Ако се чудите кое счита ГЕРБ за основа на икономическото развитие на страната, то отговорът е "развитието на малкия и среден бизнес". Записано е в предизборната им програма. Ако пък искате да знаете отношението към туризма, то той за управляващата партия е "ключов за икономиката отрасъл".

Извън шаблонните изрази в предизборната програма на ГЕРБ като водещ приоритет е изведен "вътрешният туристически пазар", който да накара българите да почиват в родината си. Вярно е, че предизборните програми нямат голямо значение, а и настоящата бе писана в "далечната" 2009 г. Но малко по-късно ГЕРБ прие и специални антикризисни мерки. В тях бе записано, че чрез облекчаване на данъците ще се търси "увеличаване на разполагаемите доходи и стимулиране на икономическата активност".

От Нова година насам туристическият бранш е като разбунен кошер. Няма я очакваната от 20 г. стратегия за развитие на бранша, но пък бе въведена една малка поправка в Закона за местните данъци и такси. Тя удря жестоко по джоба дребния и среден бизнес, не подобрява икономическата среда, вдига данъчната тежест за повечето фирми. Няма да доведе до "увеличаване на разполагаемите доходи", най-малко пък ще насърчи вътрешния пазар. Т.е. това, което се прави, напълно



противоречи на обещаното в предизборната програма



Законовата поправка, за която стана дума, въвежда нов вид данък - туристически. Той заменя досегашните такси, които хотелите плащаха за нощувка. Както досега, всяка община сама определя ставките. Приходите също остават после в местната хазна. Новото е, че данъкът се начислява върху база не по-малка от 30-процентова целогодишна запълняемост. Т.е. ако хотелът е пълен, данъкът се определя, като се умножат нощувките по ставката. Но ако са заети едва 5% от леглата, собственикът ще плати като за 30% заетост. С други думи - трябва да се плаща данък за неполучени приходи.

В условията на криза, свит пазар и ясно изразен сезонен туризъм това означава едно - данъчна секира, най-вече за малките обекти. Ясно е също, че напук на официалните изявления, ГЕРБ не само вдига данъците за бизнеса (налогът за нежилищните имоти, за който "Сега" писа), но и измисля



нови форми за съдиране на кожи



Парламентът остави общините сами да решат какви ще бъдат ставките на туристическия налог, като им постави граници - между 20 стотинки и 3 лв. за нощувка. Така се очертаха няколко подхода. Богати общини, които притежават много и различни хотели, гласуваха диференцирани ставки. Такива бяха предимно морските, които определиха по 30-40 стотинки за дву- и тризвездните хотели и от лев нагоре за по-висока категоризация. Други, които нямат високоразредни обекти и разчитат предимно на семейните хотели, а и туризмът формира основния доход в региона, постановиха поносимите 30 стотинки за всички категории. Така постъпиха повечето планински общини. Имаше и интересни изключения. Общинският съвет в Хасковските минерални бани например сложи в джоба си Варна. Ако в морския град налогът при пет звезди е 1.60 лв. за нощувка, то край Хасково четири звезди се оцениха на 2.50.

Друг крещящ случай е София. Мнозинството на ГЕРБ (да припомним - партията, която на думи не вдига данъци) не пропусна да опре налога в максималния таван. Ето пак сравнение с община Варна, която в туристическо отношение е много по-развита и предлага далеч по-добри условия за хотелиерски бизнес: нощувката в хотел една звезда в столицата е 60 стотинки, във Варна - 50 стотинки; втора и трета категория в София са съответно 1.20 лв. и 1. 80 лв., край морето - 50 и 60 стотинки; за четири и пет звезди в София се плаща 2.40 и 3 лв., докато във Варна ставките са 90 стотинки и 1.60 лв.

Столичната управа очевидно се води от идеята, че градът е топ дестинация, в която хотелите са винаги пълни



и е някак невъзпитано да не бъдат обрани до шушка



Приблизително сходен е и подходът във Велико Търново, където ставката за една звезда е 60 стотинки, за две - 80 стотинки, останалите - по левче.

"Никой не кара общините да слагат високи стойности, можеха да гласуват минимален данък. Ако един хотел няма натовареност 30%, това хотел ли е? Досегашната такса масово не се плащаше, сега бизнесът ще изсветлее", смятат депутатите от ГЕРБ. Според зам.-министъра на икономиката Иво Маринов хотелиерите, които са си плащали в пълен размер старата такса, нямат да имат проблем с данъка. Не така обаче мислят хората от бизнеса.

"Сега" разговаря със собственик на тризвезден хотел във Велико Търново. Пожела да остане анонимен, тъй като се страхува за бизнеса си. Не знае на кого по-напред да се сърди - на парламента или на алчната община. "Правя сметка, че 1000 лв. повече ей така трябва да дам на държавата. 30% запълняемост не мога да стигна. Горе долу такава беше през силната 2008 г., но сега не е. Нормално ли е да плащам лев за нощувка, когато по морето е 40 стотинки?", негодува хотелиерът. Смята, че данъкът трябва да се определя не според броя на звездите, а местоположението. "Аз не съм на главна улица. Има такива, които са на главна, и пред тях спират туристическите автобуси. Мен трудно ме намират, при тях - от автобуса - хоп, в хотела", гневен е човекът. И заключава: "Гласувах за ГЕРБ, но повече няма да го направя. Уж говорят, че подкрепят дребния бизнес, а този закон е в полза на едрите риби".

Величко Тодоров може да мине и за едра риба. Собственик е на двузвездния хотел "Диана" на Златни пясъци (280 легла), експлоатира и малък обект в Балчик. Но той също е гневен на новия закон: "Община Варна ще ми вземе за нощувка 50 стотинки. За 280 легла това са 140 лв. на ден. 30% от тях са 42 лв. дневно. Според формулата, въведена от законодателя, тези 42 лв. трябва да ги умножа по 365 дни. Получава се 15 330 лв. - това е сумата, която ще трябва да платя".

За Тодоров реалният сезон обаче не е 365 дни. И продължава да излива яда си върху калкулатора: "Реално ще работя 100 дни. Като тръгна по обратния ред да видя колко нощувки трябва да направя, за да покрия данък от 15 330 лв. и да не съм на загуба, излиза, че трябва да реализирам 30 660 нощувки. За хора, които разбират поне малко от туризъм, това е смущаващо. Хотелите повече от 22-23 000 нощувки не правят. И излиза, че постоянно трябва да имам в хотела 306 души. А леглата са 280 легла, как да стане?"

Тодоров описва и още един проблем - договорите за 2011 г. с туроператорите са сключени миналото лято, т.е. новият данък сварва неподготвен бранша. Кризата в търсенето пък кара хотелиерите непрекъснато да смъкват цените. Варненският хотелиер е откровен -



всичко ще е за сметка на редовия служител,



тъй като няма откъде другаде работодателят да компенсира разходите.

Величка Ганковска е собственик на малък двузвезден хотел в село Драшкова поляна, община Априлци. Казва се "Еко Арт" и освен уют предлага на гостите си биологично чиста храна, разходка из планината, обучение по грънчарство. Това е малък семеен хотел, развиван с много труд и идеи от обикновено семейство, което е започнало от нулата. "Като събереш всичко, което трябва да плащаме, се получават 5 вида данък. Налага се да работим за стотина лева на месец. Страшно трудно е, но няма да се откажа", заявява Ганковска.

Тя твърди, че работи добре с община Априлци. И наистина - местният съвет е гласувал 30 стотинки за нощувка, а сега се говори, че може да намали данъка до долната градина от 20 стотинки. "Не само сега е криза. Целият български преход е труден, затова всички трябва да си помагаме. Хората помежду си, държавата и общините - на нас, ние - на тях", убедена е Ганковска.

Големият въпрос е как държавата помага на такива като нея. Ето една задачка за всички отговорни и безотговорни хора, от които зависи: Семейство отваря малък хотел в произволна община. Поради малкия капацитет хотелът не работи с туроператори, разчита на реклама в интернет и добри отзиви на клиенти. Докато тръгне бизнесът, което в условия на криза е трудно, годишната запълняемост не надвишава 100 дни. И така 2,3, 4 години. През това време семейството ще трябва да плаща данък върху приходи, които не са получени, само са мечтани. Ще издържи ли и ще бъде ли мотивирано да продължи?