При Бойко Борисов България заприлича на Италия и Франция, ще пише след време в учебниците по история на журналистиката. В тази група могат да бъдат добавени също Унгария и Румъния. Щяхме да се радваме, ако обединителната черта между тях беше жизненото равнище, а не мракобесното отношение към свободата на словото. И в петте държави управляват десни правителства, които дадоха удобен повод на соцгрупата в Европарламента да организира в Брюксел конференция под наслов "Свободата на медиите под заплаха: Национални проблеми, европейски решения".

Десетки европейски издания, които поначало внимават да не си лепнат политически етикет (сред тях бе и в. "Сега"), се съгласиха да участват в дискусията, защото стана дума за оцеляването на медиите във все по-враждебна среда. Всички се съгласиха, че националните проблеми в редица държави са много тежки, но



европейско решение не бе посочено



и темата остана отворена. Въпросът е как да оцелеят медиите като пазители на основното човешко право на информация. С появата на интернет те навлязоха в криза, която порази еднакво медийния пазар и в богати, и в бедни държави и която се задълбочи с общата икономическа криза и орязването на рекламните приходи. Но медийната криза няма да свърши с икономическата криза, за чийто край вече се появяват проблясъци. Перспективата е не само да продължи, но и да се влоши.

Много претенциозно е медиите все така да се кичат с прозвището "четвърта власт", защото стават лесна плячка на останалите власти, които ги търсят за слугинаж. Загубили опората си в пазара, а чрез него и в обществото, те разчитат за съществуването си или на публични средства, разпределяни от изпълнителната власт, или на корпоративно финансиране, което рядко е безкористно. Забелязват се две опасни тенденции за насаждане на зависимост и страх - чрез подчиняването им на управленските структури в държавата или чрез изкупуването им на едро заедно с журналистическия им състав. Участник в конференцията се размечта някой ден журналистите да бъдат купувани и продавани поне като футболистите, но предизвика усмивки у колегите си, защото



в медиите търговията става като на хайван пазар,



където редакциите се продават на цели стада. Ето някои факти от европейската медийна практика:

- Насажда се страх чрез подслушване на журналисти. Така се убива желанието на техните източници да им се обаждат, което лишава обществото от важна, но неудобна за властите информация. Всеки може да се досети, че става дума за България. Откакто Борисов е на власт, той увеличи три пъти употребата на специални разузнавателни средства уж заради "борба с организираната престъпност", заяви на конференцията председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков. Но същото е и във Франция, където Борисовият приятел президентът Никола Саркози подслушва масово журналисти уж заради "борба с тероризма", както и в Италия, където подслушването на журналисти дори е узаконено.

- Банки изкупуват цели медийни сектори, защото им излизат по-евтино от традиционната реклама, и така се поставят в по-силна позиция пред властите. Евродепутатката Илияна Йотова разказа какво се случи в България след намесата на медийния пазар на Корпоративната търговска банка, която, превъртайки голяма част от бюджета на правителството, финансира изкупуването на вестници и други медии, достигащи днес върхове на угодничество към властите. Френският социолог Жан-Мари Шарон разказа, че подобно поведение има и френската банка "Креди мютюел", която вече е сложила в портфейла си почти всичкия местен печат в източната част на страната. Трябва да се знае, че във Франция местните вестници са не по-малко влиятелни от централните, които също са на тезгяха. "Монд" изгуби своята независимост", добавя Шарон. В Италия пък медийната империя на премиера Силвио Берлускони не знае насита и разширява настъплението си чрез още законодателни промени. Председателят на Италианската пресасоциация Роберто Натале въздъхна, че "в Италия вече няма независими редактори".

- Сплашване на медиите чрез закони за клеветата. Бойко Борисов вече опипа почвата как би реагирало обществото на специален закон, получавайки вероятно насърчение пак от Италия и Франция, където журналисти плащат десетки хиляди евро обезщетения по дела за клевета. Заплахата от съдебна разправа убива желанието за разследваща журналистика и насърчава автоцензурата. Затова в Италия телевизиите се ориентират към излъчване на интервюта на запис, които са най-безопасни, а във Франция банки поръчват репортажи и очерци, които смятат за "правилни".

- Властите се разпореждат кой да ръководи медиите. Саркози сам посочва директорите на големите телевизии и радиостанции, като се опира както на промени в законите, така и на медийната зависимост от държавния бюджет. Берлускони пък няма от какво да се стеснява, защото е собственик на медиите, които управлява. "В България уважавани журналисти се уволняват поради "изхабяване" без никакви обяснения", оплака се пред форума доскорошната отговорна редакторка в "Труд" Валерия Велева, без да назове конкретна медия.

Всички си мислеха, че



връх на мракобесието



е постигнало дясното правителство на Виктор Орбан в Унгария, чийто нов медиен закон предизвика дебати в Европарламента и предпазлива намеса на Еврокомисията. Сега предстои промяна на някои от най-скандалните му клаузи, но зам. главният редактор на в. "Непсабадшаг" Габор Хорват каза, че предложените от правителството четири корекции ще бъдат козметични и няма да засегнат смразяващия му дух. Той вече бил изтърван от бутилката и действал парализиращо на свободната журналистическа мисъл. Най-изненадващо се оказа, че е плъзнал и отвъд границите на Унгария, като е заразил още по-тежко съседна Румъния. Там по думите на изпълнителната директорка на Центъра за независима журналистика Йоана Адавани се обсъжда проектозакон, който ще заставя журналистите да минават всяка година на психиатричен преглед. Освен това ще се промени законът за обществените поръчки, така че правителството ще може "да дава пари на когото си иска". А новата отбранителна стратегия на Румъния посочва медиите като потенциална заплаха и фактор за "уязвимост" на държавата.

Защо в информационната ера медиите стават толкова слаби? Най-често те обвиняват интернет, за да не търсят вината у себе си. Има и голямо неразбиране на същността на журналистическата информация. В много факултети по журналистика из цяла Европа и до днес се изучава, че информацията е стока, с която медиите търгуват. Истината е, че те не могат нито да я притежават, нито да я продават, защото тя произтича от обществото и е предназначена за него, а те изпълняват само ролята на посредници (медии) за нейното движение. Информацията и преди, и в ерата на интернет има все такава информационна стойност за обществото, но медиите обедняват. Те могат да притежават само своите информационни продукти, които са носители на информацията, чиято цена зависи от разходите за производството им. Масовизирането на информационната продукция в интернет (включително и чрез неограниченото пиратско копиране) сведе цената й до нищожни стойности, които силно се разминават с разходите за нейното производство. Чрез постигнатата общодостъпност медиите станаха жертва на своя успех.

Никой не е измислил досега



как да се балансира информационният пазар,



за да може нарасналото потребление на информационни продукти да бъде рентабилно. Въвеждането на платени сайтове е самоубийствено за повечето медии - освен за специализираните, които се търсят по професионални съображения, като например сайтовете на финансовите и научните издания. На конференцията в Брюксел прозвучаха призиви за насочване на публични средства към частните медии, но веднага бяха контрирани с опасения за тяхната независимост от правителствата. Хипотезата парите да минават през европейски институции бе отхвърлена от генералния секретар на Международната федерация журналистите Ейдън Уайт, който даде за пример фонд за разследваща журналистика, отпуснат миналата година от Европейската комисия. Той останал неизползван, защото не се намерил независим орган за разпределението му, който да не буди подозрения. Тъй като не може на всички медии да се отпускат публични средства, винаги би възниквал въпросът защо се дават на едни, а се отказват на други - оттук и подозрението, че има някаква зависимост.

Докато не се намери решение, единствената възможност е обществото да брани правото си да бъде информирано, като подрязва мераците за медийно господство на едни или други правителства. Тъй като най-склонни към такова залитане са десните популисти, стрелите са отправени предимно към тях. Левицата обаче не е имунизирана срещу подобни изкушения и би било хубаво, ако запази отговорния си подход, който прилага в качеството си на днешна опозиция в повечето европейски държави, и го прояви, когато й дойде ред да се върне на власт.