:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,498,739
Активни 98
Страници 3,082
За един ден 1,302,066
Седмицата

Нови бележки по кризата като възможност

Димитър Денков
Преди две години, когато кризата идваше насам почти като дракон от приказките, по приказен начин разни умници я бореха с оптимистични тълкувания на един къде китайски, къде японски йероглиф. Той означавал и възможност. При това възможност за читавите, умните, чевръстите, по-добрите. Досущ като в приказките, те щели да оцелеят и в кризата, пречистваща недъгавото, глупавото и схванатото както в бизнеса, така и в живота. Дори се провеждаха семинари, чийто телешки възторг от по азиатски предвидливия йероглиф щастливо съвпадаше с правителственото самодоволство от подготвеността на България за кризата. Тогава направих едни бележки по кризата като възможност, която най-накрая стига до необходимата си действителност, потвърдена от историята поне след Френската революция насам - именно действителността на войната.

Е, войната дойде и изпари не толкова оптимизма както у нас, така и по света, колкото хитрия йероглиф. Той бе заместен в сводките за пробуждането на демокрацията в Северна Африка и Близкия изток и за войната в Либия с по-актуалните знаци от арабската азбука в логото на "Ал Джазира" и "Зелената книга" на Кадафи. Сега те онагледяват не приятните възможности на кризата, а необходимия й изход във война. Че тази война не е наша, че уж е далеч от България, че участието в нея ще е символично и нямало да се отрази на бюджета,



не бива да ни прави слепи за нейната връзка тъкмо с кризата



Все пак колкото и да е евтина тая война - има-няма няколко милиарда, бълха ухапала "международната общност" -, е разумно да се отбележи, че когато ракета уцели либийски танк, се отварят доста възможности за работа на много хора, т.е. за изход от икономическа криза. Разбира се, с изключение на убитите, чиято колатерална загуба бледнее пред оптимизма от нови концесии, възможни заради шестващата по света демокрация - безценна, както знаем от собствен опит.

Та в светлината на тоя опит от последната седмица са и тия нови бележки по кризата като възможност. Опитът е малко-много фарсов, но пък това не пречи да се отварят светлите хоризонти на бъдещето.

Да започнем с т. нар. "драма" в Сливен - нелепа история, излязла сякаш от текстове на "Ъпсурт" и приключила щастливо, не броим ли тежко ранения охранител. Тя измести публичното внимание от точките, в които бе приковано в началото на седмицата: войната в Либия, последствията от земетресението в Япония, споровете за развитието на атомната енергетика, цената на дизеловото гориво и протестите на земеделците. Това изместване стана с помощта и на премиера, и на министъра на вътрешните работи, и на полицията, но най-вече на медиите. То открива възможности, които не бива да бъдат пропускани - особено в условия на криза, чиито икономически причини избиват в поведенчески отклонения.



Ето например медийният усет за актуалност



Обикновено той бива придружаван от самовъзпроизвежаща се истерия, отнемаща към ? от новините. Тя със сигурност дава повече основания психолозите на МВР да се занимават най-напред с нея, а не с мръднали по една или друга причина добри момчета с пистолети, успокояващи се бездруго с валидол и безалкохолни напитки. Един проект на психологическия институт към МВР за превантивна терапия на журналисти, отразяващи всякакви кризи, е не просто възможен. Той е наложителен, извън това, че ще "усвои" някое и друго евро по съответна европейска програма, с други думи - ще отвори нова работа и ще е стъпка към по-леко изживяване на кризи. А и за предотвратяването на такива, имат ли се предвид следните съображения, донесла ни изминаващата седмица.



В мизансцена на "драмата със заложници в Сливен" влезе и социалният президент



На импровизирана пресконференция във Видин той определи горкия похитител като "млад мъж, отчаян от живота" и почти го оправда с обобщението за трайната безработица, засягаща 26% от младежите. Тя била причина за такива прояви като в Сливен "по места" и за "нарастваща агресия, която започва от политиците, минава през медиите и стига до хората".

Кратко и ясно дотам, че ако предпоставката е вярна, е напълно възможно озаптяването на агресията да следва описания ред "политици, медии, хора". Също така може да се очаква днешният протест на БСП срещу кризата и правителствената политика да произведе още няколко заложнически драми, включат ли се в него повече млади хора - в събота има няколко работещи банкови офиса в центъра на София. Тая възможност обаче е твърде слаба, за да стане действителност: в организираните от хайверената ни левица протести младите са кът, агресията на хората стига най-много до някой по-неприличен лозунг. Ако масите надигат непокорно глава, е заради цената на бензина, крещящо несъответна на заплатите. Това не означава, че цената на хляба, на все повече вносните храни и особено на бананите е съвсем по джоба на гражданството, но пък да се трошат витрини и да се окупират банки никак не е свойствено на нашите традиции за борба с кризите.

Затова и може да заключим, че



кризата винаги ще си бъде действителност,



а преодоляването и у нас - формална възможност, горе-долу така, както е в примера, с който класиците онагледяват тая категория: султанът да стане папа. Понеже няма наблизо султан, а папата си има друга работа, по-разбираем пример за формална възможност би бил "дядо Максим - президент". Много интересно, но по същество невъзможно, понеже засега за тоя пост се спрягат предимно светски дами и Волен Сидеров, неслучайно с богословско образование.

С оглед обаче на интересния ни демократичен опит, при който вече имахме цар за министър-председател, формалните възможности за изход от кризата не са никак невъзможни. Просто Бойко Борисов казва, че няма вече криза, успокоените от психолозите медии тиражират новината и работата е свършена така успешно, както приключи и драмата в Сливен - с обещание, че няма да има дори един шамар за виновника. Оттук може да се направи изводът, че в действителност кризите без шамари не минават. Но тъй като той е в разрез с демократическата педагогика, политкоректността налага да го премълчим.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Че тази война не е наша, че уж е далеч от България, че участието в нея ще е символично и нямало да се отрази на бюджета, не бива да ни прави слепи за нейната връзка тъкмо с кризата.
22
6296
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
25 Март 2011 20:03
Прочетох го.Защо ли?
25 Март 2011 20:10
дуде
Той бе заместен в сводките за пробуждането на демокрацията...
Ма още ли някой вярва на приказките за демокрация...
25 Март 2011 20:14
Отговорът е под текста на снимката.
25 Март 2011 21:17
Реклама на Боко:
- А помага ли и за...?
- Без засечка!
25 Март 2011 21:29
Всетникът умира.
За съжаление ще умре и форумът.
Тъжно.
25 Март 2011 21:48
Не е умрял вестникът, даже сложиха нова колонка "Панаири, панаири". Една седмица ще пише Лили Иванова, другата седмица Митко Щерев.
25 Март 2011 22:52
Денков е изпаднал в мрачна еуфория от сбъдването на своето "пророчество" и се е отдал на импресионистичен сарказъм и асоциативни афористичности. Обаче твърде скоро сам е забравил за какво пише. Което показва, че е добре да се придържа към обичайното си депресивно дуднене на радиоактивни баналности. Като това как щом има криза, ще има и война заради "военно промишления комплекс". В следващата си колконка Денков може да ни разкаже нещо и за другите си комплекси. Примерно, за връзката на войната в Либия и нефта (как пък никой една дума за това не каза!?), за пръста на израелското лоби в новите оранжеви революции, за Сорос... Все неща, които иначе трябва да се морим да четем в руската патриотична блогосфера. Благодарение на Денков и още безброй БГ Касандри имаме лукса да си умираме от скука и до болка втръснали клишета и на роден език. Само молим без хумор че много иде.
25 Март 2011 23:00
4efko
Отговорът е под текста на снимката.


25 Март 2011 23:50
автора
Не могат без войни моше-ниците.. Ще я имат у тях си.
26 Март 2011 05:59
не е зле
26 Март 2011 06:49
В края на изказването винаги трябва да има обобщение, изводи.
Има ги.
Като не сте ги прочели - защо бързате да говорите?
Статията е добра. И достатъчно интелигентна за този, който иска и може да мисли.
--------
Блогът на Генек

26 Март 2011 08:33
Както се оказа, ЕС ще отпусне цели 15 млн евро като помощ за пострадалите в Япония. От друга страна, 'защитата на цивилното население' в Либия досега е струвала поне 30 пъти повече (само ракетите 'Томахавка' са над 200 млн евра). СПоред някои анализатори, войната в Либия вече е струвала около милиард $$

Това ме провокира да пресметна колко струва един цивилен японец и колко - един цивилен либиец. Дори и да приемем, че новата коалиция на мераклиите защитава всички либийци, което е очевадно невярно, пак стигаме до съотношения от порядъка на
един либиец = над 300 японци.

Неведоми са движещите сили на демокрацията, нали ?
26 Март 2011 09:22
баш си е мястото статията, особено в частта си за психарите-журналисти! наложи ми се да пиша в блога на НТВ да си позатварят устата, щото похитителят от Сливен заради тях щеше по едно време да се самоубива! като лешояди на мърша крякат-който го е виждал, не го забравя с какви гадни писъци късат плътта на мършата
26 Март 2011 09:38
"...кризите без шамари не минават." Остава да се разберем кога ги почваме.И от кого най-напред.
26 Март 2011 09:43
един либиец = над 300 японци.

Е, анджък де!
Де им го петрола на джапанезето, а?
Купуват го от Саудитска Арабия и пр. арабели..
Да мрат там от радиация и толко.
26 Март 2011 10:17
***

Редактирано от - sybil на 26/3/2011 г/ 12:30:51

26 Март 2011 17:04
Йероглифът-чуденка не е разтълкуван докрай от специалистите-чайниколози! Знакът за криза означава, че богатите ще станат още по-богати и т.н.
26 Март 2011 22:39
. Уф. Уморих се да коминтирам - не статията тя си е добра и пак си предразполага към размисъл, ама коментарите - поне някои от тях - защо човек говори дори когато е по-добре да замълчи? Аман от лаици, аман от неосъществени герои. Спомням си, че Сартр разказваше в "Битие и време" притчата за общуването - там се казва, че общуването по принцип е начин да "превземеш историята" на чуждия аз. Т. е. по Сартр общуването е инвазия за превземане на историчността на другия аз с три срепени на обезличаване - ако единия е по-силен бие другия и си присвоява и неовата история; ако обаче единия е по-умен то той присвоява историята на по-силния; и третия начин е да се влюбиш т.е. по-влюбения всъщност краде историята на обекта на любовта си /като влюбените в ББ - ограбени и то с радост-безисторичност/. И пак Уф - ами митът за "Медуза Горгона" по Хайдигер???
27 Март 2011 12:30
Без да съм чел статията, искам да припомня, че хърсев бидейки високо ерудиран и съвсем сигурен твърдеше, че в кризичката влизаме последни и излизаме първи (LIFO). После взе да лъкатуши насам-натам. Абе гений, какво да го правиш.

Редактирано от - dabedabe на 27/3/2011 г/ 12:40:53

27 Март 2011 12:56
Гледащ:
Аман от лаици, аман от неосъществени герои. Спомням си, че Сартр разказваше в "Битие и време"

Аз досега, като последен лаик, бях наизустил, че "Битие и време" (в оригинал: "Sein und Zeit" е на Хайдегер. За Сартр знаех, че повлиян от Хайдегер, е написал "L'Être et le Néant" (демек - "Битието и Нищото" ) . Явно ще трябва да чета отново...
27 Март 2011 19:27
Кризата е възможност , която още ще газим . Според хала ни ...
27 Март 2011 20:20
. Берия - абсолютно прав си - "Битие и нищо" е на Сартр а "Битие и време" на Хайдигер - имам и една правописна грешка в началото на коментара...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД