---------

Героят на нашето време е висок 185 сантиметра, 92 килограма, лъха на мускули. Ниско подстриган, тежък поглед. Крайно пестеливата му усмивка се процежда едва-едва, широката е предназначена само за приятели. Скоро ще стане на 43 години, но българките, които замечтано гледат подире му, са между 16 и 66-годишни. А на него все Цветелина му е в главата. Не обича да седи зад бюрото, тясно му е някак. Отпуска се да говори откровено на фона на мрачния блусар Леонард Коен. Няма "цедилка на устата" и не цепи никому басма. Възприема го като качество. И тези, които не го долюбват, признават, че е мъжкар. Мъжкар, хем малко луд. Но както при Вонегът, в неговия случай това помага.

Някога бил просто пожарникар. За военно училище или за школата в Симеоново и дума не можело да става, защото дядо му бил убит от комунистите. После се амбицирал, написал дисертация и оглавил катедра в заветната милиционерска школа. От отбора по карате на пожарната направил републикански шампион. Напуснал МВР с целия отбор, не пожелал за една нощ да се пребоядиса, както направили останалите. Създал фирма "Ипон" и станал най-търсеният бодигард в страната. В ръцете му поверявали живота си Хуан Антонио Самаранч, Генадий Зюганов, Николай Рижков, Тодор Живков и Симеон II. Сега към черния каратистки пояс и пети дан е добавил генералски пагони. Царят му предложил да стане главен секретар на МВР. А Борисов на царя не може да откаже.

Често по нощните улици на София може да се види как генералът хвърчи с джипа към поредната полицейска акция и вози момчетата, които по презумпция би трябвало да го охраняват. Нищо, че за минувачите изглежда обратното. Дългото кожено палто с вдигната яка ала "Джеймс Бонд" дълго се вее зад екшънгероя.

-----------

- Каква е рецептата за вашата популярност?

- Рецептата е да не искаш да ставаш популярен. Не го правиш нарочно и то си става от само себе си. Но пък аз не считам, че съм толкова популярен. Виж, децата като ми се радват, ми е гот. Защото децата никой не може да ги излъже.

- Не съм чула в България да има нечии други фенклубове освен вашите.

- Надявам се, не ме вините за това. Не съм направил нищо специално. Просто аз съм си такъв. Нормален човек.

- Защо ви наричат "шерифа"?

- Заклевам се, не съм чул един да се обърне към мен с "шерифе". На мен ми викат или "шефе", или "Бойко". Или "Борисов". Напоследък и "генерале".

- "Борисов" ви нарича царят, а останалите - "шефе", така ли?

- Така.

- Какъв човек сте?

- Напълно нормален. И не се променям при никаква конюнктура. Не се интересувам от това дали някой е на власт или не. Ето, Елена Костова ме покани на едно мероприятие "Заедно срещу дрогата". Поканила министъра на образованието, шефа на "Егида" и много други хора - никой не отиде. Казвам й: "Госпожа Костова, преди една година дали щяха да отсъстват?" Както и да е. Аз съм човек, който няма от какво да се срамува, който има принципи.

- Какви са те?

- Важното е всичко да можеш да обясниш. Да имаш мотив за всяко едно нещо. Да има какво да те води. Като го има, няма никакъв проблем. Това е простичката формула.

- Какви неща харесвате в живота?

- Харесвам професионализма. Обичам успелите с труд хора. Много обичам да се съревновавам.

- Има ли в България успели с труд хора?

- Има, разбира се. Младите журналисти, които печелят немалко пари за стандарта тук, например са успели хора.

- Значи трябва да я има тръпката на състезанието?

- Непременно. Не правя нищо, без да се съревновавам. Винаги намирам с кого да се състезавам.

- Кой е бил най-силният ви противник?

- Имам и в спорта, и в охранителните фирми, навремето в института, в науката. Имаше 7 аспиранти. Аз защитих на втората година, другите - на седмата. Аз много бързам. Искам бързо да стават нещата.

- Така ли си представяхте живота?

- Не, аз си го бях подредил. Успял частник с хубав бизнес. Но на царя не мога да откажа никога.

- Виждам, че хапвате ябълки и моркови. Само това ли ядете? - През деня - само това. Но аз съм много лаком. Това ми е дефектът. И понеже обичам да ям, се ограничавам с едно ядене на ден.

- Сутрин?

- Обратното. Това е диетата на ген. Стойчев. Това е бившият шеф на БОК, който е от най-добрите ездачи в България. На състезателните коне и да им даваш сутрин зоб, няма да ядат, защото знаят, че цял ден ще препускат. Така и аз. Понеже винаги съм тренирал двуразово или триразово, два или три пъти на ден, през деня съм свикнал само на плодове. И винаги съм пазил килограми. От мен ще запомните - единственото, което помага да не се вдигат килограми, е неяденето. Всичко останало е теория. Практиката си казва - не ядеш ли, не дебелееш.

- А какво пиете?

- От царя се научих да пия по чаша червено вино.

- Какво друго научихте от царя?

- Ооо! Той е учебник. Стига да искаш да учиш.

- И от Тодор Живков казвате, че сте се учили.

- Също.

- Има ли нещо общо между двамата?

- Има. И двамата си обичат държавата, боготворят народа. Хора от две различни епохи, много различни като качества, имат различни силни черти. Аз имах шанса да поработя и с двамата. Може пък, без да искам, да съм усвоил по нещо и от двамата, наблюдавайки, да съм се научил.

- Как ви минава денят?

- Аз съм вампир. Не ми се събират по повече от 3-4 часа сън на денонощие за последните 6 месеца. Явно много ми е изпилена нервната система. Превъзбуден съм и трудно заспивам. Освен това нощно време аз почти винаги съм навън. Ако съм си у нас, задължително дежурните ме будят, защото съм им казал при всеки взрив, убийство, тежък случай да звънят. Ако не изляза, а само дам указания, после никога не мога да заспя отново. Тогава си пускам филми. Наскоро в една такава нощ гледах "Атила".

- По-хубав ли е от "Гладиатор"?

- Не, но също е много истински. Харесвам исторически филми за мъже, които са силни пред предизвикателствата. И така ставам в 4-4 и половина. След това може да питате чистачките кой им отваря в министерството. Но пък това са ми ценни часове. При мен идват много посланици, политически лидери, на тях не се отказва, и те ми изяждат много време. Освен това аз водя много секретни срещи с представители на натовските страни на Европейския съюз. Те са огромно напрежение и изискват мерило на всяка дума. Затова само рано сутрин или късно вечер мога да си прегледам пощата. Тя е огромна.

- Какви хора ви пишат?

- Хиляди са. На едно дете съм му дал автограф в някаква блъсканица. Казва се Надежда. Писал съм му да стане външен министър. И тя сега ми пише - ще стана, ако ти станеш вътрешен. Радвам дечицата.

- Едно момиченце в Търговище викаше: "Искам да видя Бойко Борисов - най-хубавия мъж в България!"

- Ето това ме притеснява, защото аз не го правя умишлено.

- Вие харесвате ли се?

- Аз не се харесвам, защото ми е крива главата. Ръбеста е. Иначе като фигура не съм лош. Можеше да съм по-суратлия. Косичка, бретонче... Разбира се, това не ми е комплекс.

- Колко фенклубове имате?

- Не се занимавам с такива неща. Отговарям на всички, които се обаждат, защото на този пост служа на обществото. И трябва да се отзовавам.

- Разкажете ми за Цветелина.

- Тя все се мъчи покрай мен... Знаете, че я взривиха преди 4-5 години много тежко. Много по-умна е от мен. Има 2 висши образования, владее 5 езика писмено, говоримо - повече. Изключително възпитан човек. Навремето и майка й, и баща й две години и половина въобще не искаха да чуят за мен. Не съм се виждал с тях. Не ме харесваха.

- Защо?

- Виждах им се лош. Охранител, як, с два пищова. Но пък сега съм любимец на тъщата. Тя ми готви, тя ми се радва, тя ме защитава. Все Цветелина - кривата, аз - добрият. Тъщата ми е стара аристократка. Завършила е английска гимназия. Работила е в консулски служби, по чужбина, в дипломатически мисии. Винаги върви с шапка и чадър. Чантата е едноцветна. В началото тя много ме потискаше, защото прави събирания - в 10 часа на ябълков кейк, следобед - пай с чай, и аз не се вписвах в средата. Освен това от време на време говори на английски, на испански с дъщеря си, защото в тяхното семейство всичките знаят езици, и аз не се чувствах на мястото си. Приеха ме много трудно, много хладно, консервативно. Но преломът дойде. Имаше един шофьор, трябвало да им закара въглища. Взел на тъщата парите, пък не даваше кюмюра, беше опитвал да ги плаши. И аз, като отидох до там, да видите колко бързо докараха въглищата.

- Обичате ли със сила да решавате проблемите си?

- Не, не решавам проблемите със сила. Обичам да убеждавам с добро. Но имам и един основен принцип - лошото не трябва никога да се оставя ненаказано. Иначе лошият остава с впечатлението, че му е разрешено, и прави нови лошотии.

- Око за око, зъб за зъб?

- Не. Око за две, зъб за чене.

- Вярващ ли сте?

- Да. Тук даже ми е много удобно, защото черквата ми е на път. И през ден-два минавам, паля по три свещи.

- Вие не сте женени с Цветелина?

- Не остава време. Толкова за нея. Цветелина е много добра жена, но й е много трудно. Просто с каквото и да се захване, излиза все, че е заради мен. Аз повече й преча. Тежко й е, започват да я дразнят някои неща, има разни подмятания.

- Ревнив ли сте?

- Като всеки мъж.

- Мъжете са ревниви.

- Надявам се да няма трети, но ако има и го спипам, няма да се отнеса добре с него, колкото и да ми се иска да кажа обратното.

- Какво още имате за правене в живота?

- Искам да стане това, което навремето е казал Индже войвода. Да пуснеш една мома с пендарите да мине през планината и никой да не я пипа. Иска ми се да се върне относителното спокойствие на хората. Преди 11-12 години имахме поне такова спокойствие. Хората не са го забравили и затова сега им е толкова трудно да приемат престъпността. Всичките ми усилия са в тази посока. Аз съм много амбициозен, като се захвана с нещо, не се спирам. Може би затова хората усещат, че съм искрен. Тези неща, вярвам, се улавят... Макар че съм абсолютно наясно, че рано или късно нищо добро не ме чака, че няма да бъда никога оценен. Просто манталитетът на българина е такъв. Но в крайна сметка всичко това е история.



Ясновидката Теодора

за Бойко Борисов



Ясновидката Теодора прави астрологични портрети на героите от корицата в сп. "Жената днес" по зададени имена, дати и място на раждане.



На 14 години е започнал да става твърде самостоятелен и да показва много силен характер. Проявявал е и голямо самолюбие. Но същевременно е впечатлявал с лъчезарност и някаква вътрешна срамежливост, хората бързо са го заобичвали. Бил е много силен, напредвал е сам. Изключително е търпелив с дребните и досадни неща, но в по-големите проблеми става и агресивен. Понякога силно се изнервя.

Годините от 18 до 20 са били много важни за него. Имал е и една връзка, която е била почти брак, но се е разкъсала. Той все още я мисли. Нещо изключително важно за него се е случило, когато е бил на 23 години. С жените е имал доста възможности. Чарът му завладява. Макар все още да не е женен, много държи на семейството. Той е страшно ухажван, направо преследван, но има ли чувства към една жена, е много сериозен. Много е ревнив, макар че не си го признава. Но в сравнение с всички прочути сега хора в България той е най-уравновесен. Преди около 3 години е започнало нещо много съществено в личния му живот. Свързано е с голяма стабилност на чувствата. Заради работата няма време за личен живот и за дълго ще забрави какво е домашно спокойствие, но ще създаде семейно гнездо с топлота. От съдбата му се падат 2 деца.

В професионалните си отношения също се стреми да установи хармония. В последните 7-8 години е променил много неща в характера и обноските си. Сменил е и средата. Сега вече е доста добър психолог. Щом погледне някого, веднага може да каже дали онзи се опитва да го излъже. Макар че в миналото са го лъгали. Проблемът му е как да не обърне хората срещу себе си, докато се стреми към по-голям порядък в служебните отношения и в борбата с престъпността и корупцията.

Това особено ще се изостри към края на април и първите дни на май*, защото борбата му срещу корупцията дразни много хора. Сега Бойко Борисов работи по 2 много важни проекта за държавата и точно там ще срещне някакви несъгласия и сблъсъци. Не война, но скандали. Много ще го подкрепят двама души. И това е добре, защото за да направи нещо, за него е много важно да го подкрепят и разбират. Но заради тези скандали може да реши и да си хвърли оставката. Макар че ще предпочете да направи компромис.

От работата му вече има резултат, но не толкова, колкото е очаквал. Дават му се още 2 години да е на върха.

После ще избира дали да остане в България, или да замине. Предишния път, когато е бил пред този избор, е предпочел да остане тук. Животът му е низ от изкачване и слизане. Изпадал е и в депресии, но със силата на характера си винаги се е измъквал сам от тях, защото гледа само напред.

Щеше да има голям успех и като адвокат или съдия.

-------------

* Астропрогнозата е направена през февруари.