Франция потъпка националния си девиз "Свобода, равенство, братство", налагайки забрана за пълното закриване на лицата на обществени места. Това e мнението на много от мюсюлманите в страната, които смятат, че законът е насочен директно срещу ислямските бурка и никаб, покриващи жените от глава до пети. Законът влезе в сила в понеделник в европейската държава с най-голямо мюсюлманско население - между 5 млн. и 6 млн. души. Забраната ще засегне главно около 2000 мюсюлманки, избрали напълно да покриват лицата си.

Франция е първата държава на Стария континент, която въведе подобна забрана. Парламентът в Белгия също прие закон, забраняващ пълното скриване на лицето на обществени места, но той още не е влязъл в сила. Крайнодесните партии в Холандия предлагат забрана на бурките в страната, а в Италия партията "Северна лига" лобира за прилагането на закон, подобен на френския.

Законът, който бе одобрен с пълно мнозинство от парламента в Париж още през есента на миналата година, забранява на публични места да се появяват хора с изцяло закрити лица.



Нарушителките ги грози глоба от 150 евро



при първо пристъпване на закона, както и задължително посещение на специални курсове за гражданско поведение. Много по-тежки наказания са предвидени за мъжете, които принуждават съпругите си да носят бурки - глоба до 30 000 евро и дори до 1 години затвор. Двойно по-големи са санкциите, ако става въпрос за непълнолетно момиче. Под ударите на закона не попадат съпругите на богати петролни шейхове, пристигнали на визита във Франция - те могат да бъдат помолени да разкрият лицата си, ако например пазаруват, но дори и да не се съгласят, не се предвиждат санкции за тях.

Новата разпоредба, въведена от Париж, доведе до сериозни спорове не само във Франция, но и в цяла Европа. Опонентите й категорично смятат, че тя погазва религиозната свобода. Според защитниците й, които са около 60% от населението на Франция, бурката и никабът са сред символите на радикалния ислям и забраната е напълно основателна. Според тях новият закон дори защитава правата на жените. Властите в Париж са на мнение, че пълното покриване на лицето е в противоречие с основните правила, които трябва да спазват в обществото. Той не е насочен срещу религиозните символи. През 2004 г. Франция прие закон, забраняващ само в училищата ислямските забрадки, еврейските кипи, големите кръстове, но не малките.



"Лицето" на протестите



срещу новия френски закон стана 32-годишната Кенза Дринде, майка на четири деца. Жената, чиито родители са от Мароко, бе сред арестуваните на първия протест в Париж, след като забраната влезе в сила. Преди това бяха проведени няколко демонстрации, организирани от правозащитни организации, и в тях взеха участие мюсюлмани, пристигнали в Париж от Белгия и Великобритания. "Новият закон превърна Франция в посмешище. Никога не съм си и помисляла, че един ден Франция, моята Франция - страната, в която съм родена и която обичам; страната, гордееща се с мотото си "Свобода, равенство, братство", ще направи нещо, което очевидно нарушава правата ми", заяви Дринде, която пристигна специално за демонстрацията в столицата от южния град Авиньон, където живее със семейството си. Тя казва, че сама е избрала да скрива лицето си и няма да се откаже от това, дори и да я пратят в затвора. "Този закон нарушава европейските ми права. Не ми остава нищо друго, освен да ги защитавам", заяви Кенза Дринде, докато двама цивилни представители на органите на реда я водеха към полицейски участък. Според новия закон органите на реда нямат право да настояват мюсюлманките да разкрият лицата си на улицата. Това може да направят само в полицейски участък, за да може да бъдат идентифицирани. Факт са и първите глоби, наложени на жени, които са си позволили да се появяват с бурки на обществено място.

Голяма част от мюсюлманите във Франция



ще се подчинят на закона,



въпреки ожесточена съпротива срещу новата разпоредба. "Нося никаб заради Божията повеля и заради съпруга си - той е единственият човек, който има право да ме гледа и да се наслаждава на лицето ми", казва 22-годишна мюсюлманка, живееща във Франция и цитирана от "Дойче веле". Тя споделя, че ще свали никаба си, тъй като няма друг избор, но е категорична, че властите нарушават правото й на лична свобода и избор. На подобно мнение е и 18-годишна мюсюлманка, която казва, че забраната ще я принуди да си стои само вкъщи при бебето и съпруга. "Много е вълнуващо да носиш никаб - скрит си от всички и си напълно откъснат от обществото", казва тя. Против забраната се обяви и френският политик -мюсюлманин Рашид Неказ, който обеща да продаде жилището и да плаща глобите на всяка нарушителка на новия закон. Домът на Неказ вече е обявен за продажба, като първоначално определената цена е 2 млн. евро. "Призовавам към гражданско неподчинение всички жени, които искат да покриват лицата си, а им е забранено", каза Неказ.



Сред най-радикалните опоненти



на френското решение за забрана на покриването на цялото лице е лидерът на йорданския клон на "Мюсюлманско братство" Хамам Саид. Според него френската забрана е равносилна на обявяване на война на мюсюлманите. Той смята, че законът е нарушаване на гражданските свободи във Франция, и настоя, че това е "нов кръстоносен поход" срещу мюсюлманите. Саид предупреди, че забраната "поставя началото на опасна война" между културите. Политическото звено на организацията "Мюсюлманско братството" - Ислямски фронт за действие, е най-голямата опозиционна формация в Йордания.

Доста от лидерите на мюсюлманските общности във Франция обаче засега запазват неутралитет - нито одобряват носенето на бурка, нито пък публично се противопоставят на закона.

Френският президент Никола Саркози обяви война на бурките през 2009 г., когато заяви, че жени, които покриват лицата си, "не са добре дошли в страната". По-късно държавният глава разясни пред парламентаристи, че бурката и никаб потъпкват правата на жените и ги превръщат в "затворници". Според Саркози пълното покриване на лицето е обида към ценностите на светската държава и равенството на половете. Това е поредният популистки ход на Саркози в опит да спечели предстоящите догодина президентски избори, категорични са анализаторите.