Все по-често си спомням един "вечнозелен" куплет от младостта. Такива четиристишия блуждаеха из тогавашната бохема - неопределен жанр, напомнящ по нещо ироничните частушки от съветския ъндърграунд. Създаваха се на маса, в повечето случаи оригинални, но нерядко се приспособяваха откъслеци от съществуващи стихотворения. Самият аз не упражнявах жанра, но охотно събирах салфетките, върху които пред очите ми тези куплети се раждаха. Имах десетки такива "ръкописи", които времето разпиля.

Онова, което ще ви цитирам, съм запомнил от детския поет Методи Христов. Допускам, че той беше и авторът му. Когато на масата ставаше шумно, разгорещено или дори опасно, когато напираше скандал или се засукваше флирт, Методи се включваше със своето поетическо заклинание:

Вината беше във вината -

бутилкови или наливни.

Целувахме се. В тъмнината

звънтяха устни като гривни.

Казваше го с насмешка, но и някак меланхолично - според мен в живота му имаше някаква горчивина, която не споделяше. Но на масата настъпваше мир, преломен момент в пиячката. Няколко рими и мерената реч възцаряваха мир и любов.

За този магически куплет се сещах отново във времето, когато всеки ден се говореше за вината.

От една страна - призиви за поемане (на вината).

От друга - готовност за поемане, но само с мезе. Репликите се разменяха публично, всенародно, но някак беззлобно. Самото подканяне вината да се поеме драговолно ги правеше несериозни.

После на всички им омръзна. Десетилетията избраха друг речник. Или просто виновните взеха мерки...





Днес вината е възстановена като аргумент в политически спор



Нещо повече: в отегчителната риторика на българския делник думата доминира мощно и безсмислено. Мощно, защото статистически (по честота на употреба) тя бие редица същностни понятия (съвест, чест, труд, правда, знание и пр.) И безсмислено, защото се размахва дежурно, бездоказателствено и напразно.

След всичко това от енергично слово, заредено с предчувствие за справедливост, тя се превърна в евфемизъм за безсилие. Природата й е настъпателна, заредена е с упрек и подразбиране за възмездие. Днес тя служи главно за отбрана - когато трябва да се отвърне на критики и дори на разумни препоръки. Но думата е "на въоръжение" от горе до долу във властта и замества всичко, което адекватният политик или управник използва не само в спора, но и в най-миролюбив разговор: факти, доводи, елементарни обяснения. Този похват, разработен по логиката на иначе сочния виц за измъчването на негрите, обезсмисля всеки разговор за състоянието на днешна България, превръщайки го от размисъл за бъдещето в спор за миналото. "А вие като бяхте на власт"... е обичайният рефрен, с който се приключват важни, понякога и неотложни теми и казуси от нашия труден живот. А сега, в предизборното надприказване, почти нищо друго просто не се случва...

Освен това вината днес има смисъл на алиби. А силоваците от днешното управление отлично разбират какво е да си осигуриш алиби. И не жалят време за това.

Които са поживели в тази държава, помнят, че този трик бе любим на пропагандата от миналото. Традиционните виновници за всичко сбъркано, несъстояло се и провалено бяха буржоазните остатъци, а понякога и такива от турското робство. Проклетото капиталистическо наследство - масив от всевъзможни вини, тежеше "като воденичен камък" на обществото. Изкореняването му бе приоритет, но никога не приключи, тъй като проблеми изникваха непрекъснато, а проблемите по правило се приобщаваха към него - просто нямаше къде другаде да ги дянат, освен в наследството. Особеност на тези обвинения беше, че ги хвърляха ей така, в пространството. Самите виновници се бяха изпокрили в историята - някои от тях и с помощта на Народния съд. Нямаше кой да отговаря на въпроси и кой да мига срещу камерите при всеки трус, криза или обикновен гаф на властта. То и камери в този смисъл и количество, в които ги виждаме днес, нямаше, ама така се казва.



Претенциите към международното положение



се бяха напълно рутинирали, кризите в капиталистическия свят по принцип не ни засягаха, а Кадафи беше наш приятел. Тогава те не играеха виновници. В някакъв кратък период криви ни бяха богомилите с тяхното учение против държавността, после Андрешко го отнесе - нихилист, вредител, пречка пред могъществото на закона.

Разказвам това, за да се види, че има и традиция, има и възможност за по-голям набор от виновници. А не само една коалиция, един бивш премиер, най-после влязлата в употреба световна криза и бедуинът полковник. И над всичко, разбира се, всесилната и вездесъща ДС! Иска се разнообразие, трудно се изкарва цял мандат само с шепа виновници. Трябва да се обогати съставът, има нужда от идеи. Бих предложил, например, да се включи и Уинстън Чърчил. Ако той не се бе договорил със Сталин в полза на руснаците, нямаше да има нито тоталитарно минало, нито дори, представете си - ДС!

С повече старание може да се открият още кандидатури за виновници. Важно е те да се търсят в минало време! Съществителните нямат време, но нашето има. Вина е съществително само в минало време. Така някои напразно си мислят, че тя няма да е тяхното бъдеще...