|
| Растящите цени заплашват доходите на всеки българин. |
Въпреки че е глобално явление, инфлацията се различава като динамика между отделните групи страни. В момента живеем във времена на "глокална" инфлация. Терминът "глокален" - комбинация от "глобален" и "локален", обикновено се използва за описание на глобално събитие или процес от местно значение. Това понятие се вписва много добре в инфлационната динамика в света напоследък и противопоставянето между развитите икономики и догонващите страни.
Зрелите икономики, като САЩ например, в момента изпитват по-ниска от заложената в техните планове инфлация както заради големия процент неизползвани мощности в местното производство, така и поради структурата на тяхната потребителската кошница, в която теглото на храните е значително по-малко, отколкото в България например. На другия полюс са развиващите се икономики в Азия и Южна Америка, които поради огромния приток на капитали и растящо търсене усещат засилване на инфлационния натиск.
Европа сякаш е в средата на това разделение
между зрели и развиващи се икономики. През декември 2010 г. индексът на потребителските цени в еврозоната превиши заявената като желана от Европейската централна банка (ЕЦБ) цел в размер на 2% годишно изменение. Нещо повече, в началото на тази година инфлацията в еврозоната продължи да се ускорява, достигайки 2.4% през февруари. Бързото повишаване на цените може да принуди ЕЦБ да започне изтегляне на пари от икономиката чрез различните лостове на паричната политика значително по-рано от предварителните очаквания.
Както и преди кризата, България отново е сред икономиките, които отчитат над средната за ЕС инфлация, достигаща 4.5% годишно през януари 2011 г. според последните данни от официалната статистика. В рамките на година храните и напитките поскъпват с 4.6%, а алкохолът и цигарите - с 25%. Цената на транспорта пък скача с 10% като функция на поскъпването на горивата.
Двигателите на инфлацията в България са глобални
Те отразяват значителния ръст на цените на международно търгуемите стоки. В същото време притокът на чуждестранен капитал у нас е все още слаб, а и вероятно ще остане потиснат и в следващите тримесечия.
Увеличението на цените на суровините се дължи най-вече на:
- значителни парични и фискални стимули (на практика печатане на пари и дефицитно харчене), въведени в действие от повечето от големите индустриални икономики с цел смекчаване на негативните ефекти от кризата и печелене на време преди следващите избори;
- ръст на потребителското и инвестиционното търсене в догонващите икономики в Азия и Южна Америка, който се дължи на бурния икономически растеж там;
- повишени рискове при добиването и транспортирането на някои суровини. Вследствие и на събитията в Либия цената на петрола се повиши с 6% през февруари, или с около 41% за последните 12 месеца до най-високата стойност от 2 години и половина насам.
Поскъпна обаче не само петролът, а и всички останали базови суровини. В рамките на последните 12 месеца цената на енергоизточниците е скочила средно с 20% според данните на Международния валутен фонд (вижте таблицата). Цените на индустриалните стоки и храните се повишават с 32%. Най-впечатляващо е поскъпването на земеделските суровини, чиито цени се вдигат с 39% в сравнение с предходната година. За същия период цената на памука се е увеличила с над 130%. Обикновено е нужно известно време, в което нарастването на цените на суровините се пренася върху производителите, а впоследствие ако не изцяло, то поне частично и върху потребителите.
Прекомерното ускоряване на инфлацията
може да убие възстановяването на световната икономика,
което досега беше движено в голяма степен от експанзията на развиващите се страни. Още повече че поскъпването на суровините и инвестиционните стоки (машини, оборудване) ще бъде усетено в много по-голяма степен от догонващите икономики. По-бързата инфлация в развиващите се страни означава загуба на покупателна способност, измерена в стоки, и реално обедняване на тяхното население. По този начин на практика голяма част от цената на излизането от глобалната криза ще бъде платена от догонващите икономики.
Въпреки че инфлацията в България е до голяма степен глобална, привнесена отвън, тя ще има важни последици и за активността на местните икономически агенти. Тя ще повиши оборота в някои сектори като енергетика и селско стопанство, но и ще увеличи стойността на вноса като цяло и ще има негативен ефект върху реалния икономически растеж.
Инфлацията вероятно ще надуе приходите на държавния бюджет в номинално изражение, в случай че няма драстично свиване на потреблението.
България няма да бъде в състояние да спази инфлационния критерий от Маастрихт, най-вероятно за дълъг период от време, което допълнително ще намали шансовете ни за присъединяване към еврозоната в обозримо бъдеще.
Повишаването на цените на стоките от първа необходимост ще намали покупателната способност на българите и вероятно ще има важни политически последици в контекста и на предстоящите президентски избори. 80% от интервюираните в скорошно проучване на "Алфа Рисърч" посочват именно скока на потребителските цени като най-негативното събитие от началото на годината.
-------------------------------
Цени на суровините на световните пазари към февруари 2011 г.
| суровина | 12-месечна промяна |
| земеделски суровини | 38.9% |
| храни | 32.1% |
| индустриални стоки | 31.5% |
| енергия | 20.4% |
| метали | 28.3% |
Източник: МВФ
А като какво ще правим , от "глокалната" ни Криза , Мили Авторе . Не го раздавай толкова и само , економист ... 
Или вярното е, колкото повече консултанти (по проекти, особено "зелени" ), толкова повече инфлация.
закон за търсенето и предлаганото, ще излезе, че енергията търси земеделските култури и те си вдига цената. Ако и Слънцето си потърси тез култури, останахме си без култура и зелено, сал една енергия, вятърничава, кат пръдня от мускулни перки. 
Индъстриуоч не са точно "икономическите ни гурата от разните му там фондации".
