Имаме новина, както би казал един телевизионен патетик. Вече никой не ще да се явява на избори с партиен етикет. Седем месеца преди президентския вот повечето спрягани състезатели обикалят покрай тъч линията и се натрапват на публиката, белким ги забележи. А по телевизията обясняват, че така търсят подкрепата на гражданското общество.

"Кандидат на гражданското общество" е новата магическа формула, която трябва да гарантира успех на изборите. Въведоха я самите партийни централи в опит



да изчистят кандидатите си от дамгата на собствената си поквара



Подсказа им я президентът Първанов с неговото "гражданско" движение АБВ, което не е нищо по-различно от партия, но звучи някак неполитически. Всъщност модата тръгна от социалните мрежи и гражданските протести, които се родиха от тях. Видя се, че граждани са в състояние да се групират по интереси и без посредничеството на политически формации. Явлението е ново и опасно. Руши монопола на партиите върху управлението на социалното недоволство. Отнема им власт. Същевременно феноменът се оказа източник на нова политическа енергия, каквато липсва на изхабените ни политически субекти. И те решиха да захранят с този социален ток своите кандидатпрезидентски кампании.



Да влеят животворна енергия на старите партийни муцуни



Засега всички изглеждат подвластни на модата. Креатурата на НДСВ Меглена Кунева упорито отказва да се кандидатира от името на своята партия и отсега се рекламира като граждански кандидат-президент. Кампанията й вече протича в тоя формат. Бившата еврокомисарка се среща с граждани, чете лекции пред студентски сдружения, облъчва с посланията си потребителите, сиреч целия народ, но старателно отбягва всякакви асоциации с управлението на царската партия. Дори и НДСВ кандиса на новия маркетинг. В началото царистите държаха Кунева да подчертава партийната си принадлежност. "Важното е нашият кандидат да не тръгне малодушно да крие своята партийна самоличност", пишеше в анализа им на ситуацията. Като видяха обаче упорството на Кунева да се еманципира от тях, вдигнаха ръце и я пуснаха да върви по своя "граждански" път. Дори самият лидер на НДСВ Христина Христова се примири, че най-добре за фаворитката им ще е да бъде издигната от инициативен комитет.

БСП не остана по-назад и също прибегна до "гражданска" мимикрия. Социалистите отдавна лансираха тезата, че ще търсят по-широко скроен кандидат, който да им заработи и извънпартийна подкрепа. След като "пуснаха на шейната" дежурния фаворит Стефан Данаилов и бившия външен министър Ивайло Калфин, отскоро ръководството си има нов глезеник - "гражданинът" Петър Курумбашев. Бившият кукувец



се отърква о всеки по-забележим граждански протест,



за да си заработи прозвището. Все пак не е вчерашен в еротичната индустрия. Сам се глави за посредник между протестиращите срещу закона за ГМО и парламентарната опозиция и се окичи с "граждански" ореол. Остроумията му от трибуната на НС също се целят в попрезрелия младежки таргет на телевизионните шоу програми. Неслучайно Станишев използва тъкмо трибуната на друг кукувец - Слави Трифонов, за да лансира Курумбашевата кандидатура.

Даже и ГЕРБ не остана встрани от новите тенденции в политическата мода. След провала на потенциалния кандидат Цветан Цветанов герберите се оглеждат за обществено по-приемливи имена. Напоследък все по-често се споменават тези на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и на столичната кметица Йорданка Фандъкова. Той е харесван както от правоверните гербери, така и от симпатизантите на старата десница. Тя пък може да разчита на чисто женска солидарност, както и на подкрепа от доволните софиянци без партийни пристрастия.

"Гражданският" кандидат за президент е също като "гражданското" движение на Първанов - събираме се пак същите, но в нов целофан. Предстои да видим



доколко измамата ще е сполучлива



Но по-тревожно от този опит за фалшификация е бавенето на самите кандидатури. Седем месеца преди вота нито една партия или инициативен комитет не са издигнали официално своя избраник. Това е не само обидно и пренебрежително отношение към избирателите. То издава страх от компромати. И е мълчаливо признание, че набелязаните участници в надпреварата не са с безупречни биографии и има от какво да се боят. Друго убедително обяснение за снишаването няма. Партиите и сдруженията имат интерес да издигнат възможно най-рано своите кандидати, за да им дадат достатъчно време да се утвърдят, да популяризират посланията си, да завоюват терен. За да не го правят, значи разчитат на заблудата на електората, а това не вещае нищо добро.