"Абе, обади ли ти се тоа, Исуса?" - чувам, докато се качвам в маршрутката. Разговорът и шопандурският изговор извикват подсъзнателно спомена за един подслушан разговор, за Мишо Бирата и там едни "полицаи ли са, митничари ли са". Шофьорът полага неимоверни усилия да не остане и един човек в колата, който да не го чуе. Даже и тези със слушалките срещу обикновен житейски шум. Вярно, това "Исуса" малко ме респектира, знае ли човек. Но децибелите на шофьора не ме оставят дълго да тъна в догадки за божественото. Исус се оказва нек'ъв долнопробен тип, който не само че не дава и стотинка на ближните си, ами им взима и залъка от устата, ако се съди по тона и отношението на гороломния маршруткаджия.

Чакала съм го близо 20 минути на студа, въпреки че по разписание се движи през 13 и насмалко да го пропусна, понеже в тъмното не се чете неосветеният му номер.



Спирането и потеглянето са истинско изпитание



за физическата устойчивост на правостоящите. Седалките са прокъсани, колата е така раздрънкана, че мигновено те хваща главоболие, амортисьорите, изглежда, отдавна са сдали багажа, така че минибусът се движи по надупчените улици като каруца по чакъл. Билетчето е последното нещо, за което пътникът ще тръгне да се препира с водача. Ако има - има. Ако ли не - здраве да е. Веднъж само станах свидетел как едно 10-годишно момче си поиска билета и шофьорът го изгледа като малолетен престъпник.

Миризмата на контрабандна цигара обгазява и бездруго задушливата атмосфера в колата. Забраната за пушене изобщо не важи за маршруткаджии. Този е от намръщените. Има един по-ведър, който редовно пуска джаз и мелодичен рок на пътниците като компенсация за мизерните условия в колата. Срещат се и завършени мизантропи, които гледат на кръв, сякаш не вие, ами филанкишията им изкарва заплатата. Има и едни "човеколюбци", дето качват дор до 40 човека в микробус, пригоден максимум за 15 души. Определено маршрутката е интересно експериментално поле за социологията. Но не това ни е темата.

Чудно е как при толкова контрольори като КАТ, общински инспектори, автомобилна администрация и при тая нестихваща борба срещу пътното безобразие е възможно в столицата на една европейска страна да се превозват хора по този начин.



Веднъж един ни кара със спукана гума,



като през цялото време държеше да уведоми ортака си по телефона как го прецакали в сервиза, та сега не знаел ще добута ли до обръщалото или не. Нали се сещате колко ободряващо подейства тая новина на скупчения в колата му народ. Не виня шофьорите. Те са изкупителни жертви на една корупционна схема за печалба на пари. Карат бракмите, които собствениците им пробутват, юркат се опасно, защото им следят графика или в надпревара с конкуренцията, за една смяна трябва да изкарат поне стотачка за чорбаджията си, а каквото хартиса - за тях. Често не хартисва. Цакат се един другиго с минутите, въпрос на оцеляване. А веднъж срещнах и такъв, който се отклони от обичайния си маршрут, за да закара инвалид до "Пирогов".



Но е трудно да си благородник, когато работиш в кочина



Удоволствието да се возя на маршрутка дължа лично на депутатката от ГЕРБ Стефани Михайлова - собственик на фирмата "Сиси -Т", която обслужва 9 линии в столицата, в т.ч. и моята. Публично я каня да споделим заедно емоцията от едно незабравимо пътуване по моя маршрут. Въпросната дама е в играта още от първата поява на маршрутките в София през 1999 г. По примера на Турция и още няколко страни от бившия СССР тогавашната общинска управа воглаве с кмета Стефан Софиянски решава да отвори нов бизнес за частниците - извозване на гражданите с маршрутки. "Извозване" да се чете в пряк и в преносен смисъл. По онова време нишата заемат политически протежета като Антон Краус, сина на бившия транспортен министър Вилхелм Краус, чрез фирмата "Карина СПС". "Сиси-Т" и "Карина СПС" държат 2/3 от линиите. До Краус се подрежда и бившият общински съветник от БСП Любомир Стоичков с неговата фирма "Борекс Транс". Днешният крупен бизнесмен и президент на българската федерация по ръгби Стоичков



е в отявлен конфликт на интереси,



когато се включва в бизнеса с маршрутките през 1999 г., тъй като по същото време е зам.-шеф на комисията по транспорт в Столичната община. А тази комисия има пряко отношение към раздаването на линиите. Но както знаем - това бяха щастливи времена, в които нямаше закон за конфликт на интереси, а уреждачеството минаваше за бизнес умение.

След втората подялба на линиите през 2003 г., когато се сключват 7-годишни договори, общината отсява само шест превозвача - горните три фирми плюс "ЕГ-6" ООД, "Ант-Фарма" ООД и "Рана МХ" ООД. "ЕГ-6" също е сред първопроходците и се свързва с бившия шеф на общинския съвет по седесарско време Антоан Николов. Основен акционер в нея е Никола Петров, стар авер на депутатката Стефани Михайлова. Двамата са били в управата на бутилиращата компания "Банкя 21" АД, собственост, не щеш ли, на днешния шеф на СОС Андрей Иванов (ГЕРБ). Оня с 40-те имота и 120-те години трудов стаж на прадедите му.

В момента шестте маршрутни превозвача обслужват 40 линии с помощта на 400 коли. По договор в общината влизат по 60 лв. на маршрутка месечно. Което прави 24 000 лв. на месец от всички маршрутки. Годишно Столичната община прибира от този вид превоз приблизително 288 000 лв. Според изчисленията на общинския съветник от ДСБ Вили Лилков маршрутните превозвачи трупат печалба от 30-40 млн. лв. годишно. Разчетите се отнасят за предкризисните времена, когато пътникопотокът бе изобилен. В момента се наблюдава съществен отлив и



много маршрутки въртят на празни обороти



Цифрите и имената на собствениците вече дават убедителен отговор на въпроса защо е възможно да ни извозват така. Към това се добавя и узаконената корупция, заложена в самите договори. В тях изрично е указано, че служителите на КАТ и ДАИ пътуват безплатно в маршрутките. Е, как да глобиш някого, който те вози на аванта?! Така множеството груби нарушения на правилника за движение по пътищата - спиране на непозволени места, неправилно изпреварване, превишена скорост, остават безнаказани. От друга страна, законът за автомобилните превози е написан така, че министерството на транспорта не може да отнеме лиценза на фирмата превозвач заради нарушения на отделните водачи, а само при установени нередности в самото дружество. А тук опираме до депутатката Стефани Михайлова от ГЕРБ, до сина на бившия министър Краус, до бивши и настоящи забогатели политици от разни цветове. С една дума - до недосегаемите.

Тази година предстои нов конкурс за отдаване на маршрутни линии. Дали не е време да се сложи край на далаверата без спирачки? В името на безопасността на гражданите.