Дали ислямът е част от Германия или не? Този провокативен въпрос периодически поражда ожесточени дискусии, в които политиците дават противоположни отговори. Истинската трагедия на примитивното разграничаване от исляма в Германия се корени в две исторически илюзии. Така както не съществува един-единствен вид ислям, няма и едно християнство, смята Филип Блом от в. "Франкфуртер рундшау". Религиите, за разлика от футбола например, не разполагат с общ правилник, нито пък със съдии, които да казват кое е правилно и кое не. Затова пък има множество различаващи се традиции и направления.

Съмнително е и позоваването на "юдейско-християнските ценности", които често се цитират, за да предизвикат прилив на човеколюбие и етническа универсалност, макар че светите книги и на двете религии в миналото са били оправдание за най-жестоки престъпления, етнически чистки и многократни убийства, пред които някои екстремисти-ислямисти биха изглеждали невинни като момчешки хор. При това се пропуска, че стойностите на нашето днешно общество не са нито християнски, нито еврейски, камо ли пък изобщо религиозни. Това са стойностите, които сме възприели от времената на Просвещението. Да се дебатира дали ислямът, юдаизмът, футболът или каквото и да е друго са част от днешна Германия или която и да е друга европейска страна, означава да се откажем от целта за договаряне на общовалидни стойности, които да остават стабилни и непоклатими дори във времена на кризи. Единственият начин да се постигне това е, като не се дава превес на определени религиозни мнения в обществения дебат над други, а тази позиция е формулирана още преди 250 години от просветители като Дидро.

Принципите на това Просвещение се доказаха като сериозни обществени устои в продължение на два века, защото създават пространство за съвместни духовни усилия и интелектуални възможности, встрани от религиозните догми и теологичните рефлекси. Нашето културно и обществено настояще все още се доминира от необмислени религиозни виждания. След 1989 г. и краха на големите (и доста религиозни) идеологии, европейското преситено общество рискува да загърби принципите на Просвещението поради своя мързелив начин на мислене. Много водещи европейци доволно се отпускат в меките кресла на религиозните инстинкти, без да схващат върху какво всъщност седят. А едно общество, което наистина е в състояние да интегрира, не се нуждае от нищо друго така спешно, както от светски консенсус, встрани от всякакви религиозни претенции и теологични догми.

Ислямът не е религия на насилието - меч се размахва и в Библията. Но ислямът има проблем в разграничаването на пастир и пълководец, твърди австрийският професор Волфганг Палавер в интервю за в. "Ди Цайт". "Ужасяващи са тези настроения срещу мюсюлманите. Не бих ги сравнил с антисемитизма на националсоциалистите, но днес вече по-добре разбирам как може да се надигне колективна враждебност срещу едно малцинство. В Австрия настроенията срещу мюсюлманите граничат с насъскване. Щом носи забрадка - значи е терористка", казва австрийският преподавател по систематична теология. Той продължава: "Достатъчно е да погледнем германския национален отбор по футбол или да се поразходим из големите градове - и веднага ще установим, че ислямът наистина вече е част от всекидневието ни. Но има още нещо - ислямът е оказал много важно историческо влияние върху европейската култура. Класиците на гръцката философия например са достигнали до нас през арабските си преводи."



Коранът като Библията



Професор Палавер не е съгласен с твърдението, че ислямът не произлиза от общите корени на юдаизма и християнството, а всъщност е архаична религия. Ученият припомня, че както двете други монотеистични религии, така и ислямът също обявява живота за свещен и отхвърля човешките жертвоприношения. "Ислямът е на страната на жертвата и това показва, че е скъсал с архаичните религии", казва професорът. Той припомня, че митовете на архаичните религии са от гледна точка на преследвачите, на силните, които - за да разрешат определени обществени конфликти - винаги си намират изкупителна жертва и убиват невинни хора. Ислямът обаче, точно както Библията, избира гледната точка на жертвата, на Авел. "Да, при исляма отсъства драмата на Христовото разпятие. В исляма доминира тенденцията към колкото е възможно по-малко драматизъм, той изглажда всички ръбове и води всяка история към щастлив край. В исляма не е възможно Божият син да умре. Там акцентът винаги е върху позитивното, няма го драматизма на Стария и Новия завет. Това обаче не означава, че ислямът е лишен от мирния потенциал на християнството", смята професорът.



Меч се размахва и в Стария, и в Новия завет



В Корана има един често цитиран пасаж, според който след изтичане на свещените месеци мюсюлманите трябва да убиват неверниците, където ги открият. Цитат, на който се позоваваха и атентаторите от 11 септември 2001 г. Професор Палавер припомня обаче, че според продължението на този цитат, неверниците ще бъдат пощадени, ако повярват в истинския бог, ако отправят към него молитва и дадат своята лепта. Освен това в Библията също има пасаж, който може да се тълкува като призив към насилие. В Евангелието от Матея (Матей 10:34) се казва: "Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч." Австрийският учен го коментира така: "Във всичките три монотеистични религии се появява този меч. Припомнете си освен това как го използва протестантската военна теология в Германия през Първата световна война. Почти всички пастори подбуждаха младите хора да се записват в армията. Припомнете си и за библейските текстове, с чиято помощ християните защитаваха апартейда в Южна Африка", припомня Палавер. Той категорично твърди, че както при евреите и при християните, така и ислямът също разпознава насилието като централен източник на обществени конфликти. Според него това е много задълбочен антропологичен възглед, който е залегнал в основата на исляма. Ислямът също проповядва прошка и милост, благотворителност и отказ от жертвоприношения. Една от ключовите сури призовава на злото да се отвръща не със зло, а с добро.



Но Мохамед е бил воин



и е завладял Мека не с миролюбиви песнопения, нали така?

На това възражение австрийският професор отговаря: "След една семейна драма Мохамед е прокуден в Медина, подир което се завръща и превзема Мека. Но той не мъсти, а дава амнистия на повечето свои врагове, макар че по онова време най-нормалното нещо е да поробиш победения противник", разказва Палавер. "Мохамед унищожава кумирите (или иконите) в Кааба, но запазва изображението на Мария с Исус. Освен това в 19-та сура на Корана Исус изрично е похвален заради своето ненасилие. Самият Мохамед никого не принуждава да изменя на вярата си. В Корана се казва, че който стори неправда на юдеин или християнин, ще бъде наказан от Мохамед в деня на Страшния съд", допълва той. Въпреки това обаче Мохамед е отговорен примерно за клането над евреите през 627 година. Проф. Палавер коментира този факт така: "Вярно, тогава битката сменя характера си. Отбранителната борба на мюсюлманите срещу врага се превръща в насилие. Това е повратната точка в историята на исляма, спор няма. Ако го формулираме в християнска терминология, тогава Мохамед е бил едновременно Христос и Константин. Или Христос и Наполеон." Дали ислямът е по-склонен към насилие поради това, че Мохамед е бил едновременно религиозен и политически лидер? Според Палавер този факт наистина затруднява мюсюлманите да поставят в центъра на своята вяра такива ценности като ненасилието, обичта към врага и прошката. Може би обаче тъкмо като пълководец Мохамед носи отговорност за понятието "Свещена война"? "Не, в ранния ислям то не играе роля. Думата "джихад" означава духовно усилие и първоначално няма нищо общо с войната. Така нареченият "Велик джихад" е борбата срещу Богу неугодните пороци. С течение на времето обаче, в хода на отбранителните войни и борбата срещу несправедливостите, започва да се говори и за така наречения "малък джихад", смята Волфганг Палавер.

"Дайте време на исляма да се реформира", призовава професорът. "Ислямът трябва да претърпи развитието на католическата църква, той трябва да разбере, че мястото му е не в държавата, а в гражданското общество. Необходимо е да му дадем време за този процес. Необходимо е още да му се осигурят добре образовани религиозни преподаватели. Нека изчакаме, докато 15-те милиона мюсюлмани в Европа произведат своя собствена, многочислена прослойка от добре образовани хора и съберат собствените си сили за реформа на исляма", обобщава Палавер.