Британците вече не харесват особено чужденците. Огромен брой британци биха подкрепили една антиимиграционна и националистическа партия в Англия, ако тя обаче не се свързва с насилието и фашисткия имидж. Това е основният резултат от допитването "Страх и надежда - новата политика на идентичността". Вестник "Гардиън", а и други британски медии окачествиха допитването като най-представителното по този въпрос, провеждано някога на Острова. Анкетирани са били 5054 души, а проучването е възложено от благотворителната антифашистка организация "Сърчлайт едюкейшънъл тръст" (Searchlight Educational Trust).

Един от въпросите е бил дали анкетираните биха подкрепили партия, която иска "да защитава англичаните, да създаде английски парламент, да контролира имиграцията и да се противопоставя на ислямския екстремизъм". 48% са отговорили, че са готови да подкрепят партията с такава програма, ако тя избягва насилието и фашисткия имидж. Те биха подкрепили и политика, която би наложила със закон задължителното



окачването на флага на Свети Джордж,



или на английския флаг по обществените сгради. Надделява и мнението да се ограничи строителството на джамии.

Резултатите от допитването показват още, че равнището на подкрепа за крайнодясна партия може да се изравни и дори да надмине стойностите на този показател в страни като Франция, Холандия и Австрия, където има силни ксенофобски настроения и антиимиграционни партии. Във Франция например Националният фронт с новата лидерка Марина льо Пен, дъщерята на доскорошния лидер на крайната десница Жан-Мари льо Пен, се надява да спечели 20% на първия тур от президентските избори догодина. Самата лидерка не крие амбициите си да отиде и на втория тур. В Холандия пък антиислямистката партия на Геерт Вилдерс спечели 15.5% на парламентарните избори миналата година.

Антифашистки активисти смятат, че допитването е



променило представата за британците като за по-толерантни



от останалите европейци. "Британците не са по-умерени и сдържани, просто техните възгледи не са изразени със съответния политически език", гласи един от изводите на "Сърчлайт едюкейшънъл тръст".

Проучването разкри и една показателна подробност. Не е тайна, че последните години на Острова се е засилило негативното отношение към чужденците. Въпросът е, че носителите на такова отношение са дори граждани с имигрантски произход. С други думи, противопоставянето срещу имиграцията идва от всички етноси, не само от "белите британци". Желание да се спусне завинаги бариерата пред имиграцията или поне докато не се подобри икономическата ситуация изразяват 39% от анкетираните от азиатски произход и 21% от британците с африкански произход. Сред британците от европейски произход цифрата е 34 процента.

На въпроса дали "имиграцията във Великобритания е нещо лошо за страната" утвърдително са отговорили 43% от британците от азиатски произход, 63% от белите британци и 17% от чернокожите британци. Малко над половината от анкетираните, или 52% са съгласни с тезата, че



"мюсюлманите създават проблеми във Великобритания"



Докато към мнението, че имиграцията е положително явление за страната, се придържат 40% от анкетираните.

През периода септември 2009 - септември 2010 г. Великобритания е приела 238 950 имигранти, което е рекорд за едногодишен период, откакто се води подобна статистика.

Депутатът от Лейбъристката партия Джон Крудас, който проведе успешна избирателна кампания срещу Британската национална партия (БНП) в районите Дейгънхем и Рейнхем, източно от Лондон, сподели пред в. "Обзървър", че допитването говори за "съвсем реална опасност от нови електорални нагласи, свързани с агресивния английски национализъм".

Отговорите на анкетираните показват и една нова тенденция - възраждането на английската идентичност. 39% от допитаните предпочитат да наричат себе повече англичани, отколкото британци. И само 5 процента се смятат за европейци.

Миналия месец британският премиер Дейвид Камерън произнесе една противоречива реч, в която обяви, че "държавата на мултикултурализма" се е провалила. Партията "Английска лига за отбрана", която е антиислямска, заяви, че премиерът "достига" до нейния начин на мислене. Лидерът на БНП Ник Грифин също приветства речта като признак, че идеите на партията се вписват в "политическия пейзаж".

Допитването показва и друго. Общественото мнение



е по-критично към религията,



отколкото към етносите. Мнозинството британци настояват да се разреши откритото критикуване на религията. 60% смятат, че "трябва да им се позволи да говорят всичко, каквото мислят за религията". Докато анкетираните, които смятат, че "трябва да им се позволи да говорят всичко, каквото мислят за етносите", са по-малко от половината - едва 42%.

Вестник "Дейли мейл" смята, че проучването ще предизвика нови страхове от етническо напрежение в страната, в която и без това се е надигнала нова вълна от подкрепа за крайнодесните партии като Британската национална партия и "Английската лига за отбрана". Изданието не се съмнява, че обществените тенденции, изплували на повърхността от толкова представително допитване, не може да не предизвикат безпокойство в двете големи партии - консервативната и лейбъристката и у лидерите им Дейвид Камерън и Ед Милибанд.

Директорът на "Сърчлайт едюкейшънъл тръст" Ник Лоулис сподели през "Сънди мирър": "Горчивата истината е, че ние сме изправени пред опасността да загубим връзка с обществеността по такива въпроси като етносите, имиграцията и мултикултурализма". Подобни изводи правят и активисти на антирасистки организации.



------------------

ФЕНОМЕН

Антиимигрантските настроения обаче се ширят и в други страни от Европа. Според друго проучването, проведено във Великобритания, Германия, Италия, Португалия, Холандия, Полша и Унгария, почти половината от запитаните смятат, че в техните страни има прекалено много имигранти. Анкетата сочи, че предразсъдъците и нетолерантността към различните в Европа са по-разпространени, отколкото се смята. Повечето анкетирани искат и предимство за сънародниците си пред чужденците при даване на работа.

Забелязва се обаче и нов феномен - желание за "твърда ръка" в управлението. В Испания и Португалия например 60% от запитаните искат "здраво управление". Във Великобритания и Франция 40% от гражданите мечтаят за "твърда ръка", докато в Германия нейни привърженици са една трета, разкри наскоро в. "Зюддойче цайтунг". Социалните психолози обясняват феномена с оценката на една трета от анкетираните, които споделят, че не са разбрани от политическата класа в страната си, а това поражда политическа безпомощност и ги тласка в радикална посока.