От години ме тормози въпрос, несъществуващ в никой анализ и коментар: онзи за несъществуващите анализи и коментари. Сиреч, проблемът за нещата, за които не говорим и пропускаме. Всеки, който се е занимавал с аналитичен труд като учен, бизнес консултант, медиен коментатор, пазарен анализатор, поне веднъж месечно усеща същото терзание от



сивия поток и сивите пясъци;



те са двата елемента на антимисленето. Сивият поток шурти навсякъде, това са горещите теми, които всички обсъждат. Аналитиците най-добре знаят, че мисловният им продукт е силно пазарнозависим (английското market-driven най-силно показва зависимостта). Консултантът обяснява на клиента каквото го питат, а не непременно онова, което той мисли за важно. Когато експерт дава интервю, той следва въпросите, които му задават, не онези, които сам би поставил. Вярно, част от темите, които се пенявят в сивия поток, са наистина важните, но смесят ли се с преживяните безсмислици, и те се размиват, омесват и разлагат в сива каша. А съвсем рядко между въртопите във сивия поток се прокрадва свежа идея и неортодоксална мисъл. За да потъне в сивия пясък на безразличието. Всеки пишещ брат е изпитвал безсилие пред сивата пустиня. Забелязваш нещо важно, но никой не говори за него. Предлагаш логично решение. С факти, аргументи, изводи. И всичко потъва безследно, защото не може да привлече внимание. Сивият поток има свой филтър, който пропуска само вести, надскочили прага на атракция.



Атрактивно е арогантното,



привлича внимание надменното, претендиращо за важност, нахално парадираните твърдения (все едно колко смислени, без значение колко доказани). Грабва ни който ни шокира, дори да ни отблъсква той или това, което нагло ни вре под носа. Кой обръща внимание на учен старец, който шари непонятни формули, гъгне със сложни думи невнятни мисли, за да ни обади, че знае как да оптимизира познат само на дузина души процес, за да спечелим или спестим милиони (или милиарди, колцина следят порядъка)? Днес което е по-шумно, е по-важно. Дърдоренето истеризира в надвикване. Врявата изключва съзнанието. Сугестията минава на субментално ниво. Засега единственият начин да привлечеш внимание да кажеш нещо важно, е да заголиш задник на някое публично място. Вярно, всеки има достъп до



говорилнята интернет,



Мека на свободното, необуздано слово, рай за графоманите, благодат за комплексарите. Колко му е да си хостнеш нейде сайт или да пропишеш блог. (Невероятна находка е "блог"! Съчетание на "бла-бла" и "логорея"; ономатопея, т.е. звукоподражение, асоциирано в повечето езици, както в българския, с "бълвам" и "блювам".) Можеш да ръшнеш из чатове и форуми, скрит под плаща на анонимността да плещиш каквото ти скимне, което реалният живот ти отказва, да напсуваш по-силен или по-умен от теб, учителката по физика и дори Божията майка. Какво ти пречи. Поредният никому ненужен глас, рикающий в пустинята Дърдорания. Какво пък, нека читателят, бродещ из информационната пустош, сам отсее вярното от блъфа, ценното от словесния боклук. Друг път. Шумът поражда само смут до пълно объркване. Пред него



безпомощна е формулата на Шанон



за количеството информация. Според нея в език с азбука от m букви, във всяка дума от n букви има равно количество информация, I = m * log2 (n). За формалната информатика уравнението на Айнщайн E=m*c*c съдържа доста по-малко информация от фразата "Пешо е олигофрен". Следователно не е възможно обективно да отделим ценната информация от подвеждащия шум. В това е ролята на медиатора, чийто разум единствено може да оплеви отровните бурени, преди да ни захрани с поднесените факти и идеи. И ако разумът на медиаторите съвсем скоро не отхвърли измишльотината, че за обществото било важно "да чуят всички мнения", и не се проработи дотам, че да филтрира дърдорковците и осъзнае, че само смислените съждения имат право на конкуренция в публичното пространство, комуникацията между нас ще се окаже невъзможна. Вместо да чува всички гласове, накрая



всеки ще слуша само себе си



Което е равнозначно на диктатура, защото силният няма да е принуден да слуша никого. Да призная, не бих посмял да хленча, че под маската на икономически идеи ни заливат безумни дивотии и зорлем накривени факти. Но чух, че и информационният гигант "Гугъл", уплашен от същата напаст, стигнал до подобни изводи и повежда борба с т.нар. "ферми за съдържание", които наводняват мрежата с профански писания и информационен боклук, с единствената цел да привлекат към себе си вниманието на публиката - за благото на своите спонсори и рекламодатели. "Гугъл" наема експерти да оценят непреднамерено качеството на писанията от всякакви източници, автори и "ферми". А скоро всеки потребител ще получи нов бутон и шанса да "изрита" сайтовете с паразитна, подвеждаща и нежелана рекламна информация. "Гугъл" сигурно ще се справи, те така пребориха спама в електронната поща. Но как да монтираме изритващ бутон в дистанционното на телевизора, на вестникарската страница и върху изборните урни?