Сексът, апокалипсисът и цените вълнуват хората безотказно. Темата за второто ни удари откъм Страната на изгряващото слънце и засенчи дори агонията на лудия полковник. Най-странното е, че мнения заизказваха не само специалисти по ядрена енергетика, а астролози, магове и прочее адепти на неемпиричното знание. Чух и убедено становище, че ще гръмнат точно две японски АЕЦ - "Фукушима I" и "Онагава". Че то изобщо няма да е случайно, а е



дълбоко и кармично свързано с Хирошима и Нагасаки...



И изобщо, че апокалипсисът иде, яжте и пийте като за последно, ще се мре.

Не разбирам достатъчно от ядрена енергетика, така че не мога да бъда компетентен нито за японската такава, нито за Козлодуй, нито дори за Белене. Познавайки донякъде обаче методичния стоицизъм и упоритата пунктуалност на японската нация, вярвам, че те ще преодолеят бедствието с достойнство. И няма да се стигне до сценарий като "Потъването на Япония" (ако помните тези гъделичкащи кошмарите ни картинки).

Знам също така, че разпадът на атома трудно се проецира в нашите глави и че тези процеси, особено катастрофите около тях, обрастват в представите ни с чудодейна, свръхестествена сила. Откъдето до пустинника Йоан и Четирите конника е само крачка.

Преди четвърт век, малко преди първи май, ние - бохемска студентска дружинка, бяхме избрали за своя дестинация страната Латвия, тогава част от СССР. Обхождахме Рига, Юрмала, Сигулда, по възможност гарнирайки с бира и други услади нашия скромен, но динамичен поход. Помня, че се възползвахме от всяка възможност да стоим колкото се може по-дълго на още хладното северно слънце, а това - незнайно защо - ни теглеше към недолюбваните в България полусухи вина. (Които северните народи, също незнайно защо, доста ценят.) И докато латвийският авантюрист Модрис Аузинш се грижеше за своевременното запасяване с това последното, то украинският поет, преводач и фотограф Сергей Мацко правеше снимки. (На една от тях и днес се вижда нещо странно на заден план на плажа в Юрмала - като че въздухът се стапя и разтича в синьото небе зад нас, на три стълба... Отдавам го на дефектен филм).

Както и да е - към 2-3 май 1986 г. се качихме на влака за Москва. Едва там чухме странно съобщение по радиото. Беше нещо подобно: по повод зачестилите в западните агенции съобщения за огромна авария в съветската ядрена електроцентрала ТАСС е упълномощена да заяви, че такова нещо няма, а малкият



инцидент в Чернобилската АЕЦ



вече е овладян. Толкоз.

После - дни, седмици, месеци и години след това, постепенно разбирахме, че инцидентът не бил малък и не бил изобщо овладян. Върху самите нас последици обаче нямаше, поне видими. (Освен че Аузинш стана още по-латвийски и по-авантюристичен, а Мацко замина за Америка и се справя с живота добре.) Допускам, че полусухият антидот има известна заслуга - за липсата на последици, не за другото.

Но колко версии, хипотези и откровения чух отпосле! Дори от относително сериозни хора. Най-категоричното беше, че скоро всички ще умрем и Апокалипсисът наднича вече през бетонирания купол на централата като кърт през дупка в градината. Веднага препрочетоха Йоан Златоуст и намериха как "Звезда по име Пелин" ще падне на Земята, ще изтрови една трета от водата и почвата. ("Чернобил" на украински е именно пелин.) Че Антихристът, за когото пише Йоан, също е вече налице и белегът на челото му го доказва - Михаил Горбачов...

Илюзия е да вярваме, че рационализмът е успял да вземе връх в човешкото съзнание. Хората въртят кучета на въже, вярвайки, че така заякчават здравето си; други се самовзривяват с убеждението, че така си осигуряват вечен рахат и секс с девственици в мюсюлманския рай... Трети тичат по ходжи и магьосници или се блещят към екрана, откъдето поредният екстрасенс



протяга ръка към носа им срещу скромен хонорар...



Наскоро гледах клип от полузабравено, макар сравнително скорошно събитие - половин Русе на летище Щръклево чака летяща чиния, водено от контактьорка. Тя общува духом с "командира на извънземните", между другото носещ неизвестно защо японското име Коничи. И се кара на полицията и летищната управа защо не са осигурили венец на пистата, както били пожелали извънземните. Наоколо - хиляди сеирджии, цвърчат кебапчета, народът гледа към небето... Чакат Коничи, лющят семки. Коничи обаче нещо се разсърди и не кацна, а контактьорката се качи на кола и навреме отпраши към нови контакти.

Та магьосница ли е Ванга, антихрист ли е Дънов? Ако да, то единствено Църквата ли раздава универсалния код за ВИП достъп до метафизичните истини? Коя църква - нашата, православната? Или някои други - християнски, но неправославни, също имат достъп, може би не толкова ВИП, но все достъп - като през дупката в Царичина?

Твърдя, че с хаос и суеверие са пълни главите на твърде много человеци по света и ние не правим изключение. Този хаос твърде бързо нараства, ако го подхрани икономически или природен такъв.

Който ви каже, че единствен разполага с Пълната план-програма на Бог за идущото шестмесечие, пращайте го да среща Коничи. Дори да е Насри ходжата. Дори да са Ванга и Дънов. Дори да е папата. Дори патриархът.