Следя обществената дискусия с неувяхващо внимание вече 5-6 години всеки път когато се повдигне въпросът за увеличаване на цената на тока. Това се случва средно около 3 дни в седмицата, всяка седмица. Поне по толкова темата е водеща новина за телевизиите. Конкурира се с Бойко Борисов. Според предпочитанията на медията водеща новина е или поскъпването на тока, или с кого рита футбол/би на тенис Бойко Борисов днес. Понякога за мултиплициране на ефекта



Бойко Борисов бори увеличението на тока

- кога лично с всемогъщия си гняв, кога посредством оръдието на гнева си шефа на ресорната комисия Ангел Семерджиев. Ставаха и разни недоразумения през последните години - стреснати чуждестранни инвеститори, министър защитаваше бившите си електроразпределителни работодатели от гнева на Борисов, ама за тях да си спомнят зложелателите. Аз все пак съм систематичен обективен наблюдател.

И съм забелязал следната схема на развитие на тези казуси: Излизат ЕРП-тата и изпяват арията "Трябва да се вдигне токът с 15 - 20%". Следва Семерджиев (или неговите предшественици - Шушулов, спомняте ли си?!), чийто лайтмотив е "Не повече от 1.5-2%. Само през трупа ми!" През следващите 3-4 месеца в началните части на новинарските емисии се разменят повтарящи се и скучни до смърт аргументи: "Инвестициите!", "Инфраструктурата!", "АЕЦ "Белене"!", "Гьол!", "Енергийна ефективност!", "ВЕИ!" Обикновено Семерджиев уточнява, че това няма да е повече от 10-20 ст. увеличение към средната сметка на абоната - т.е. изобщо няма да го почувстваме. Следва трепетно очакване на новите сметки. А после ТВ репортажи от опашките за плащане на новите сметки, в които възмутени граждани обясняват, че реалното увеличение е много по-голямо от обещаното - миналата година са плащали 30 лв., а сега за същото потребление плащат 60 лв. И цикълът се завърта отново.

Това, разбира се, е безумно скучно и справедливо възниква въпросът защо си губя времето да следя дискусиите, като



интрига няма никаква и за всички е ясно как свършва сценката



Но никой не задава ключов въпрос: Кога ще се въведе свободен пазар на тока за домакинствата и всеки ще може да си го купува от когото иска, независимо от това на чии жици е закачен? Вече 5-6 години никой не отговаря на този въпрос - нито всезнаещият Борисов, нито неговото оръдие Семерджиев, нито бившият електроразпределител Трайков. Преди тях не отговаряха и видните енергетици от БСП.

Според разни приятели, с които съм споделял тази си тревога, такъв план изобщо няма, а ако в началото и да го е имало, вече никой не си го спомня - подходящите хората са подредени на правилните места, паричните потоци текат в правилната посока, инвестициите ще влязат в точната инфраструктура и има-няма една-две години още и страната ще бъде денонощно обляна от успокояваща бяла електрическа светлина и ще цари мир и благоденствие.

И аз се изпълвам с вяра и изоставям разни тревожни въпроси. Обаче, понеже вече повече от 20 години ме облъчват с либерални икономически идеи и вярвам в регулаторната сила на пазара, тъй както МВФ и Световната банка, воглаве с министър Симеон Дянков, не се удържам и пак се напрягам. Чудя се, ако няма да либерализираме пазара, що ги ручахме жабетата и ги продадохме тези ЕРП-та на чужденците. От друга страна, добре си спомням, че имаше някаква европейска директива, в изпълнение на която ги приватизирахме. Ама европейската директива не може да е била



да се закрепостят милиони хора за някакви жици,



което се получи накрая. Определено си мисля, че именно либерализацията на пазара беше целта на тази евродиректива. Пък ние не я прилагаме и щом Брюксел не ни е дал още под съд, то най-вероятно има някакъв преходен период, през който трябва да се подготвим за приложението й. Предполагам, че целта на подготовката е да се вдигнат цените, защото свободният пазар може и да е удобен, но е скъпо удоволствие. Но пък цените си се вдигнаха вече значително.

Гледах си сметката вчера и установих, че половината е за изразходвания ток, а другата половина е някаква абонамента такса за удоволствието да бъда обслужван от съответното ЕРП. Може би ако има свободен пазар, някой може с удоволствие да пожелае да ме обслужва на половин цена. Та е време някой да ни каже колко още трябва да се вдигне токът и докога ще продължи феодализмът.

Известно време живях в страна, в която човек можеше да си смени доставчика на ток, когато си поиска. Даже редовно ми даваха брошури, с които ме агитираха да си го сменя. Не си го смених, защото много полза не видях да има - цените бяха горе-долу същите (и почти като в България), пък и не ми се занимаваше да се обаждам по телефони. От моя доставчик падна и келепир - изпратиха ми безплатно две енергоспестяващи лампи. Правителството ги беше задължило да вземат мерки за намаляване на енергопотреблението, за да стане икономиката по-зелена. Но някак си по-приятно от келепиреца беше усещането, че си свободен икономически субект, който не е вързан за някакви жици и може да направи свободен избор. Приятно е. А и по новините не ви говорят непрекъснато за цената на тока.

Та ако може хората от телевизиите, при които ходят маститите енергетици, питайте, моля, кога ще либерализираме пазара, че не се издържа вече на това напрежение!