"Бойко, излез, ти си от нашата черга, чуй ни", крещяха гневните фермери пред прозорците на правителството във вторник. Какъв прекрасен материал за изследване на народопсихологията! Ядосаните животновъди никога няма да припознаят като свой човека от пернишкото село Сирищник. Нито Яне Янев, който като тях притежава крави. Те се чувстват близки с човек, когото не познават, но пък е разказал убедително омайна работническо-селска житейска одисея.

Изводите могат да бъдат много, но най-първите са два: такива легенди се считат за красиви, "човекът от народа" все още е желаният управленски еталон; дори тежката криза и неплатените субсидии не са в състояние да събудят у фермерите прозрението, че никога не са полягали върху "чергата" на Борисов и няма откъде да знаят дълга или къса е тя. Били са лъгани многократно, и други политици са обещавали и не са изпълнявали. Но някак битуват с усещането, че премиерът е по-различен. Ако Първанов сподели за външния клозет в Сирищник - ще му се смеят. Борисов обаче



да ти разкаже за баба си и пуйчетата,



че не могъл да се изучи заради лошите комунисти - настава умиление, макар единственият източник на информация за това нерадостно житие да е самият той.

В края на настоящата година ще се проведат президентски и местни избори. Партийните стратези трескаво умуват какви образи и послания ще търсят избирателите, върху какъв "пазар" ще трябва да внедряват продукти. Има един малък капан пред тях, породен от убеждението, че управленските несгоди на ГЕРБ променят ситуацията. Какво толкова променят? Ето, фермерите, все още са подвластни на медийния образ на Борисов. В сила са ценностите и стереотипите, изграждани по времето на социализма. Съзнателно или не цъфти копнеж по бай Тошовската подредба на живота. Нещо различно от времето преди Борисов? Нещо различно, което са искали българите по време на целия ни преход?

Как точно настоящият премиер влезе под кожата на избирателите е писано много и все е недостатъчно. Той обаче заложи на две генерални послания -



за повече ред и твърда ръка,



както и да натика ДПС в ъгъла. Това са евъргрийните на българския преход. Българите свързват демокрацията най-вече със слободия и недоимък. А омразата към турците винаги е съществувала (тази истина е неприятна, но факт). Те винаги са били приемани като заплаха, следователно, който е срещу тях, е защитник. От друга страна образът на "щастливото утре" е копие на благините от уж отхвърленото "вчера". Никой не иска връщането на комунизма. Но и никой не иска да живее с отговорностите, които произтичат от свободата.

Борисов успя да внуши на хората, че ще ги прекара в богатото и модерно бъдеще, но и че ще им върне спокойствието и сигурността от епохата на тоталитаризма.

"Законността", каквато всички чакаме, също е по образ и подобие на социалистическата, защото друга не познаваме. Наскоро един таксиджия разказа по някакво радио, че Либия е прекрасна страна - работил там, пари имало достатъчно, в магазина продавачът нямало смисъл да наглежда купувачите, защото на никой ну ме минавало през ум да краде; как щял да краде, след като дори само да те заподозрат, ставало "много лошо". Таксиджията не бе трогнат от липсата на демокрация и неволно потвърди бляна по тоталитарната държава. Утре той, фермерите, а и милиони като тях пак ще бъдат пред урните. Какво, мислите, ще ги впечатли? Послания за по-малко полицейщина, междуинституционален контрол, толерантност? Или ще поискат още повече твърда ръка, полицейщина,



паднали на колене бивши управляващи?



Погледнете Борисов, а след това и някоя съдийка например, която наукообразно обяснява, че Темида трябва да се води не от общественото мнение, а от законите. На нея ли ще повярват хората, или на "юнака от нашата черга"? Ще повярват на "юнака", не само заради забележителния му талант да твори образи и истории. Просто потребността от ред и справедливост все още е водеща в обществото. И ще спечели този, който експлоатира най-добре тях и етническите проблеми. Никакви апели за европеизация, експертност, екипност и интелект в управлението няма да проработят. Работещ ще е "моделът" Борисов, или друг подобен на него - единоначалие и законност, постигана дори и с погазване на законите. Та нали точно това търсиха хората 20 години? Защо някой си въобразява, че вече е различно?

Да, налице е огромен парадокс. Борисов и ГЕРБ обещаваха законност и очевидно не я постигат. Но това няма да им попречи да съберат още надежди. Хайде на бас, че кадрите със събореното барбекю на Доган предизвикват масово щастие и наздравици "Браво, Бойко ги почна!".