На 7 февруари тази година група японци демонстрират пред руското посолство в Токио. Те се появяват с изподраскан и разкъсан руски флаг, а вече пред самата мисия помитат с него тротоара. Същия ден посолството получава плик, в който има куршум и бележка с надпис: "Северните територии са наша земя". Акцията е част от Деня на северните територии, който Япония отбелязва всеки 7 февруари от 1982 г. насам. В отговор на 10 февруари пред японското консулство в руския град Хабаровск, един от най-големите в руския Далечен изток, група руснаци организират контрамитинг и подаряват на мисията 3-килограмова торта, върху която са изобразени въпросните острови с надписа "Курилите са наша земя". Освен тортата е предаден и диск с клип на песента "Акула" на известния певец Леонид Утьосов. В нея впрочем се пее: "В Далечния изток злодейка акула дръзна да нападне съседа кит".

Противопоставянето е факт и на официално равнище. При посещението си в Лондон седмица по-късно руският външен министър Сергей Лавров заявява: "Няма друг път! Докато Япония не направи това, което вече сториха други държави, а именно да признае резултатите от Втората световна война". "Дори с отчитането на резултатите от Втората световна война Япония счита за своя територия четирите острова от Курилската верига - Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомай", контрира незабавно Токио чрез генералния секретар на правителството Юкио Едано.

И така - териториален спор. Япония претендира за т.нар. северни територии, които в Русия наричат Южните Курилски острови. Днес, в ерата на глобализацията, подобен неразрешим спор



изглежда като изваден от музея



на междудържавните отношения от минали епохи. Анахронизмът се засилва още повече, като се отчете, че всъщност кавгата е за територия от общо 5175 кв. км, която е населена с 18 700 души и няма кой знае какви богатства освен риба (залежите на нефт, газ и злато са само предполагаеми). А и островите са изобразени на картата като петънца и точки.

Съперничеството между Русия и Япония за целия Курилски архипелаг датира от средата на 17-и век. След два века, на 7 февруари 1855 г. двете страни подписват Симодския договор за търговията и границите - всъщност първият договор между тях. Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата островчета Хабомай минават към Япония, а останалите 26 Курилски острова, северно от тях, остават в Русия. Границата между двете държави преминава между съседните иначе острови Итуруп (японски) и Уруп (руски). Токио смята този договор за основополагащ в островния спор с Москва, затова Денят на северните територии в Япония се отбелязва на датата на подписването му - 7 февруари.

Прескачаме близо век и отиваме на Ялтенската конференция през 1945 година. САЩ и Великобритания склоняват СССР да се включи във войната срещу Япония, което трябва да стане три месеца сред победата над хитлеристка Германия. (По това време между Токио и Москва има пакт за неутралитет.) В замяна приемат искането на Москва да си върне целия Курилски архипелаг и южната част на остров Сахалин, които Япония е присвоила след Симодския договор. Договореностите са предвидени в декларацията, приета на Потсдамската конференция, на която САЩ, Великобритания и СССР окончателно се разбират за следвоенното устройство на света. Япония е съюзник на хитлеристка Германия, подобно на нея, тя е агресор, но е победена във войната. Съответно трябва да понесе вината си за войната в Азия и да отстъпи завзетите територии - най-вече днешните Кореи, част от Китай, Югоизточна Азия, Филипините, Индонезия. Както впрочем и Германия бе наказана със загуба на територии, които са в днешна Русия, Полша и Франция.

През 1951 г. в Сан Франциско Япония подписва мирен договор със страните, които са я победили. Договорът обаче с Москва не е подписан, защото Токио отказва за признае суверенитета й над четирите острова (впрочем двете страни нямат мирен договор и досега, 61 години след Втората световна война). След смъртта на Сталин Москва предлага на Токио да отстъпи Шикотан и Хабомай, но след подписването на мирен договор. Предложението става част от Съвместната декларация, подписана от двете страни през 1956 г. Впоследствие обаче Япония отказва да изпълни декларацията - тя си иска и четирите острова.

След съветския разпад в Русия се засилиха нагласите да се върнат островите на Япония, но в крайна сметка тези нагласи бяха канализирани до предложението от 1956 г., което Владимир Путин възобнови при визитата си в Токио през 2005 г. - връщането на двата по-малки острова. В същото време в последните години



отношението на Русия към проблема се втвърди



Според допитване отпреди две години 89% от руснаците са против островите да се дадат на Япония, като 63% от тях заявяват, че отношението им към президента Дмитрий Медведев ще стане отрицателно, ако той реши да преотстъпи островите. На 1 ноември 2010 г. Медведев посети Кунашир, където заяви, че принадлежността на островите към Русия не подлежи на съмнение и обяви цялостна програма за тяхното развитие с привличането на компании, включително и от Япония, плюс от Южна Корея и Китай.

Японската позиция напомня графика със сериозни амплитуди на кривата. В изказване пред парламента през 2006 г. тогавашният японски външен министър Таро Асо предложи да се поделят с Русия спорните острови. Но веднага след изказването му външното министерство излезе със становище, в което всъщност опроверга своя шеф. През септември 2009 г. тогавашният премиер Юкио Хатояма увери Дмитрий Медведев, че иска да подпише мирен договор с Русия и така да се разреши спорът (по формулата от 1956 г.) Но няколко месеца по-късно кабинетът на Хатояма подава оставка по съвсем друга причина - заради провала на обещанието да уреди изтеглянето на американските войски от Япония. Миналия месец в парламента Хатояма потвърди позицията си, че едновременното връщане на четирите острова е нереалистично.

Първоначално правителството на либерала Наото Кан, поело властта миналия юни, смени подхода и заложи на непримиримата позиция. Никакви два острова и никаква декларация от 1956 г. Русия трябва да върне и четирите острова, които е окупирала на 15 август 1945 година, а договорно-правната основа за спора е Симодският договор от 1855 година. Токио отхвърли предложението на Москва за създаване на зона за свободна търговия на островите, реагира остро както на руската покана към чуждите компании, така и на посещението на Медведев на Кунашир, което Наото Кан окачестви като "непростима грубост". Сегашното пък отбелязване на 7 февруари спокойно може да конкурира честванията на тази дата от времето, когато отношенията Токио-Москва бяха в най-ниската си точка (примерно първата половина на 80-те години). Миналия месец обаче в. "Санкей" публикува резултатите от свое допитване, според които 70% от японците не одобряват сегашния подход на правителството. Големият либерален в. "Асахи" писа, че деловите среди на Япония са обезпокоени от изострянето на отношенията с Москва. Съответно Наото Кан внесе корекции в подхода - в реч в парламента в самия край на месеца той се изказа за по-спокоен тон към Москва.



Всъщност защо островите са ценни?



Причините са различни. Ако при едната страна надделява психологическият, при другата превес взема стратегическият фактор. Японските лидери винаги са подчертавали, че спорните острови са изконна японска територия, те ги смятат като част от своята история и идентичност - владеели са ги все пак около три века. Има, разбира се, и прагматични съображения. Японците се 126 млн. души, но населяват едва 377 835 кв. км. Япония е пренаселена и в четирите острова виждат някаква възможност да пооблекчат този проблем.

Тихоокеанското крайбрежие на Русия е дълго цели 16 997 километра. Оказва се обаче, че дори и при такава дължина достъпът на страната до Тихия океан може да бъде силно ограничен - просто акваторията на значителна част от това крайбрежие е замръзнала от октомври почти до май. Между проливите има два острова - Фриза и Екатерина, които не замръзват за разлика от проливите между останалите Курилски острови. Именно през тях тихоокеанският флот на Русия, както гражданският, така и военният излизат директно в Тихия океан. Минат ли спорните острови към Япония, Москва губи свободен излаз в Тихия океан през зимните месеци. Твърди се, че центърът на световната политика се измества към Азиатско-Тихоокеанския регион и Москва едва ли ще си отреже целогодишния излаз към Тихия океан.

Позициите на Москва и Токио изглеждат непримирими и не се вижда решение. Наистина те гледат да не усложняват нещата. Първо, никога не са прекъсвали диалога по териториалния спор. Второ, стараят се да не обвързват двустранните отношения с островната кавга. Наото Кан например не анулира срещата си с Дмитрий Медведев на азиатски икономически форум на 13-14 ноември м.г. заради визитата на Медведев на Кунашир две седмици преди това. При това Япония бе домакин и Кан можеше с лекота да задраска срещата с руския президент.

Експерти в двете страни сглобяват сценарии на принципа "И вълкът сит, и агнето цяло". Такъв сценарий скицира проф. Нобуо Шимотомай от университета "Хасей" в интервю за японската телевизия Ен Ейч Кей - едната страна има суверенитета върху островите, а другата да осъществява контрола в тях. Това е някакъв хибрид за решаването на териториален спор. Може да се изпробва, може и да излезе нещо, но по-скоро спорът ще бъде оставен на автопилот. С времето може да изскочи възможност за разрешаването му.