В началото на мандата на ГЕРБ с личния ангажимент на премиера Бойко Борисов и масирана публична кампания донорството на органи у нас потръгна, а трансплантациите се увеличиха рязко - за пръв път от доста години. За 2010 г. донорите на органи у нас са 21, а трансплантациите - 68, като високият им брой е достигнат в първите месеци на годината. Държавата показа още по-голяма загриженост и отново по настояване на Борисов се създаде и специален фонд, който да организира и финансира трансплантации в ЕС за българите, на които по една или друга причина не може да бъде присаден орган у нас.

Половин година след това в средата на 2010 г. статуквото се върна и донорите и трансплантациите замряха до обичайния си брой от по около един донор и няколко трансплантации месечно. След още половин година се оказа, че едва трима нуждаещи са отишли в ЕС за трансплантации със съдействието на фонда, при това на стволови клетки. Започнаха и скандалите между пациентските организации и фонда за трансплантации в чужбина и агенцията по трансплантации, които взаимно се обвиняват за плачевното ниво на трансплантологията у нас. В резултат фондът беше закрит.

Пациентите започнаха да задават и въпроси, чиито отговори от години са табу - каква е смъртността при присаждането на органи, има ли фаворизирани болници, има ли лоби, което умишлено пречи на тази дейност. Заведени са и дела от пострадали при присаждане на органи, които частично биха дали отговори, проверки на агенцията по медицински одит също помагат за повдигане на завесата. Благодарение на тях за пръв път, откакто у нас се присаждат органи, вече се знае официално каква е смъртността след трансплантации в България. Досега имаше само съмнения под сурдинка, но данните за периода 2005 - 2010 г., събрани при проверката на агенция "Медицински одит" към здравното министерство, ги доказват -



смъртността е висока



У нас все още няма единен регистър за резултатите от трансплантации - смъртност и успеваемост. Затова е назначена и проверката. Резултатите са нелицеприятни.

Най-сериозна е ситуацията в Правителствена болница. От 2005 до август 2010 г. там са направени общо 67 трансплантации. 15 от пациентите, или 22%, са починали. По принцип общият процент е малко по-висок от европейските стандарти с няколко пункта. Най-много са чернодробните трансплантации - 37, а починалите при тях са 11. Бъбрек е присаден на 28 души, 2 от които са починали. В болницата има и две сърдечни трансплантации, като и двамата пациенти са мъртви. По сигнал на родители агенция "Медицински одит" прави и още една проверка в Правителствена. Хората се жалваха, че от 2008 до 2010 г. в болницата са направени чернодробни трансплантации на общо 5 деца, 4 от които са починали, а при петото се е наложило да се направи ретрансплантация в Англия. Резултатите от тази проверка още се чакат, но е доста вероятно да се окаже, че при трансплантациите на черен дроб при възрастни болницата влиза в приемливи граници на успеваемост, но при операциите на деца резултатите са катастрофални.

Пациенти заведоха и дела за неуспешни бъбречни трансплантации. В едната жалба се твърди, че млад човек е починал след операцията заради вътреболнична инфекция, а в другата - че момиче е загубило дарения от баща си орган заради лекарски пропуск в операцията, който е довел до сепсис и се е наложило органът да бъде изваден.

"Медицински одит" е открил редица нарушения в Правителствена. Болницата не разполага с необходимите специалисти за извършване на бъбречни и сърдечни трансплантации. По наредба, за да се извършва тази дейност, са нужни поне 4 лекари от всяка специалност, а в болницата те са по-малко. В жалбите си до съда пострадалите пациенти дори твърдят, че основният оператор там - директорът Любомир Спасов, няма задължителната специалност по урология, а прави бъбречни трансплантации. Освен това в болницата е нямало вътрешни правила за дейността при присаждане на органи и задължителните структури по чернодробна и нефрологична хирургия, което е нарушение на медицинския стандарт по трансплантология. Не са открити и данни за съвместимост между донори и реципиенти при проведените операции. На всичкото отгоре не само че агенцията по трансплантации е дала на лечебното заведение лиценз за присаждане на органи, без то да отговаря на изискванията, но и откакто болницата прави подобни операции в нея няма нито една проверка от агенцията, която по закон контролира тази дейност. За нарушенията одиторите са наложили на болницата 2 глоби от по 1000 лв. Въпреки това директорът на агенцията доц. Златица Петрова я отчита за успешна, тъй като Правителствена е привела дейността си към изискванията на закона.

Другите три болници, в които най-често се присаждат органи - Военна, Александровска и "Св. Екатерина", са изрядни по отношение на спазването на стандартите и изискванията, сочи проверката. Въпреки това и там процентът на смъртност е висок.

От 2005 до 2010 г. в Александровска болница бъбрек са получили 129 души, от които 31 са починали, или смъртността е 24%. Други 22 пациенти обаче са се върнали на хемодиализа. В болницата е и единствената у нас клиника за проследяване и поддържане на трансплантирани пациенти, независимо дали са получили орган у нас или в чужбина. Данните от тази клиника сочат, че за същия период на 146 българи е присаден бъбрек в чужбина, а резултатите са доста по-добри - от тях са починали 25, или 17%, а на диализа са се върнали 6%, или 9 души.

Във Военна болница са направени 23 трансплантации на черен дроб, а починалите пациенти са 7, или 30%. В ЕС средната смъртност при тези операции е до 20 %. В "Св. Екатерина" има 18 присадени сърца, като към момента на проверката 12 от пациентите са живи, или една трета. В ЕС смъртността при сърдечни трансплантации е около 20 %.

Засега няма ясно обяснение защо у нас при трансплантации умират толкова пациенти. Другият странен факт е, че въпреки редицата пропуски при спазването на закона в Правителствена болница има горе-долу същата смъртност, както и при "изрядните" болници.

Не може да се каже, че у нас смъртността е висока, тъй като общо броят на операциите е твърде нисък за статистически извод, смята директорът на "Медицински одит" Златица Петрова. Според нея е нормално при този вид операции да има по-висока смъртност, тъй като пациентите са хронично болни, техните болести се утежняват допълнително и заради дългото чакане на подходящи донори и логично успеваемостта при подобни болни е по-ниска. Специално при бъбречните трансплантации роля играе и диализата. Бъбречно болните у нас стоят твърде дълго на диализа, което уврежда сериозно органите им и носи по-големи рискове при присаждане на нов бъбрек. Самата диализа е некачествена, на места се прави с архаични апарати, а понякога - и с отдавна отхвърлени по света лекарства и консумативи.

Оторизираният да дава мнение по тези въпроси - директорът на агенцията по трансплантации Теодора Джалева, която преди това беше анестезиолог в Правителствена и участваше в операции за присаждане на органи, пък нарече проверките на "Медицински одит" некомпетентни и отказа да коментира одита на "хора, които не различават донор от реципиент". Все пак агенцията по трансплантации даде индиректен отговор и преди месец най-сетне качи на сайта си статистика за успеваемостта на трансплантациите по болници. Тя обаче е само за последните 2 години, като за 2010 г. сочи общо цели 82% успеваемост в сравнение с предните 4 години, когато тя е била 68 %.



Защо трансплантациите у нас са малко?



Бумът в края на 2009 и началото на 2010 г. показа, че донорството у нас е възможно. С повече държавна и обществена подкрепа той можеше да продължи и дори донорите да станат повече. Случи се обаче обратното.

Директорът на агенцията по трансплантации Теодора Джалева обясни намалението с непремерени изказвания, които карат близките на хора в мозъчна смърт да отказват съгласие да дарят органите им и действат разколебаващо на лекарите, координатори на донорство по болници. Несъмнено лошите новини са деморализиращи при толкова чувствителна тема. Това обаче важи и за лошо свършената работа на всички, които участват в този процес - лекари, администрация и политици.

Според секретаря на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания Иван Димитров ръстът на донорите и операциите се дължи именно на кампанията, която стартира с идването на ГЕРБ на власт. "Досега не е имало такава воля от страна на управляващи да се помогне на хората, които имат нужда от трансплантация", твърди той. Тогава премиерът Бойко Борисов показа желание да помогне, организираха се срещи със специалисти, появи се фондът за трансплантации. Ангажиментът бе поет и демонстриран и от тогавашния здравен министър Божидар Нанев. "Той имаше контакти и диалог с пациентските организации, които пък помогнаха по региони", обяснява Димитров. Пациентите заедно със съветника на министъра по трансплантациите доц. Вилиян Платиканов, агенцията по трансплантации и болниците са организирали срещи в окръжните градове за подпомагане на донорството. "Показвахме на обществото какво е да си на диализа, какво е да си трансплантиран, какъв е начинът на живот. И хората започнаха да разговарят за това, темата стана актуална. Лекарите също бяха ентусиазирани", казва Димитров. Медиите също се включиха, стана кампания и донорството и трансплантациите се увеличиха рязко. Доста хора помнят как през лятото на 2009 г. 6-годишно момче почина след падане от крепостта "Царевец", а след това родителите му дариха органите. Жестът имаше огромен отзвук и оказа невероятна помощ на донорството. Почти никой днес не знае обаче, че момичето, което получи черния дроб на Дилян, не е между живите. То е едно от децата, чиято смърт след трансплантация в Правителствена болница проверява медицинският одит.

Обезкуражаващите събития след това продължават. "В един момент агенцията по трансплантация започна да редуцира комуникацията с пациентските организации, наскоро дори си позволи лукса да обяви по една телевизия, че донорството в България не върви заради пациентите, които искат ИАТ да купува донори от Европа", казва Иван Димитров. Държавата пък почти не е плащала през 2010 г. на болниците за извършени трансплантации, защото - според Джалева - те не знаели, че трябва да подпишат за целта специален финансов договор с МЗ. Пари не е получавало и другото важно звено в тази дейност - болниците, които подават донори. Според Димитров това е, защото държавата изобщо не плаща дейността по кондиционирането на донор в мозъчна смърт, което струва около 15-20 000 лв. Затова и вероятно големи болници като "Пирогов" и "Св. Георги" изобщо не участват в донорството. От друга страна, според пациентите агенцията по трансплантации толерира определени болници и приоретитетно им разпределя органи, което кара останалите да се отдръпнат от тази дейност, а лекарите да се изпокарат. От своя страна Джалева обяснява високата активност в Правителствена, където се правят най-много трансплантации, с това, че тази болница има най-много възможности и единствена има разрешителни за всички видове трансплантации на органи.

Въпреки че на моменти дейността дори не се плаща, огромното желание на някои лекари да трансплантират може да се обясни с огромното им его. Или пък с повече пари - след серията сърдечни трансплантации в "Св. Екатерина" в началото на десетилетието, обилно раздухани от медиите, се оказа, че в болницата са правени и незаконни трансплантации на бъбреци от жив донор. Все още се точи делото срещу тогавашния директор на болницата Александър Чирков, а обвинението е, че на граждани на Израел са присаждани органи от хора, с които нямат доказана родствена връзка. Подобни скандали също далеч не стимулират донорството.

Освен това пациентите отдавна твърдят, че специално срещу бъбречните трансплантации има лоби в парламента и здравно министерство и то е свързано с доста сериозната хранителна верига, която осигурява хемодиализата - апаратура, лекарства и консумативи. Колкото повече трансплантирани има, толкова по-малко пациенти ще са на диализа и съответно този бизнес ще печели по-малко. В това отношение е достатъчна статистиката, че един пациент на диализа струва на държавата 7 пъти повече, отколкото един трансплантиран, при това става дума само за преки разходи без последващата инвалидизация и загуба на работоспособност.



Какво трябва да се направи?



Почти банален е примерът, че близо 1000 души годишно умират при катастрофи у нас, а жертвите на ПТП и злополуки по принцип най-често са подходящи за донори. Как близките им да бъдат стимулирани да помогнат на други хора?

Според Иван Димитров първо трябва да се смени директорът на агенцията по трансплантации. Трябва да се направи и много сериозна донорска кампания с ангажиране на популярни личности и на общественото съзнание. "В Испания например има много донори и това е страната с едни от най-развитите трансплантации, главата на кампанията е кралят - Хуан Карлос", казва Димитров. Държавата трябва да вложи пари и в образование. "Сега хората смятат, че ако обявят в здравните си книжки, че са донори, ще ги отвлекат на улицата и ще ги убият за органите им. А това сме го чували и от лекари депутати", казва секретарят на АПБЗ. Втората крачка са семинари за лекарите и професионалистите в тази област, на които да се изчисти нормативната уредба, проблемите да се уточнят и изгладят. Третата - да се започне обучение от училищата, медицинските факултети, да се работи с психолози. "Но държавата не иска това да се случва", смята Димитров.

Част от мерките все пак са декларирани от ИАТ - обучение на лекари, подготовка на психолози, популяризиране на донорството в училище, организиране на игри за трансплантирани. Ефектът, уви, е виден - едва 2 донорски ситуации от началото на годината. "Моля се да престанем да съобщаваме и да викаме ура при всяка трансплантация. Защото, когато това стане, значи е станало рутинна дейност", казва Иван Димитров. Дотогава обаче държавата и обществото трябва да извървят дълъг път.



ФОНДЪТ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИИ В ЧУЖБИНА

Закриването на фонда за трансплантации в чужбина е пълно признание за провала на опита да се помогне на българите, които имат нужда от органи. Той беше създаден преди година по изричното настояване на Бойко Борисов, а целта му беше да подпомага финансово и организационно трансплантациите на българи в ЕС, на които у нас не може да се присади орган. Въпреки че съществуват дублиращи структури като фонда за лечение на деца и комисията за лечение в чужбина към здравно министерство. Още тогава беше ясно, че шансът структурата да заработи е минимален, тъй като проблемът не са парите, а че донори липсват и в чужбина. А там приоритетно записват в листите на чакащи за органи свои граждани. С това обяснение единствената дейност, която фондът отчете за 1 година и 5 млн. лв. бюджет, бяха 3 трансплантации на костен мозък.

Въпреки това има пациенти, на които фондът можеше да помогне, ако работеше добре. У нас не се трансплантират повторно пациенти, които вече са получили орган, но са го отхвърлили, тъй като при тях рискът от повторно отхвърляне нараства многократно. Не се правят трансплантации на бъбреци на деца, а както е видно от жалбите на родителите - на тях не би трябвало да се присажда и черен дроб. От друга страна, подобни пациенти имат по-голям шанс да бъдат записани в листи на чакащи в чужбина. Това дори се е случило на няколко души, те са получили оферти от чужди болници и могат да се оперират там.

Според пациентите обаче фондът не е направил нищо дори и в тези случаи. Отделно, за да има повече изпратени пациенти, българската държава и нейният представител - фондът, са можели да сключат междудържавни споразумения с други държави от ЕС, смята Иван Димитров. Когато има такива пактове, българските пациенти могат да получат по-лесен достъп до чуждите листи на чакащи. Срещу това България може да предоставя органи, които така или иначе не може да трансплантира, като бял дроб и панкреас.