10 богати инвеститори от САЩ и Канада са се свързали с исландските власти и обещават да инвестират до 15 млрд. долара в страната в замяна на гражданство.
По-миналия уикенд исландците гласуваха на референдум дали страната им трябва да върне на правителствата на Великобритания и Холандия сумите, които са платили като обезщетения за загубите на граждани на тези страни при фалита на интернет банката "Айссейв" през 2008 г. Активистите и на двата лагера - "за" и "против", водеха ожесточена кампания и националният разговор бе напълно погълнат от този диспут. Истината е, че само като им споменете "Айссейв", исландците хукват да се скрият някъде. Ето защо темата около "златната кокошка" с интереса към исландското гражданство прозвуча преди референдума доста ободряващо.
Тя изненада всички. 10-има мегабогати инвеститори от САЩ и Канада са се свързали с исландските власти и са обещали да направят инвестиции до сумата от 15 млрд. долара в гладната за пари икономика. И всичко, което са поискали в замяна, е една дребна услуга за тях и децата им - исландско гражданство.
За страничния наблюдател сделката наистина звучи екзотично. Канадският адвокат на богаташите, някой си Дейвид Лесперанс, изля душата си пред исландската национална радио- и тв компания RUV, че клиентите му са така запленени от страната, че само искат "да се присъединят към отбора на Исландия". По думите му "тяхната мотивация е отвъд парите" и че те основно имат интерес да инвестират в страната по политически и филантропски подбуди.
Когато репортерът се усъмни, адвокатът бързо добави, че те са разтревожени и за множеството АЕЦ, които се строят в страните, където живеят, и че децата им ще бъдат принудени да служат в армията. А нито едно от тези неща няма да ги застрашава, ако живеят в Исландия.
Исландското гражданство, както и в повечето други страни, обикновено не е за продан. Потенциалните кандидати трябва да изпълнят строги изисквания, включително и да са живели в страната определен брой години. В момента решение при голям обществен интерес чакат два случая на жени, на които са отхвърлени молбите да получат разрешително да живеят в Исландия. И двете жени се радват на широка подкрепа сред обществеността и в момента очакват резултат от обжалването на отказите.
Шефът на комисията по общи въпроси на исландския парламент, изглежда, подкрепя предложението на богаташите или поне не го е отхвърлил и това предизвика масово недоволство. В разговор с RUV той каза, че предложението поне трябва да се разгледа, и изтъкна (погрешно), че други страни, като Канада и Австралия, предлагат гражданство на платежоспособни, богати инвеститори. Той припомни на зрителите, че исландското гражданство се е давало при изключителни случаи и в миналото - най-известният пример е този с бившия шампион по шахмат Боби Фишер.
Възмущението на исландците се прояви светкавично. Блоговете и социалните медии се изпълниха с неодобрителни мнения. Общото усещане е, че и преди исландците са били продавани, мамени от банкери и че дори неотдавна голям парцел, богат на геотермална енергия, е взет от канадска компания - сделка, която се натъкна на силна опозиция, поведена от певицата Бьорк.
И защо въобще акцентът се поставя върху гражданството? Ако тези хора просто искат да "станат част от отбора "Исландия", те са свободни да инвестират в повечето сектори на икономиката. Никой не отхвърля парите им. Разбира се, те не биха получили законен достъп до исландските ресурси (ако се абстрахираме от сделката на канадската фирма), пък и техният адвокат подчертава, че това в никакъв случай не е водещо.
Известна светлина по въпроса бе хвърлена с откриването на един уебсайт от страна на Лесперанс, наречен "Полетът на златната гъска", със странна концепция, която на пръв поглед навява мисли за стария Макдоналд и фермата му. На видно място на сайта има линк към видео, което може да се интерпретира единствено като пропаганда на данъчния рай и изглежда така, сякаш е правено за деца.
В друга секция на сайта попадаме на нещо, което ни води право към целта: "Дейвид Лесперанс е специализирал в осигуряване на данъчноефективно, глобално гражданство/право на пребиваване и решения, които позволяват на клиентите да поддържат или подобрят настоящия си стил на работа и на живот".
А-ха
Дали пък тези златни кокошки не искат да избягат далеч от американските власти, които в момента са подгонили гражданите си с офшорни банкови сметки? Тези граждани ще трябва да плащат солидни глоби, ако не излязат на светло и не декларират сметките си. Това обаче може да бъде избегнато чрез ново гражданство.
Струва ми се твърде невероятно тези 10 златни кокошки, представлявани от Лесперанс, да успеят в начинанието си да получат незабавно гражданство в Земята на огъня и леда. Но цялата тази история повдига множество теми, които без съмнение е здравословно да станат теми за размисъл за гражданите на всички страни. Като например колко ценни са гражданството и националната идентичност? Доколко е етично икономически уязвими страни да "продават" гражданство в замяна на финансови стимули за икономиката си? И дали златните яйца, снесени от такива златни кокошки, наистина са златни, или са фалшиви?
И когато дискусията около "Айссейв" най-сетне се изясни по някакъв начин, исландците би трябвало да посветят малко време и на тези въпроси.
------
Случаят "Айссейв"
Исландците твърдо отхвърлиха споразумение, предвиждащо на Великобритания и Холандия да бъдат върнати 3.9 млрд. евро (5 млрд. долара), които да покрият депозитите на техни граждани във фалиралата банка "Айссейв".
През 2008 г. банкрутираха три исландски банки, включително Ландсбанки, която активно привличаше депозити във Великобритания и Холандия чрез своя интернет филиал "Айссейв". Нейният фалит доведе до загуби от 5 млрд. долара за британските и холандските вложители.
Освен дипломатическото напрежение, породено от дискусиите по случая между Рейкявик, Лондон и Хага, случаят "Айссейв" предизвика дълбоко разцепление на исландската политическа сцена, като противопостави държавния глава Олавур Рагнар Гримсон на премиера и правителството.
През март 2010 г. исландците отхвърлиха с огромно мнозинство - 93 на сто, първия вариант на споразумението за компенсации, чиито условия бяха по-малко благоприятни за страната.
Грижливо съгласувано от Исландия с Великобритания и Холандия, споразумението "Айссейв" целеше да структурира договореното овъзмездяване на тези две държави, тъй че Исландия да разсрочи плащанията до 2046 година. Лондон и Хага трябваше със собствени средства да обезщетят около 340 000 вложители в банката, след което се обърнаха към Исландия с искане да възстанови парите.
Това би означавало за исландците по около 12 200 евро на глава от населението, без да се смятат лихвите. Рейкявик обаче разчита да намали тази сметка, като се възползва от активите на фалиралата Ландсбанки, чиято дъщерна структура е "Айссейв".
Исландски икономисти предупредиха, че отхвърлянето на споразумението ще препрати спора в Европейската асоциация за свободен обмен (ЕАСО).
|
|