С първите по-ярки слънчеви лъчи по нашите географски ширини хората веднага се сещат, че нещо им липсва, и започват да ровят, за да открият къде са прибрали слънчевите си очила. Като изключим шоузвездите, които се крият зад тъмните стъкла дори нощем, нормалните хора се сещат за тях само през лятото. А първият въпрос, който си задават по-суетните, е: "Какво ще е на мода този сезон?"
Оптиците са единодушни, че наложилите се окончателно миналата година два модела - очилата-маски и "глазантните", ще продължат да бъдат актуални и през лято'2002. Разликата е, че цветовете на стъклата ще бъдат с една идея по-пастелни. Т. е. вместо ярковиолетово, бонбонено розово и електриково зелено ще вървят виолетовото, розовото и зеленото. Формата на рамките ще е по-заоблена и четвъртитите модели постепенно ще трябва да отстъпят.
Колкото до цветовете, ще можете да избирате
между всички познати нюанси на спектъра
без опасения, че ще изглеждате демоде. Дори напротив - технологиите и дизайнерските решения днес са отишли толкова напред, че защитата на здравето и модата при очилата като че ли се опитват да направят свещен съюз.
Типичен пример за това са слънчевите очила-маски. Някои производители и дизайнери ги наричат и "rimless", т. е. без рамка. Моделите бяха лансирани от западни шоузвезди преди две лета, а миналата година станаха масови. При тях стъклата и страничната дръжка са едно естествено цяло и са направени от един и същ материал. Това всъщност осигурява странична защита на очите, защото прозрачната широка рамка пречи на светлината да попада от двете страни и така се премахват неприятните отблясъци.
Рамките на другия нашумял тип очила - "глазантните", представляват две телени дръжки, вградени в стъклата, които пък се прикрепват едно към друго със също такъв телен мост. Ако са с малък диоптър и има подходящо осветление, има вероятност от десетина метра да не се забелязва, че сте с очила.
По принцип известна доза суетност при избора на очила не е излишна, но пък грижата за здравето е абсолютно задължителна.
Точно тук обаче е и най-големият проблем
Няма начин да разпознаете на щанда дали предлаганите ви слънчеви очила наистина са с ултравиолетова защита или не. Затова ви е необходима цяла лаборатория, така че ще трябва да разчитате на общопризнатите критерии за разпознаване на ментетата: цени, маркировки по продуктите, известна ли е марката или не и т. н.
Трябва да знаете и някои подробности. Невидимата за човешкото око ултравиолетова част от спектъра е с дължина на вълната от 200 до 400 нанометра. След това следват видимият виолетов цвят, синият, зеленият, червеният... Затова пълна защита от вредните лъчи се означава със знака "UV-400", по-ниска защита ще е "UV-350", "UV-300" и т. н. Липсата на такава защита поразява бавно зеницата на очите и води до катаракт. Това важи особено за очилата с по-тъмни стъкла, защото те карат зеницата да се разтваря и така пораженията стават още по-големи.
Добре е към рамката да бъде прикрепен специален паспорт с подробни описания. За всеки случай знайте, че европейската директива за стандарта, който покрива тези продукти, е 89/686/EEC и не е зле да е записан в книжката, ако очилата претендират да са оригинални и качествени.
Също така е изключено да купите истински слънчеви очила "Polaroid" откъдето и да е. Непременно поискайте да ги тествате и ако магазинът не е за ментета, ще ви накарат да се огледате в специално огледало. На него през очила "Polaroid" ще видите запазения знак на фирмата, който изчезва, щом свалите очилата.
Качествените марки ще разпознаете и по това каква цветова гама предлагат - колкото е по-богата на цветове и нюанси, толкова по-добре. При избора на цвят не се страхувайте от гамата на жълтото, особено ако качеството на очилата е гарантирано. Такива очила са особено подходящи при шофиране в лошо време и при мъгла, защото жълтото и неговите производни или близки цветове повишават контраста на картината пред вас. Независимо дали са в патешко жълто или карамелено кафяво, очилата с такива стъкла са особено подходящи и за условията на големия град, където интензитетът на светлината по принцип е по-малък.
Цените зависят от много фактори
На първо място това е известността на дизайнера или на самата колекция. Нормално е да платите повечко за "Hugo Boss", "Esprit", "Elle", "Polaroid", "Essilor", "Rodenstock" или "Ceis". Повечето от тези фирми са вложили патентовани от тях изобретения или правят специална обработка на материалите.
"Polaroid" например са изобретили още през 1928 г. едноименния филтър, който поглъща отблясъците. Това позволява с тези очила да гледате корицата на лъскаво списание на морския бряг без досадното "размиване" на действителната картина. Американската марка има три колекции - обикновена, луксозна, наречена "furor", и трета със специални дизайнерски разработки, наречена "Xoor". Цените на чифт очила от първата колекция у нас са 69.90 или 79.90 лева. На втората вървят от 120 до 140 лева, а на третата са около 220 лева. Детските очила "Polaroid" струват по 30 лева.
Патент на немската "Rodenstock" пък е специалният цилиндричен шарнир, запълнен със силикон, който премахва болтовете на мястото, където се сгъва рамката. Така на практика тя е обречена да не се износи никога. Слънчевите очила на "Rodenstock" са от 150 до 200 лева, но фирмата е по-известна с диоптричните си стъкла, чиито цени са приблизително същите.
Подходящи за хората с диоптри са например фотосоларните стъкла. Специално "Rodenstock" прилага и метода "изтъняване" на стъклата за хората с корекция на очите. Става въпрос за над 5-6 диоптъра - такива стъкла иначе изглеждат като лупи и са крайно неестетични за носене. Цените им стигат до 200 лева.
Алтернатива на по-светлите стъкла, за които се твърди, че ще са актуални това лято, са тези с преливащи се цветове. Те са предпочитани предимно от тийнейджърите, които няма как да знаят, че стъклата, които изсветляват отгоре надолу, бяха на мода и преди десетина, и преди двайсетина години.
Актуално за по-високия клас очила е и антирефлексното покритие на стъклата, което премахва отражението на собствените ви очи в задната им част и така елиминира голяма част от отблясъците. То служи и като допълнителен филтър и е приложимо дори за стъклата с диоптри.
Рамката също има връзка със здравето
Кратък преглед из магазините показва, че производителите окончателно са изхвърлили от употреба никела, за който е доказано, че причинява алергии. За хората, които предпочитат металните рамки, има голям избор между различните видове титан, който за съжаление е все още доста скъп. Оптиците твърдят, че става и за хора, които мразят металните рамки, тъй като е лек за носене и почти не се усеща.
Има няколко вида титан и е добре да се загледате какво пише на рамката. "Pure titan" е означението на чистия титан, за който медиците твърдят, че не предизвиква алергии и при най-чувствителната кожа. "Flex-titan" пише на рамките, чиито странични дръжки могат да се огъват във всички посоки. "Beta-titan" е материалът, от който се правят рамките за детските очила. Ако държите рамките да са наистина от титан, пригответе минимум 50 лева само за тях.
Спорът между стъклата и пластмасата
е решен в полза на второто. Преди години се твърдеше, че пластмасата не е подходящ материал нито за слънчеви очила, нито за диоптри, но явно тогава никой не е познавал свойствата на поликарбонатните органични материали. Сега 70%-80% от слънчевите очила се правят от тях и силикатното стъкло се използва много рядко.
От 100 модела слънчеви очила на немската "Eschenbach" например, 80 са с пластмасови стъкла. Цените на останалите 20 модела са от 250 до 350 лева, като най-скъпи са тези с флекститанова рамка. Затова пък цените на останалите модели започват от 20 лева и свършват до 200 лева.
Типичен пример за масови очила, изцяло от поликарбонатни материали, е холандската "Avanglion". Продуктите й са произведени в Китай и са разпределени в множество колекции: "8' curve", "Uni classic", "Lady classic", "Classic men", "8000 series" и т. н. Забележителното в тях са цените им - те тръгват от 10 лева и рядко преминават границата от 100 лева. Това означава, че е почти изключено да попаднете на техни имитации, защото под тези цени може да се пазарува само на битака.
|
|