Драстичното увеличение на данъците в някои квартали на София отново постави ребром въпроса може ли градът да стане поне годен за живот. С други думи - може ли коренно да се промени, като се облекчи тежкият трафик, подобри се инфраструктурата и се ограничи безобразното строителство. Мисията е трудна, но не невъзможна. При това не са нужни купища пари или векове, както се опитват да обяснят управляващите, а просто коренна промяна на визията за града и воля да се спрат кражбите и да се ограничат тарикатите. Защото през последните десетилетия София се движеше в самоубийството направление. Вместо да провежда програми за устойчиво подобряване на качествата на градската среда, тя се стремеше да спечели максимално, унищожавайки я. Тъй като очевидно няма идея как това положение може да се промени, е добре да се покажат някои от най-добрите примери в това отношение в световен мащаб. Например в областта на достъпното жилищно строителство са интересни примерите на Амстердам и Ротердам, за енергоспестяването - Малмьо и Портланд, а за градското планиране и конвенцията между социалните групи - Ванкувър. Но шампиони в преобразяването са безспорно Барселона, която успя да се превърне от западащ индустриален град в център на туризма и креативната индустрия, и бразилският град Куритиба, който спечели световна слава с иновационната си система на обществения транспорт.



Барселона - модернизация чрез култура и красота



Днес е трудно да си го представим, но преди 30-40 години Барселона бе западнал индустриален град. В центъра можеха да се видят цели гета, крайбрежната улица бе грозно претрупана със складове, докове, рибарски селища. Трансформацията започна през 1979 г., когато на власт идва кметът-социалист Нарцис Серра.

Реконструкцията на града започва с нискобюджетни проекти, които по-късно ще бъдат наречени "градска акупунктура" - въздействие на ключови точки, с които не само може да се получи бърз резултат, но и като резонанс да се задейства цяла система. За 150 територии на града били разработени проекти за локална трансформация със създаване или възстановяване на малките градинки или паркове - с шадравани, скулптури и детски площадки. После се появява програма за постепенно преустройство на промишлените зони в жилищни райони и започнала реконструкция на неблагополучните райони с масови жилища, построени през 1950-те години. През 1990-те години бил въведен и нов метод на работа с обществените пространства - в периферията на града били създадени няколко "нови централни зони", които позволили да се намали натоварването на историческия център. Във всеки район се появил "естетически магнит" - крупно архитектурно съоръжение, което става катализатор за преобразяване на обкръжаващата среда.

Най-мащабните проекти за преобразяване на града започват с получаването на домакинството на Олимпиадата през 1992 г., когато Барселона получава пари и за инфраструктурни програми. С тях са ремонтирани старите пътища, построени са нови аутобани, подменени са ВиК системите. В града се появяват множество нови хотели, разширява се и летището. Но ключов момент е преобразяването на крайбрежната ивица. Всички складове и докове били разрушени, а територията е превърната в огромна зона за отдих. Реализирана е и програмата "Барселона, стани красива", в рамките на която са реставрирани фасадите на 3700 сгради. Собствениците на историческите здания получават евтини кредити или са освободени от имотен данък за няколко години заради направените инвестиции.

Олимпиадата не само преобразява Барселона, но и й обезпечава реклама по цялата планета. След нея туристическият сектор става основен отрасъл в икономиката на града, заменяйки промишлеността - ежегодно днес тук идват над 20 млн. туристи.

След олимпиадата каталунците създадоха и собствено културно събитие от световен мащаб - през 2004 г. бе организиран "Форум на културата" - фестивал, който продължава половин година, през която се провеждат множество изложби, спектакли, концерти, конференции. После идва ред на програмата "Барселона - културна столица на Европа", в рамките на която са създадени 38 нови публични пространства, обновени са 45 градски площада, открити са десетки галерии и музеи.

Особеност на "барселонския подход" е, че ключът към качеството на живот се нарича високо качество на архитектурата. Градът максимално се възползва от уникалните сгради на Антонио Гауди и други гениални архитекти. През последните години тук активно работеха такива звезди като Жан Нувел и Норман Фостър. Даже новите социални жилища се отличават с особената си архитектура. Има и известно щастливо стечение на обстоятелствата - от средата на XIX век Барселона се развива по уникална за онова време урбанистична схема, предложена от местния инженер Илдефонс Серда. Тя се отличава с правоъгълните си квартали с неголяма дължина (113 м) със срязани ъгли, които не само са комфортни за живот, но и удобни от транспортна гледна точка. Но все пак трансформацията на града не би била възможна без целенасочените усилия на градската администрация, архитектите и населението.



Куритиба: автобусно метро и блиц урбанизъм



Бразилският град Куритиба получава световна известност, благодарение на иновационната си транспортна система тип "скоростен автобус", която по същество представлява наземно метро. Всичко започва в края на 1980-те години, когато транспортната ситуация в града станала драматична и усилено започнало да се обсъжда построяването на метро. Тогава кметът на града Жайме Лернър с цифри доказва, че вариантът за автобусно движение по отделни платна с цена 2 млн. долара за километър е 10 пъти по-евтин, отколкото най-елементарното метро, и 50 пъти по-евтино от класическото метро с множество разклонения. В резултат неговият проект бил реализиран за две години, и то без да се използват пари от държавния бюджет.

Автобусите, произведени по поръчка от шведската компания Volvo, могат да поберат до 270 души и се движат по специални платна. За бързия автобус (Bus Rapid Transit) са измислени специални спирки с оригинален дизайн. Заплащането става при входа на спирката. Автобусите са оборудвани с подвижни стълбички, а височината на спирката съвпада с нивото на пода на автобуса. От магистралния експрес автобус към локален автобус може да се премине на междинни спирки. В началото шофьорите на автобусите са имали дори специално копче, с което могат да удължат зелената светлина на светофара.

Системата на метробусовете дава впечатляващи резултати. Тъй като платната за автобусите и автомобилите са разделени, разписанието се спазва с голяма точност. Интервалът на движение на магистралните автобуси в час пик не превишава 1 минута, като те се движат със скорост 60 км в час.

Опитът е въведен вече в 40 града по света, сред които Лос Анджелис, Сеул, Мексико, Богота и др.

Интересна личност е и авторът на "куритибското чудо" Жайме Лернър. Той е назначен за кмет на града през 1971 г. на 33-годишна възраст. Преди това бил член на група млади архитекти и инженери, които успели да минат от протести срещу генералния план на Куритиба, предвиждащ разрушаване на историческия център, към конструктивни предложения. Те създали независим Изследователски институт за градско планиране, който станал главен интелектуален щаб за промяната на града. Парадоксалното е, че в случая управлението на хунтата в Бразилия изиграло положителна роля за града - екипът на Лернър успял да реализира многобройните си иновации в кратки срокове, без бюрократични пречки и "всенародни обсъждания". Така например първата инициатива била осъществена само за три дни - една от улиците в историческия център била затворена и превърната в пешеходна зона. Такива бързи и ефективни действия по-късно били наречени блиц урбанизъм.

Лернър издигнал като най-важен критерий подобряването на качеството на живот чрез съхраняване на историческия център и природното наследство, облагородяване на градската среда, обособяване на обществени пространства. Спряно било хаотичното разрастване на града, развитието било насочено по пет специално отделени оси. Около тях се концентрирало новото жилищно строителство, като нови блокове се разрешавали само в зоните на пешеходна достъпност до линиите на градския транспорт. Плътността и височината на новото строителство се изчислявало строго според пропускателната способност на пътищата.

В транспортната политика били провъзгласени два главни принципа - "общественият транспорт е по-важен от автомобила" и "движещият се транспорт е по-важен от паркирания". Вместо да се прокарват нови транспортни коридори, било заложено на система от три улици по главните оси на града. Централната улица била превърната в магистрала с отделни платна за автобусите по средата. Двете странични улици били трансформирани в еднопосочни улици за скоростно придвижване от центъра към периферията и обратно. Ефективността на това урбанистично решение в комбинация с интегрираната система за обществен транспорт позволила при липсата на метро и при бърз ръст на населението (за 60 години то се увеличило 10 пъти до 1.7 млн. души) тук да няма никакви задръствания.

Друга важна тема на политиката на Лернър станала екологията. В началото на 1960-те години в Куритиба имало малко зеленина и много замърсени територии. За няколко десетки години били създадено 30 нови парка, били засадени 1.5 млн. дървета, а площта на зелените пространства, която се пада на 1 жител, се увеличила 100 пъти. В резултат Куритиба в момента е сред най-зелените градове на Бразилия - тук има 10 горски парка, Ботаническа градина на мястото на едно от сметищата, 282 обществени градинки и над 250 миниградинки.

Интересни са и жилищните практики на Куритиба. Вместо да срива фавелите, кметството ги облагородява и даже им прокарва комуникации, като така включва най-бедните слоеве в нормалния живот на града. Градските власти започнали целенасочено да се занимават с развитието на територията - изкупували земеделски участъци от частните собственици, прокарвали комуникации и отново ги продавали на по-ниски цени желаещите да си построят там къща. Сумата се изплаща в продължение на 10 години. Тъй като желаещите са много, се правят списъци, в които се чака по няколко години. Интересното е, че колкото по-дълго се чака за право на строеж, толкова по-дълго после се изплаща сумата. Така например, ако си чакал 1-2 години, теренът от 1500 кв. м ще излезе около 12 000 долара, които ще се изплащат за 10 години (по 140 долара на месец). Ако опашката се проточи до 5-6 години, участъкът ще излезе на кандидата два пъти по-евтино, а ежемесечната вноска ще падне на 65 долара. Градът обаче не се ограничава само с предоставянето на земя, но и предлага типови проекти за къщички или съвети от архитекти (обикновено това са студенти от горните курсове под ръководството на техните преподаватели). Съществува и програма за кредитиране на строителството, като заемът не е в пари, а в строителни материали.