Стефан Веркович е роден точно преди 190 години - на 5 март 1821 г., в Босна и едва ли в детството и в младостта си е помислял, че ще свърже целия си живот не с родния си край, не дори и не толкова със Сърбия, колкото с България, с нейните мъки и радости. Изследователите на неговото дело често го поставят сред най-чистите български патриоти, но от онези, чиято саможертва днес изглежда сякаш позабравена. А многобройните извори го представят като един от най-самоотвержените участници в българското национално Възраждане.

Българите в Македония са подавляващото мнозинство от населението на областта по това време. Веркович събира и запазва за бъдещето цялото достъпно му фолклорно и етнографско богатство на нашите предци. Мнозина от днешните българи ще разпознаят в книгите му родните места на родовете си, любима народна песен или шарките на кърпа, която се предава от бащи на синове като семейна реликва. И ако в "Народните песни на македонските българи" (Белград, 1860) е запечатана финалната фаза в развитието на българската народна песен от Македония непосредствено преди началото на преобразяването й в така наречената "стара градска македонска песен", то в "Описание на бита на българите, населяващи Македония" (Москва, 1868) Веркович улавя народния ни бит малко преди началото на бясното навлизане на индустриални стоки във всекидневния живот. Именно времето на събиране на емпиричния материал за двете първи книги на Веркович е главната им ценност, те винаги ще бъдат основен източник за добиване на отдавна загубена другаде информация.

Излизането на двата тома на "Веда словена" (Белград, 1874; Санкт Петербург, 1881) разбунва духовете дотолкова, че загадката около фолклорното съдържание на изворите, събрани в тях, не само че и днес не е разгадана, но даже не се вижда краят на спора по нея. Продължава и днес да е неясно доколко "Веда словена" съдържа автентичен, а не нагоден (а и от кого?), теренен емпиричен материал. Споровете май ще продължат вечно или поне докато не се открият нови доказателства по някоя от тезите. Задължително е да се върнем някога към тая тема поради особената й важност. Без да искам да предричам изхода от спора, ще е добре тук да се обърне внимание на един друг, подобен май факт. Той впрочем е много малко известен, но достатъчно показателен. И не за научна недобросъвестност, а за непреодолимото стремление на един истински балкански славянин да възвиси миналото на съплеменниците си, това за средата на ХIХ в., изглежда напълно приемливо. След като се пренася да живее в Сяр, Стефан Веркович, разбира се, се отнася с особено внимание към събирането на археологически, етнографски и всякакъв изворов материал именно от околностите на града. Съвсем близо до Сяр е голямата обител "Св. Иван Предтеча", център на средновековното изкуство за околните земи. Веркович пръв преглежда задълбочено богатата обителска библиотека. Там намира дарствени грамоти на средногръцки, които обаче са без подпис. Византийският император Йоан V вероятно не е могъл да ги подпише по някаква причина. Веркович издава пръв тези грамоти, но вече с подпис - на сърбския цар Стефан Душан. По-сетнешни са обвиненията, че Веркович допълва на празното място царските подписи (Ал. Соловиев, Вл. Мошин, 1936; Г. Петрински, 2011). Добавките са лесно различими и не могат да заблудят съвестния изследовател, но остава въпросът защо Стефан Веркович прибягва до този, казано направо, опит за фалшифициране на исторически извори. Мисля си, че отговорът, поне в тоя случай, не е труден. Първо, важно е да се уточни, че вероятно за Веркович не е имало никакво значение, като съдим по оставените от него писмени източници, дали ще подпише под грамотите Стефан Душан или който и да е славянски владетел от близката околност. Важното е било да се запълнят огромните празнини в историята на средновековните балкански славянски държави, така си мисля. Впрочем и спорът по този въпрос не е напълно завършен.

След това, оправдано май, отклонение нека видим главното в труда на Стефан Веркович, който тук ще ни интересува най-много - "Топографско-етнографски очерк за Македония", издадена в Санкт-Петербург през 1889 г. Тук е донякъде неочаквано твърдението на Веркович, че областта Македония, в която той се заселва след 1850 г., в Сяр, по това време е дотолкова непозната "не само за западните европейци, но и за най-близките нейни съседи сърбите", че "всички били убедени, че тя е заселена изключително от гърци... Аз се убедих, че Македония не принадлежи на гърците, а е населена предимно със славяни, примесени с турци, гърци и куцовласи. Всички македонски славяни, представляващи огромното мнозинство от населението, наричат себе си изключително "българи". Тяхната численост превъзхожда неколкократно... всички останали народности, населяващи Македония, взети заедно". Така в предговора на книгата си самият Веркович ни е съобщил главния извод на многогодишния си труд. Нещо повече, на страницата на същата книга този извод е скрупульозно доказан на неколкостотин страници и с подробни сведения за всички селища по райони и по общини, обобщени в предълги статистически таблици, така че да не остане и най-малкото недоумение у читателя за достоверността на авторовото твърдение. Ние също не можахме да намерим и най-малък повод за съмнение, никой непредубеден читател няма да може да намери.



Извори



"Не знаем с что да Ви засвидетелствуваме неизказаната велика радост, която е завладела нашите български срдца, гледайки 200-тех бъл[гарски] букварчета, които така милостиво се принасиат чрез Ваша милост от непознайни нам приятели..."

Из Писмо на българската община в Неврокоп до Стефан Веркович, Сяр, 3 декември 1864 г.



"Получих благополучно 45 [австрийски] дуката... Според уверенията на търговците цялата войска, която в този момент е натрупана на Вашата и черногорската граница, дошла е по море през Суторина [в Черна гора] и Антивар. До този момент в нашия и Драмския санджак царува пълно спокойствие и не съществуват ни най-малки признаци, от които би се разбрало, че в този край наскоро ще има някакво раздвижване на войската. Обаче, ако забележа нещо, веднага ще ви уведомя за това..."

Из Писмо на Стефан Веркович, Сяр, до сръбското правителство, 3 март 1870 г.



"[Димитър Николов - Общи] му [на един търговец от София, който е във връзка с Българския таен комитет] отговорил в никакъв случай да не ми се доверява, защото точно тези дни се е научил от сигурен източник, че съм страшен враг и демон на българската народност, който тук не пребивава за друго освен само за да ръководи и контролира сръбската пропаганда, чиято цел е да накара македонските българи да заменят своя сегашен говорим език със сръбския. Аз много се учудих, като чух споменатата пъклена интрига, и се заклех по най-тържествен начин, че никога и насън не са ми идвали такива мръсни и подли мисли, от които душата ми се гнуси... защото това би било само от полза на заклетите врагове на славянския род, които денонощно молят господа: "не обединявай, боже, гяурите!", а че съм въплъщение на славянската взаимност..."

Из Писмо на Стефан Веркович, Сяр, до сръбското правителство, 12 ноември 1872 г.



"Долеподписаните членове на Блъгарската община в Петръч, като желаем да възбудим в сръцата на младежите ни блъгарчета, тай въобще и на народа ни живеиащ в градът ни сърдечно желание за наука и образование по народнийт ни блъгарский язик, помислихми за добре да ся уреди, чтото редовно да дохожда и следва един от народните ни блъгарски вестници за блъгарското ни училище в махалата Мартин..."

Из Писмо на българската община в Петрич до Стефан Веркович, Сяр, 10 ноември 1874 г.