Здраво стиснатите устни на царете и цариците, на болярите, на летописците и пълководците, на художниците и занаятчиите, на париците и отроците, на жените, на мъжете и даже на децата в средновековните стенописи и ръкописи не може да не сте забелязали. Дори в сцени на веселие, с хора, музика и глумци по строгите лица на предците ни не трепва и нерв, няма и следа от смях поне в очите, устните са здраво стиснати и в тези случаи. Игрохорците и музикантите, изобразени в стенописите на Хрельовата кула в Рилската обител (след 1335 г.) или танцът на прекрасните млади жени в стенописта от църквата "Рождество Христово" в Арбанаси (1649 г.), или глумците и музикантите в киевската съборна църква "Св. София" (първа четвърт на ХII в.) остават застинали в строгите си лица, въпреки жизнеността, което телата им излъчват. Само един от музикантите в "Св. София" сякаш е разтегнал устни в усмивка, но може така да ни се струва поради лошата съхраненост на този стенопис, или пък просто устата му е твърде голяма.

Вярно, през цялото Средновековие приличието, налагано още на малките деца, изисква да не се допуска шумен смях дори у дома, защото "Христос никога не се е смял", сиреч смехът е неприличен или направо недопустим за един християнин. Този широко разпространен във Византия израз (Ал. Каждан, 1973) бил повтарян безкрайно и всекидневно, за да бъдат усмирени децата, да бъде укротен бесът на подрастващите или хихикането на младите жени. За смеха - ясно, но усмивките даже били поощрявани, стига да са със затворена уста. Поради това засега сериозните лица на празнуващите в средновековните стенописи ще си останат за нас не докрай обяснени.

Показването на зъбите, а още повече широкото отваряне на устата, се смята за неприлично. Бурният смях с широко отворена уста, при който се виждат зъбите, е запазен единствено за най-низшите слоеве на балканското общество, за маргиналите, за проститутките, за престъпниците, за бездомниците, за пияниците, за безумните, за юродивите. Нито един приличен средновековен балканец не би се отдал на бурен смях дори и насаме, та "Христос никога не се е смял", нали?!

Със зъбите са свързани и някои необичайни, да кажем направо, свръхестествени събития. Според житието на Симеон Стълпник Нови (521-594) "демоните . . . изскачаха от краката, от ръцете, от ушите" на събралите се да молят светеца за избавление. В същия текст зъл дух се вселява в зъба на един старец и единственият начин да бъде прогонен е премахването на самия обладан зъб. Ако сравним тази случка със зъбния статус на близкия по възраст чъргубиля Мостич, на когото приживе са му били останали едва седем зъба на горната челюст, и още шест на долната, ще трябва да предположим едно наистина обикновено обяснение на случката - "демонът", според днешните ни знания, трябва да е бил някой особено изтрит емайл, дълбок кариес или направо пулпит.

Поради скъпите и труднодостъпни обезболяващи средства средновековните хирурзи, чиято задача е ваденето на зъби, са обучавани главно в бързина - колкото по-бързо се извърши манипулацията, толкова по-кратка ще е и болката. Прилагано като изтезание, изваждането на зъбите трябва да е било още по-ужасно. Към случаите на използването на ваденето на зъби като част от средновековната система от наказания, които вече са били посочвани на тая страница, може да добавим и изтезанията, на които е подлаган бъдещият цариградски патриарх-иконопочитател Методий (843-847). Император Теофил (829-841) нарежда да бъдат изтръгвани зъбите на бъдещия патриарх като част от мъченията, резултат от непримиримите идеологически различия във възгледите на двамата по отношение рисуването на християнските персонажи, според сведенията на Псевдо-Симеон Логотет. В средновековна Полша пък е широко разпространено изтръгването на зъби, когато се установи по безспорен начин, че някой е ял месо по време на пост. Изтръгвани са както по един или два зъба, така и всички наведнъж.



* * *



Във византийските лечебници най-вече ще трябва да търсим данни за грижите, които се полагат за зъбната хигиена и за устната кухина, както и обширни козметични съвети за бели зъби и благовонен дъх. С една единствена уговорка - тези немногобройни съчинения, не повече от десетина, са били предназначени не за масовия читател във Византия и на Балканите въобще. Много малък брой специално подготвени зъбни лечители притежават тези тайни книги, които им осигуряват не само явно превъзходство над околните чрез знанията, които съдържат, но също значителен и постоянен паричен поток. Въпреки, изглежда, не особено съществената полза от приложението на лечебните средства, приготвяни по рецептите в тези съчинения, тези лекарства все пак са повече от нищо, те носят със сигурност утешение и надежда на болния, ако не излекуване. За лечението, описано във византийските медицински трактати, е трябвало да се плаща доста, често в злато. Някои от съставките са редки и екзотични, така че набавянето им също трябва да е било безумно скъпо. Много малко от аристократите и богатите търговци във Византия и на Балканите всъщност са могли да си позволят лечението, описано в медицинските трактати. Всички останали е трябвало да разчитат на случайността, на някои достъпни профилактични средства, или просто да търпят.

Въпреки очакванията ни, някои профилактични средства са били достъпни за всички или почти за всички. На първо място ще трябва да посочим населението на селищата, които и днес са известни с минералните си извори. Водата от тези извори, особено когато съдържанието на флуор в нея е умерено - до 1-1,5 мг/л, се е отразявал несъмнено благоприятно върху състоянието на зъбите на това население, без, разбира се, то да е било в състояние да си обясни защо.

Средновековните лекари най-много обичат да предписват очистване (разбирай слабителни) и кръвопускане. Двете средства са смятани за универсални, изпълнявани са често и при различни заболявания, включително и при зъбни възпаления и болки.

Използваната и днес в арабските страни четка за зъби мисвак е позната по тези земи далеч преди исляма. В ранна Византия, а по-късно на Балканите и в цяла Източна Европа, мисвак се ползва за почистване на зъбите и предотвратяване натрупването на плака, която по-късно да се превърне във вредния зъбен камък. Поради високата, изглежда, цена на чуждоземното за Балканите и Византия дърво арак, от чийто клони се правят тези четки, през ХIV в. са налице опити за използване на местни дървесни видове. Въпреки това, както ще видим следващата седмица, резултатите от антропологическите изследвания на средновековните некрополи показват, че зъбите там са щедро покрити със зъбен камък, та няма как да се очаква масовизиране на използването на четките за зъби. Не и преди ХХ век.



(следва)

Извори*

"При клатещи се зъби [вземи] по две драхми [6,8 г] рициновче [Ricinus communis], киселец [Rumex acetosa] и кора от калинка [нар; Punica granatum] всичко това стрий и разбъркай, натрий корените на зъбите; въздържай се от всякакви много остри храни, от гризане на бадеми, орехи и лешници.

При разядени зъби предпазно средство: вари джинджифил с остър мед и, [след като] стриеш старателно, сложи в кухината [на зъба] и залепи отвън пластир.

За болестите, които се случват в устната кухина. Ако се случи в устата и на езика силно парене [възпаление], да се вземат три драхми [10, 2 г] изчистена леща, две драхми [6, 8 г] сухи [листа от] рози, по три драхми [10, 2 г] сух кориандър, семена от тученица [Portulacus oleracea] и печурка [използваната византийска дума има още множество значения], половин драхма [1, 7 г] камфор и да се стрият добре [за да станат] като прахта по пътищата, и натрий в устата и по езика.

Очистително [профилактично средство] - не позволява да боли глава, не ще се случи [благодарение на него] и слабост на зрението; полезно е [също] и за ушите, и за зъбите. [У този], който ползва от време на време [това средство] нито един от всички тези [органи] няма да заболее. Това [средство] е най-доброто: [вземи] сух майоран [Origanum majorana], перуника [илирийски ирис], пирефрон [североафриканско тревисто растение; Anacyclus pyrethrum], исоп [лечебен исоп; Hyssopus officinalis], натрий [или селитра (натриев нитрат)], пипер, семена от целина, корени от панакс [вероятно тревистото растение Ferulago galbanifera], диво грозде [Vitis vinifera] - по 4 драхми [13, 6 г], ако искаш да засилиш [действието му], добави и миро [смола от Burseraceae] - [също] 4 драхми. Стрий всяка [от съставките] поотделно, а след това с вода формовай хапчета, като смесиш с малко мед. При употреба, разтвори [ги] в мед и вода, и ползвай за жабурене, или, смесено с лавзониево масло [от Lawsonia inermis] или със старо растително масло, и влей в ноздрите.

Из Византийски медицински трактат, ХI-ХIV в.



*Названията на различните растения във византийските лечебници не винаги е възможно да се свържат съвсем точно със съвременните им имена. Авторът не би се наел да гарантира за безопасността на приложените средновековни рецепти, нито за ползата от тях, а само за възможно най-точното им предаване на български език.