--визитка---

Проф. Борис Карадимчев е роден през 1933 г. в Ямбол. Композиторът е автор на над 300 популярни песни. Сред тях са вечните "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град", "45 години стигат". Негова е музиката към повече от 20 игрални филма като "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат" и "Оркестър без име". От години е художествен ръководител на детския хор "Пим-пам". Член е на академия "БГ Евровизия 2011".



- Г-н Карадимчев, изненада ли ви тазгодишния български избор за "Евровизия"?

- Не особено, даже смятам, че е относително сполучлив заради Поли Генова, която е добър изпълнител, чаровна, млада, с модерна визия. Но... песента не е най-доброто, с което може да се представим навън. Тя неминуемо ще потъне в общото звуково пространство. Всъщност тази година нямаше между какво да се избира. Липсваше красива мелодия, нямаше оригинални хрумвания, в песните преобладаваше открита дилетантщина. Твърде много самоцелни електронни ефекти, твърде много стил, който слушаме непрекъснато в ефира. За съжаление, винаги забравяме, че песента, която определяме ние, оттук нататък няма да се оценява от българи. За нея ще гласуват хора с друго светоусещане, ще я оценяват по различни критерии. Всеки търговец знае правилото, че не е важно той да си обича стоките, а да ги харесват купувачите. От досегашните телевизионни конкурси може да си направим извода, че "Евровизия" печелят интересните, атрактивните, различните песни. Онези, които излизат от общото добро ниво. Преди няколко години финландците се наложиха с една своя група, която беше толкова провокативна, че макар мнозина да не харесаха самата песен, гласуваха за нея. Или да си спомним успеха на Стоян Янкулов и Елица, които успяха да се класират пети също с изненадващо, необичайно, рязко отделящо се от общия фон и не на последно място с подчертано национално звучене парче. Според мен, ако тогава мелодията, която се изпълняваше от Елица, беше и малко по-достъпна за масовия слушател, може би щяха да отидат още по-напред. Защото публиката все пак обича и да си изтананика нещо.

- Ефективни ли се оказаха тазгодишните промени в регламента на българския кръг на конкурса?

- Мисля, че отново се пренебрегна основното - че "Евровизия" е конкурс за песен. Не за изпълнител. Миналата година първо избрахме изпълнителя, после взехме да му търсим песен и видяхме какво се случи - "случайно" беше предпочетена неговата собствена, тъй като Миро беше в журито. Тази година бъркотията стана още по-голяма. БНТ, която е основният организатор, тъй като "Евровизия" е конкурс на телевизиите в Европа, реши да сформира академия "БГ Евровизия 2011", състояща се от близо 60 членове - представители на различни сектори по линия на Съюза на композиторите, по линия на Музикаутор, на организацията на текстописците, на продуцентите и т.н. Нашата задача беше да попълним анкетна карта, в която да посочим по важност трима изпълнители - солови певци, дуети или групи. И онези, получили максимален брой гласове, да отидат на финала. Това невероятно усложни цялата работа, защото се получи безкраен списък от певци, които въобще не бяха и попитани имат ли желание да участват в "Евровизия". Какво стана? Някои от големите звезди като Лили Иванова, Васил Найденов, Орлин Горанов и т.н. отдавна са надраснали подобни изяви и категорично отказаха. Други пък се оказаха обвързани с продуцентски договори, които не им позволяват такъв ангажимент. Трети пък, основно групите, имат практиката да си пишат сами песните и не допускат намеса в репертоара. Така всъщност най-предпочетените изпълнители се отказаха от конкурса. Затова и имената на голяма част от участниците на финала бяха неизвестни на широката публика. Да не говорим, че при този модел на гласуване шуробаджанащината е напълно възможна, да не кажа неизбежна. При такъв огромен брой предложени певци, ако някой по-напорист продуцент натисне десетина от членовете на академията и те поставят протежето му на първо място, то безусловно ще дръпне напред.

Следващият етап - изборът на песен за съответния изпълнител, доведе до нови проблеми. Когато песните се избират отделно, естествено е не всяка от тях да отговаря на професионалния профил, а и на личните пристрастия на съответния певец. То е все едно - ще използвам нарочно пример от друго изкуство - да събереш график, живописец, скулптор и дърворезбар и да кажеш на скулптора да рисува маслен портрет, на графика да дялка пано, а на живописеца да вае бюст. Е, ще се справят криво-ляво, но не това е стихията им. Проблемът със сглобката изпълнител-песен беше причината да закъснеем със сроковете дотам, че финалният кръг да гони последните дати, преди да бъде изпратено българското предложение за "Евровизия".

- На финала обаче голяма част от изпълнителите се оказаха и автори на песните си.

- Защото регламентът беше нарушен. Ние от академията така и не разбрахме как се е стигнало до това, тъй като то не беше заложено в условията. Има и още нещо - необяснимо е защо на финала се появиха песни, които ние не сме одобрявали на предишните кръгове. Допитах се и до други колеги, участвали в пресяването - всички вдигат рамене.

- Имате ли идея за по-добър регламент на този конкурс?

- Опитът ми на човек, който цял живот е писал песни и е работил с изпълнители, текстописци и аранжори, ме води към мисълта, че за да се кандидатства за "Евровизия", трябва екипност. Т.е. с готов продукт, зад който стои наборът от тези професионалисти. Защото една песен е до голяма степен колективно творчество. Първо композиторът влага своята емоция. След него тя се подема от певеца, чиято роля е много важна - той е в състояние дори средно добра песен да превърне в хит благодарение на артистичността и чара си, както и да запрати в небитието истински шедьовър, ако няма гласови данни или сценични умения. Ето например всички наричат "Бяла тишина" "песента на Георги Минчев", който я изпълнява, а не "на Борис Карадимчев", който я е написал, нали? Текстът също е от съществена важност - той е посланието, не може и без адекватен аранжимент... А и в процеса на съвместната работа се разменят идеи, нещо се пипва, коригира, напасва. Само така - с предлагането на готови продукти според мен ще се въведе що-годе прегледност в хаоса, който всяка година съпътства "Евровизия".

- Как си обяснявате това, че 19-те предложени клипа тази година бяха излъчвани преди финала по БНТ в мъртвото време след 23 часа и практически не се получи истинско публично обсъждане?

- Като се има предвид, че самата БНТ е продуцент на този конкурс, внушението беше доста неприятно. Излезе един вид, че телевизията се притеснява от по-широко представяне на кандидатите и се въздържа да ги преекспонира. Какво друго да си помисли човек? Може би БНТ се страхуваше именно от публичното обсъждане, за да не чуе не дотам лицеприятни неща за избора на песни и изпълнители и въобще за цялата организация на българската "Евровизия".