Разбира се, нямам амбицията да ги меря на кантар.
- Посочете конкретен компромис?
- Закона за отбраната и въоръжените сили.
- На няколко пъти казвахте, че парламентарното мнозинство трябва да промени поведението си. Какво имате предвид?
- Имам усещането, че някои от вече постигнатите с премиера договорености не се реализират на практика именно заради поведението на парламентарното мнозинство. Ще ви дам за пример пак Закона за отбраната и въоръжените сили.
-----------
Изпълнителната власт определено е по-диалогичната част от управляващите. Парламентарното мнозинство работи крайно неравномерно, дълги периоди на бездействие се редуват с работа на акорд. В момента съм затрупан с 4-5 закона преди ваканцията. Имам много сериозни бележки по качеството на законите, но за съжаление те се приемат в цайтнот. В момента при мен е Данъчно-процесуалният кодекс, приет с начална дата 1 май. Ако аз не го подпиша, от 1 май държавата ще има проблеми. Така беше и със семейните надбавки, и с други закони.
-----
- На бюрото ви е и Законът за класифицираната информация. СДС иска да го върнете, даже ви прати "на заем" мотиви как да обосновете ветото си. Ще ги послушате ли?
- Този закон е един от най-необходимите за членството ни в НАТО. Може да се каже дори, че е един от най-спешните. В този смисъл всичко, което съм казал за Закона за отбраната и въоръжените сили, важи и за този закон. Имам своите забележки. Те са свързани с това, че не е защитено достатъчно правото на информация на гражданите. Има постановки - в това число и в приложенията, които влизат в разрез с някои конституционни права на гражданите.
- Например?
- Изискването да се посочва политическа принадлежност. Не е за подценяване и фактът как се формира новата комисия - едностранно, като се назначава от изпълнителната власт, а другите институции нямат нито присъствие, нито право да се произнесат по едно или друго решение. Това може да създаде условия за чистка в държавната администрация. Говоря по принцип, не ми се ще да подозирам сегашното мнозинство.
Но все пак този закон трябва да бъде обнародван, и то спешно, защото ни предстои Парламентарна асамблея на НАТО и други форуми, за които трябва да сме готови с основните закони, свързани с членството ни в НАТО. Що се отнася до прословутата комисия "Андреев", продължавам да смятам, че тя не беше добрият посредник между гражданите и държавата в търсенето на истина - както в персонален, така и в обществен план.
- Предстои смяната на серия посланици - част от мисиите ни в чужбина или са празни, или се ръководят от дипломати с изтекъл мандат. Има ли нова президентска концепция за българската дипломация?
- Не бих казал, че има нова концепция, защото това трябва да е трайна концепция. Аз съм за това да доминират професионалистите, дипломатите от кариерата. И го показах за първите 100 дни. Новосъгласуваните посланици са изключително в тази категория. Това не значи, че няма да има изключения, но те ще бъдат приети с консенсус в обществото. Това ще са безспорни интелектуалци, доказани държавници, политици.
- Ще има ли скоро нова серия посланически назначения?
- Да. Надявам се още идния месец да попълним някои от съществените празноти.
- За кои столици става дума?
- Берлин, Токио, Делхи.
- Приемате ли някои упреци за пасивност в изявите ви навън?
- Сериозната външна политика предполага дългосрочно планиране. След първите ми визити в Белгия, в Македония и на Балканите като цяло, които мнозина оцениха като успешни, предстоят посещения в Централна Европа: Полша, Словакия, Хърватска. А наесен са наред "тежки" визити в Германия и Русия. Има дългосрочно планиране в международния календар на президента. Няма излишни движения.
Освен това, когато става дума за НАТО, вече съм реализирал по 2 срещи с лорд Робъртсън, с ген. Ралстън и с почти всички ключови фигури, от които зависи решаването на този въпрос. Точно тяхна е концепцията, която споделям, че членството в НАТО и ЕС е преди всичко вътрешен въпрос, свързан с това как "ще си напишем домашното". В момента членството в НАТО и в ЕС зависи не толкова от дипломатическите ни усилия, а от това доколко България ще остане социалнополитически стабилна. Това е ключовото условие.
- Как допринасяте вие лично за тази стабилност?
- Усилията ми са във всички насоки. За първи път успях да събера всички институции, в т. ч. и всички висши магистрати, на една маса в един много конструктивен диалог, свързан с борбата с престъпността. За първи път има президент, който е така директно обърнат към проблемите на местната власт. Досега не е имало държавен глава, който да е контактувал толкова много с кметовете и да е търсил решението на частични проблеми.
- Ще покани ли НАТО в редиците си България на срещата в Прага през ноември? Как оценявате шансовете ни?
--------------
- Никога не сме били толкова близо. Никога шансовете ни не са били толкова високи. Но все още никой не може да каже категорично "вътре сме", понеже зависи от много обстоятелства.
-------------------
- Усещате ли известни резерви към себе си при срещите си със западни фактори? Знаете, че тамошните наблюдатели обявиха страната ни за политекзотика, след като си избрахме бивш цар за премиер и соцлидер - за президент.
- Тази екзотика по-скоро работеше за България, защото привлече вниманието. Моето усещане е, че съмненията паднаха някъде около моето посещение в Брюксел.
- Т. е. убедили сме Запада, че "не хапем", че сме предвидими?
- Това са постановки, които в скоро време ще имат и официален характер. Някои от тях ще залегнат и в докладите на европейските институции.
- Май обаче вече не минават избори без някоя екзотика. Ето пак произведохме сензация - автентичният комунист Лазар Причкапов стана кмет на една от големите общини.
- Няма сензация. Причкапов беше избран не заради това, че е комунист, а заради това, че хората го помнят с построеното, с обновлението на Благоевград. Друг е въпросът как и защо е станало. Но това е основният електорален мотив и трябва да се уважава вотът на избирателя. И дори се надявам Причкапов да не получи съпротива от общинския съвет, в който няма нито един негов съпартиец, защото стабилността го изисква.
Друг е въпросът, че е време партиите да разберат, че в тези избори мажоритарното начало е силно. Не прави обаче добро впечатление и фактът, че има партии, за които продължава да действа максимата "Колкото по-зле, толкова по-добре".
- Кое е по-трудно - да си лидер на БСП или президент на България?
-------------
- Партийният лидер има по-тежък, по-натоварен, по-динамичен график. Но без съмнение отговорността на държавния глава е много по-голяма.
---------------
- Главният прокурор Никола Филчев обяви на международна конференция в петък, че мощни финансови групировки и медии влияят на съдебната власт. Вашият коментар?
- Факт е, че в съдебната власт има различни лобита. И че в обществото има силно недоверие към съдебната власт на всички равнища, и то с основание. Затова смятам, че усилията на правосъдния министър да потърси по-ясни параметри в съдебната реформа заслужават подкрепа. Но е важно да се отбележи, че днес както никога досега са притъпени личните противоречия в рамките на съдебната власт. Казвам притъпени, а не преодолени. Мисля, че по-малко откогато и да е било има политически натиск върху съдебната власт.
- Докато Иван Костов беше премиер, четеше - както той сам сподели - всеки ден докладите на спецслужбите? Интересно четиво ли са те?
- Интересно - не, но необходимо.
Друг е въпросът, че съм неудовлетворен от дейността на отделни служби, но ми прави добро впечатление бързото адаптиране към проблемите и намирането на ресурси за тяхното решаване от генералите Студенков и Чобанов.
- Какво четете напоследък?
- Най-напред всички вестници - вероятно защото имам малко повече време. Мога да си позволя да чета дори художествена литература - това е май преимуществото на президента пред партийния лидер. Препрочитам Андре Мороа - "Мълчанието на полковник Бръмбал". Чета и "Капризи"-те на Любомир Левчев.
- Още ли знаете колко струва хлябът в кварталния ви магазин?
- Да, защото продължавам да пазарувам често и в кварталния магазин, и другаде. Хлябът, който семейството ми купува, струва 60 ст.
- Кое е най-тежкото ви наследство от Петър Стоянов?
-----------------
- Нищо не ми тежи. А и не се стремя на всяка цена да търся разграничението. Но има елемент на преекспониране на президентската институция. Медиите го подхранват, отразявайки всяка стъпка на държавния глава - нещо, което аз не желая. Затова и създадох тази система - при определени поводи, които не са толкова значими, да говорят моите секретари, да излизаме с прессъобщения и т. н. Тоест президентът да звучи само тогава, когато има да казва нещо по-тежко.
---------------------
Освен това, ако аз трябваше да правя администрацията на президентството, тя би изглеждала много по-различно. По-нататък със сигурност ще го направя. Сегашната администрация е за един представителен държавен глава. Тя не е експертна, не произвежда политика, каквато е моята цел.
Критикуват ме за многобройните съвети към президента, които направих, но те се оказват май единственото място, където могат да се съберат хора, които мислят различно. Веднага мога да ви дам за пример случая с брейди-облигациите. Тогава дойде толкова шарена компания, изказаха се взаимноотричащи се становища и в крайна сметка това много ме подпомогна във вземането на решение.
|