Да си индиански вожд се оказа много доходоносен бизнес в Канада, където десетки индианци и членове на племенни съвети се наслаждават на доходи, които са много по-високи дори от премиерската заплата в страната. Индианският резерват Глускап в канадската провинция Нова Скотия е съвсем малък. Там са регистрирани 304 негови обитатели от племето микмаки, но само 87 от тях живеят там. Въпреки това резерватът предизвика международен интерес наскоро. По информация, разпространена от германския в. "Зюддойче цайтунг" и канадския "Глоуб енд Мейл", в резервата живеят едни от най-добре платените политици в Канада. Шърли Кларк например, която е един от вождовете, получава годишна заплата в размер на 243 000 канадски долара, което се равнява на около 184 000 евро. Нейният племенник Майк Холидей пък, в качеството си на член на племенния съвет, също взима над 210 000 долара (156 000 евро). А поръчките за строителство, които той получава от съвета, му носят допълнително над 700 000 долара (521 000 евро). Холидей получава още 90 000 евро, тъй като е единственият отговорен за финансовия контрол в резервата, както и за риболова и градоустройството.

Разкритията за огромните доходи на индианските политици бяха направени от Канадския съюз на данъкоплатците. В черния списък, изготвен от организацията, фигурират имената на всички членове на племенния съвет в резервата Глускап. В него е и името на Шърли Кларк, която е братовчедка на вожда и впоследствие на разкритията се обяви за повече прозрачност, но същевременно определи заплатата си като нормална. Заедно със сестра си и Майк Холидей те всъщност са по-голямата част от племенния съвет. Жителите на резервата обаче са потресени от излязлата наяве информация. "Зюддойче цайтунг" цитира Брайън Смит, който е бивш банкер, и се възмущава справедливо от огромните заплати на индианските политици. "В резервата Глускап все още има хора, които нямат нормален подслон, а членовете на племенния съвет си правят басейни, всяка година си купуват нови автомобили и строят къща след къща", казва бащата на шест деца. "С всичките тези пари можехме да направим толкова много хубави неща за нашата общност", ядосва се Смит. Той допълни, че мизерията в повечето индиански резервати в Канада се дължи именно на факта, че няма прозрачност при харченето на парите, които дава канадската държава. Повечето племенни съвети на практика са семейни кланове, които имат свой бизнес и не допускат никой друг до вземането на решения.

Глускап обаче не е изолиран случай. Според данни на Съюза на данъкоплатците над 80 индиански вождове и членове на племенни съвети имат по-висок годишен доход от този на канадския премиер Стивън Харпър, който получава годишно 184 000 канадски долара (137 000 евро). Но това не е всичко, докато вождовете отмарят в скъпите си басейни, канадското правителство подпомага индианските резервати с 5.2 милиарда евро годишно, като няма никакъв отчет за какво отиват парите. Канадските индианци, които живеят в 570 резервата, се наслаждават на редица привилегии, като една от най-големите е, че не плащат данъци. В столицата Отава консервативният депутат Кели Блок поиска вождовете и членовете на племенните съвети официално да публикуват доходите си, като останалите политици в Канада. Блок вече е предложил промени в закона, които да спомогнат за това. Това обаче беше посрещнато на нож от председателя на съвета на 630-те вождове на индианци в страната Шон Атлео. Той смята, че основният проблем трябвало да се търси в правителството в Отава и в Министерството за индиански дела, без да уточни какво има предвид. След скандалните разкрития жителите на резервата Глускап стартираха петиция срещу огромните заплати на вождовете си и поискаха спешно заседание на племенния съвет, за да започнат реформи. Не е ясно как ще завърши тази сага заради очакваната съпротива на свикналите да живеят охолно местни вождове, признават много от жителите на резервата.



-----------------------------------------------------------------------

Мохоук гонят некоренните жители от земите си



Вождовете на индианското племе мохоук в Канада скандализираха страната м.г., след като издадоха заповед, по силата на която всички жители на резервата трябва да го напуснат, ако не принадлежат "поне наполовина" към коренното население. Десетки нареждания бяха разпратени до некоренните жители на резервата Кахнаваке, близо до Монреал във френскоговорящата провинция Квебек. Навремето точно тази провинция искаше да се отцепи от Канада. През 60-те и 70-те години на ХХ век там имаше много силно сепаратистко движение, част от него дори искаше да изгони Les Anglais (англичаните), както местните наричат повечето други канадци. На референдум през 1995 г. привържениците на независим Квебек загубиха с едва 49.5% срещу 50%. Следващите вотове обаче показаха намаляване на желанието за независимост. Явно сега мохоуките поемат щафетата и са решили да прогонят "своите нежелани гости". Официално вождовете твърдят, че се решили на крайната мярка, за да защитят културната и етническа идентичност на племето, тъй като броят на браковете между индианци и пришълци нараствал ежегодно. Те се оплакват, че територията им е пренаселена (8000 души живеят на площ от 48 кв. км), както и че некоренното население се ползва от облаги, предвидени само за индианци, които не се облагат с данъци за стоки и услуги. Според защитниците на правата на коренното население заповедта да се напусне резервата е оправдана според канадските закони и договори. Засегнатите обаче твърдят, че да ги карат да напуснат домовете си е етническа чистка и обявиха, че ще се борят срещу това. Редица правозащитни организации и медии в Канада разкритикуваха остро решението на вождовете. В уводна статия ежедневникът La Presse написа: "Разделяне на семейства в името на чистотата на кръвта? Има дума за това и тя е РАСИЗЪМ". Любопитен щрих е, че традиционната прическа на мохоуките - гребенът, е неразделна част от пънк културата по света, която се обявява за пълна свобода на личността. Първоначално човек се чуди дали не е станала грешка, но след като се поразрови в историята на американските индианци, установява, че почти няма племе, което в един момент да не се е стремило да доминира над другите. Това показва, че дори индианците в Северна Америка, които толкова често са възпявани като герои, подлагани на сеч заради нежеланието да се откажат от начина си на живот, също са се стремили да доминират над своите червени събратя. Канадското правителство отказа да се намеси в "сложната ситуация". На теория некоренните жители на резервата могат да защитят правата си срещу дискриминацията според Канадския акт за човешки права. Това обаче може да стане най-рано в средата на т.г., когато решението ще бъде подложено на разглеждане за съответствия с акта. "Недостатъчно чистите" жители на резервата обаче бяха призовани веднага да напуснат домовете си и етническата чистка на практика е в ход.