Все за нещо Фукуяма може да се окаже прав. Либералната демокрация не триумфира, но чаркове от нейния двигател движат и най-консервативните системи. Арабският свят днес вероятно ще поеме по свой уникален път, но това става благодарение на достиженията на западния либерализъм. Интернет свободата върви от запад на изток и юг. Тя е технология, която не уеднаквява културите, но спомага по-бедните и изостаналите да вземат нещо от развитите. Ставало е често в историята.

Каквато и да е технологията на революциите,



народният гняв винаги е мотивиран



от икономически и социални причини. Те са в основата, а е нужно да има и други. Според Самюъл Хънтингтън (друг виден американски учен, опровергал твърденията на Фукуяма за жизнеутвърждаващата победа на западните ценности), революционното общество не може да не бъде младо - буквално и преносно. Арабските държави са кошер от млади хора, гневни заради липсата на перспектива, но и самите общества са склонни да вярват в следреволюционното щастие. Вижте България и кажете може ли да се случи тук подобна революция, при все че хората все по-често общуват в социалните мрежи? Не може, първо, защото социалните проблеми не са толкова остри. Второ, защото младите хора са кът, а и обществото носи белезите на несъстоялата се промяна. Ние вече сме



старо общество, което по-трудно се поддава



на революционни илюзии. В края на 1989 г. българите напълниха площадите и заживяха с усещането за революция (а всъщност стана преврат вътре във властта, което е добре да се припомня заради днешните свободни аналогии със събитията в арабския свят). Но дори и измамен, този бунт, както и следващият през 1997 г., бе възможен заради физическото наличие на млади хора, а и обществото все още притежаваше младежка наивност за светлите бъднини.

Интернет не пали революциите, но ги променя. Той е форма на общуване, функция на прогреса, а прогресът влияе обратно върху общуването. И първата му жертва са не режимите, а старите идеи, формирани преди тази нова технология. "Работата не е в лозунгите. Истинският въпрос е животът: Искам апартамент", описа ситуацията в Египет ливански журналист пред "Вашингтон пост". Конфликтът в Либия освен съпротива срещу Кадафи е и междуплеменен, в Бахрейн шиитското мнозинство се надигна срещу управляващите сунити. В многообразието от цели няма призиви за социализъм, равенство, пазарна икономика, дори и демокрацията не се възприема според западното схващане. Къде са лозунгите на XX век?

Това опредметяване на желанията ("искам просто работа и апартамент" ) е следствие на технологичното опростяване. Интернет стеснява хоризонтите,



светът става по-малък, достъпен,



достиженията на Изтока са на една мишка разстояние от Запада и обратно. За да вдигнеш хиляди хора, не е нужно да обикаляш градове и села, да правиш тайни комитети. Трябва просто да седнеш пред клавиатурата (базисни, както казахме, са социално-икономическите причини). В тази проста и бърза комуникация няма място за образ, глас, бръчки, усмивка, поглед. Затова и интернет животът, а от там и обществените процеси, стимулирани от него, носят по-малка емоционалност. Какви идеи в свят с по-малко емоции? Защо ти трябват идеи, след като те са сложни, а светът е прост?

Разбира се, възниква въпросът дали арабите не издигат познатите нам идеи, просто защото те са хора с други нрави и обществени традиции. Но и в Стара Европа хората все по-често изпадат в идейна безпътица. И там обществените искания стават бързи и опростенчески, каквато е и технологията на предявяването им. Преди 20 години едва ли щяхме да бъдем чак такива идеалисти, ако разполагахме с днешните средства за общуване и набавяне на информация. Технологиите променят и бедни, и богати, прекосяват пустини и преплуват океани.



От интернет общуването трябва да бъдат снети



две модни обвинения.

Първото е, че създава виртуална реалност. Създава, но не до там, че да не може да повлияе на истински събития и процеси. И второ, че притъпява индивидуалните възприятия към света. Може да ги изменя, но не ги притъпява. Простотата да поискаш нещо, да намериш нужната информация, да сравняваш, стимулира гражданската активност.

Навсякъде по света, включително и в България, властите се мъчат да контролират процесите в интернет. Варианти за въздействие всякакви - от пълна забрана на социалните мрежи, през големи или малки законови ограничения, до провокиране и направляване на недоволството в безопасни посоки (чрез форумни "ченгета", платени блогъри, които създават благоприятни за властта настроения). Този опит за намеса не винаги е лош, тъй като всяка технология, включително и интернет, може да бъде ползвана в обществен ущърб. Историята е пълна със събития, причинени от измамни мотиви, в интернет лъжата покълва по-лесно от всякога. Но тъй като също така лесно покълва и истината, опитите за ограничаване на социалните мрежи приличат на средновековното изгаряне на книги.



Обречени са на неуспех



Политиците, които не искат революции, и въобще обществени трусове, занапред вероятно ще трябва да намерят свое амплоа във виртуалната среда. Да контактуват бързо, лесно и свободно с милионите, които го правят всекидневно. Това не значи да създават лъжовна идентичност. Интернет е средство, инструмент. Разликата му със старите инструменти за обществено въздействие е, че лесно може да се обърне срещу ръката, която го държи.

Това в някаква степен важи и за България. Революция тук не може да има, но все един ден интернет ще определи най-значимите обществени нагласи. Казано на шега, общественото здраве, а и прогресът зависят от компютърната грамотност на политиците. А бързият интернет ще погуби докрай романтиката на старите идеали.