Португалия стана третата държава от еврозоната, която тръгна по утъпкания път от Гърция и Ирландия - поиска заем от ЕС и МВФ, за да закрепи нестабилното си финансово положение. Двете страни получиха спасителна финансова инжекция миналата година в отчаян опит да спасят закъсалите си икономики. Анализаторите от доста време прогнозират, че Португалия ще потърси пари отвън, и това се случи. Вече дори се правят залози дали след Лисабон и Мадрид няма да се нареди на опашката в Брюксел, за да иска спасителен финансов пакет.

Измъкването от дълговото блато на Португалия, която е в еврозоната от 1999 г., е важно и за стабилността на еврото. Неслучайно Лисабон бе подложен на сериозен натиск от страни - членки на ЕС, като Германия и Франция, да потърси финансова помощ отвън, а да не разчита само на своите ресурси. Според анализатори на Португалия ще й бъдат нужни около 80 млрд. евро. На последното заседание на страните от еврозоната обаче бе обсъждан вариант да бъдат отпуснати 75 млрд.

Април ще бъде сериозно изпитание за Лисабон, тъй като в средата на месеца трябва да бъде погасено задължение от 4.2 млрд. евро от възлизащия на общо 9.5 млрд. евро дълг, чиято втора вноска трябва да бъде платена през юни. Португалия се оказа принудена да поиска финансова помощ заради големите си задължения и високата цена на заемите от международните финансови пазари. Председателят на ЕК Жозе Барозу заяви, че молбата "ще бъде разгледана по възможно най-бързия начин". Международният валутен фонд също изрази готовност да отпусне средства на Лисабон.

Ситуацията в Португалия е доста сериозна, тъй като Лисабон реално е без правителство. Премиерът социалист Жозе Сократиш подаде оставка в края на март, след като парламентът отхвърли поредния пакет от рестриктивни мерки, който предвиждаше орязване на средствата за здравеопазване, за социални услуги и инфраструктурни проекти, както и замразяване на пенсиите до 2013 г. Това бе четвъртият подобен пакет, изготвен от правителството в рамките на две години. Опозицията подкрепи първите три рестриктивни правителствени предложения, но този път реши да се вслуша в гласа на португалците, които почти ежедневно организират протести срещу намеренията на властта в Лисабон, срещу нарастващата безработица (над 11%) и скока на цените (инфлацията през февруари бе 3.5%). Сократиш ще остане премиер до провеждането на предсрочни избори на 5 юни.

Междувременно пък стана ясно, че бюджетният дефицит за 2010 г. съвсем не е 7% от БВП на страната, а възлиза на 8.6% от БВП. Бюджетният дефицит за 2009 г. пък възлиза на 10%. Това бе разкрито, когато Националната статистика започна да преразглежда предоставените от правителство данни за м.г., след като ЕК я скастри, че не е отчетена финансовата инжекция от 2 млрд. евро, която държавата даде на Banco Portugues de Negocios, както и помощ, отпусната на обществения транспорт.



Изненадващият скок на бюджетния дефицит



принуди финансовия министър в оставка Фернандо Тешейра душ Сантуш да признае, че финансовата ситуация сериозно се е влошила, но до последно уверяваше, че правителството ще успее да намери средства, за да погаси предстоящите плащания. Министърът изтъкна също, че ревизираните данни за бюджетния дефицит не променят поставената от властта цел - дефицитът за 2011 г. да е 4.6% от БВП. Гърция и Ирландия преминаха през ревизии на данните за дефицитите си месеци преди да прибегнат до помощ от ЕС и МВФ.

Новината за действителния размер на дефицита влоши още повече доверието на пазарите към Португалия. Доходността по 10-годишните й облигации достигна рекордните 8.26%. Инвеститорите искат по-висока премия заради рисковете, които поемат, коментират анализатори. Още през ноември м.г. финансовият министър Тешейра душ Сантуш предупреди, че страната трудно ще обслужва дълговете си, ако доходността по облигациите й стигне 7%.

"Страната е изправена пред несигурност и рисковите премии може да продължават да се увеличават", предупреди икономистът Рикардо Рейс от Колумбийския университет, цитиран от германското сп. "Шпигел". Централната банка на Португалия от своя страна пък понижи прогнозата си за растеж за тази и следващата година. Според институцията брутният вътрешен продукт ще отчете спад от 1.4% до края на 2011 г. и ще нарасне с едва 0.3 % през 2012 г.

До началото на седмицата властта в Португалия бе твърдо решена да не иска международна финансова помощ. "Направихме всичко, за да избегнем това, но се налага да поискаме помощ", заяви Жозе Сократиш, след като обяви, че Португалия е потърсила помощ. Той изтъкна, че "това е особено тежък момент за нашата държава, но нещата само ще се влошат, ако нищо не бъде направено". Правителството в оставка не може нито да поиска, нито пък да води преговори за спасителен пакет. Преходният кабинет в Лисабон няма такива правомощия, обясни Фернандо Тушейра душ Сантуш пред в. "Уолстрийт джърнъл". Затова все още не е ясно как точно ще бъде договорен спасителният пакет. Настоящата опозиция в лицето на лидера на Социалдемократическата партия Педро Пасош Коелю обяви, че подкрепя решението на Сократиш да поиска финансова помощ от чужбина.

Спасителният пакет обаче неизбежно е свързан с бюджетни ограничения, които ЕС и МВФ ще поискат от правителството в Португалия, а точно заради решението на опозицията да бойкотира рестриктивния план на Сократиш страната е без правителство.