Още дълги години българите ще живеят като нормални европейци само в мечтите си. В момента нашият жизнен стандарт е повече от скромен - някъде около 44% от средния за Европейския съюз. А през 2020 г. трябва да сме се въздигнали до 60% от средното за ЕС равнище. Тази цел е заложена в Националната програма за реформи 2011-2015 г., одобрена току-що от правителството. С други думи, плановете за реформи, трасирани от кабинета "Борисов", няма да ни изведат на най-бързата писта на развитие и след две петилетки най-вероятно още ще си носим днешното потискащо клеймо - "най-бедната държава в ЕС".

Националната програма съдържа още няколко големи количествени и качествени цели - например живеещите в бедност да намалеят с 260 хил. души (пак към 2020 г.), повишаване на доверието към институциите, подобряване на бизнес климата и прочее.

Специално за периода до 2015 г. се предвижда



икономиката да расте неотклонно, макар и с не особено впечатляващи темпове



Предвижда се в същия времеви хоризонт делът на инвестициите в БВП да се увеличава, достигайки 28%. Очаква се и производителността на труда да продължи да нараства с плавно забързване, а инфлацията да бъде забавена, пише в документа.

Правителството пък очаква три ефекта от приложението на програмата - да се повиши делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност до 1.5% през 2020 г., да се постигне заетост от 76% за населението между 20 и 64 г., до 11% да падне делът на преждевременно напускащите училище и да се вдигне делът на завършващите висше образование.

Първата описана реформа в документа е пенсионната. Тя предвижда въвеждане на диференцирани осигурителни доходи за самоосигуряващите се лица на база облагаем доход, от 1 януари 2012 г. стажът за работещите при трета категория труд се увеличава с по 4 месеца на всяка календарна година до достигане на 37 г. стаж за жените и 40 г. за мъжете през 2020 г.

Промени се предвиждат и в сферата на образованието и здравеопазването, както и за намаляване на административната регулация, но те са по-скоро нахвърляни като идеи. Така например в здравеопазването се предвижда да се въведат "правила и методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности", както и да се развива електронното здравеопазване.

Програмата обаче



срещна основателни критики и от опозицията, и от сините



Основната и най-съществена от тях е, че това е програма за реформи, но... без реформи. "За нас по-скоро това е национална програма за целите на България. Тези цели многократно са цитирани, но много малко се говори за реформи. Единствената реформа, която е засегната обстойно, е пенсионната. Тя е разработена в детайли", заяви синият депутат Асен Агов. "Документът, образно казано, е един опит за петгодишен план за реформи и икономически растеж. Само че в него реформи липсват", смята и Алиосман Имамов от ДПС. "В програмата за реформи няма реформи, а набор от второстепенни действия, които сме щели да направим", коментира и Пламен Орешарски ("Коалиция за България").

Не така мисли представителят на ГЕРБ. "Всички реформи са добре разписани, но не случайно програмата е в НС. Там могат да се правят изменения и подобрения. Философията е положителна и това е пътят", аргументира се зам.-шефът на групата на ГЕРБ с ресор икономика Валентин Николов. Според него най-добре е разписана реформата за развитие на зелената енергетика, тази за образованието и развойната дейност. "Там са поставени целите, които са ни зададени от ЕС", уточни той.

Това, което депутатите от БСП, ДПС и "Синята коалиция" основателно забелязаха, е липсата на каквито и да е заявки за административна реформи, която пък е свързана с реформа в системата за усвояване на европари в следващия програмен период. Депутатите не харесаха и мерките, тъй като от тях не става ясно какво точно смята да прави властта в следващите години.

"Неизвестно защо здравеопазването е описано в раздела за ефективност на публичните разходи", чуди се Имамов. Според него на тази сфера трябва да се отдели специален раздел с ясно дефинирани цели и задачи, както и да се намери механизъм



да спре изтичането на бюджетни средства



В частта за здравеопазване е записано, че "с цел да се осигури финансово подпомагане на реформите в дългосрочен план за следващия програмен период ще се формира оперативна програма "Здравеопазване". Записано е и че ще има преструктуриране на болничния сектор, след което идват общи приказки, като например: "въведената през настоящата година национална здравна карта за лечебните заведения, които получават публични средства и средства от държавния бюджет, ще продължи да се развива и усъвършенства. Ще се приеме план и програма за внедряване на диагностично свързаните групи (ДСГ) като метод на заплащане и контрол върху работата на болниците". Повечето от предложените мерки се оказват вече изпълнени и дори са цитирани ПМС-та за тях.

Сходна е ситуацията и с образованието. Доста пожелателно звучи "подобряването на образователната система и повишаването на общото образователно равнище ще благоприятстват предлагането на труд и ще способстват за по-високи данъчни приходи в бъдеще". В програмата се казва, че една от целите й е създаване на конкурентна младеж, но няма обяснение как ще стане това. Депутатите са недоволни и от липсата на визия как да бъдат задържани у нас най-подготвените млади хора. "Промените във висшето образование трябва да са насочени най-вече към повишаване цената на труда на бъдещия специалист, но подобни заявки и намерения няма", твърди Имамов.

Изключително бодро звучи записаното обещание "до 2020 г. да постигнем повишаване на жизнения стандарт в страната до 60% от средното ниво в ЕС". Алиосман Имамов определи това като прекалено оптимистично, а Орешарски го нарече "вяра в светлото бъдеще" и "благопожелания, които не са подкрепени от действителни намерения и прогнози". "Абсолютно постижимо е, преди 4-5 г. в България БВП беше 25% от европейския, в момента е над 50% от ЕС", контрира Валентин Николов.

"Липсва обвързаност на прогнозите за повишаване на доходите със заетостта, а пък заетостта не е обвързана с темповете на растеж и инвестициите", репликира обаче Имамов. Той откри



разминаване между тази програма и други национални програми



на правителството, както и с тригодишната прогноза за бюджета. "В програмата за реформи има една преоценка на прогнозите и занижаване на някои показатели", твърди депутатът от ДПС. Той е открил дори разминаване между приоритетите, записани в първата част на проекта, и националните цели, които са описани в последната му част. Според Имамов има подценяване на темповете на растеж, които би трябвало да се очакват, след като излезем от кризата. Пламен Орешарски обаче мисли обратното. "Не съм оптимист за средносрочен хоризонт за икономически растеж от 4%", казва той. Орешарски се чуди и на каква база правителството твърди, че след 2011 г. безработицата ще започне плавно да пада. "И на мен ми се иска да е така, но искам да видя факторите, които ще подобрят общата стопанска конюнктура в страната", заяви той.

Валентин Николов от ГЕРБ обаче вярва, че записаните темпове на икономически растеж от над 4% са реалистичният вариант. "При положение че няма форсмажорни обстоятелства, българската икономика трябва да се развива минимум два пъти по-бързо от европейската", смая публиката той.

Разнопосочните оценки на програмата в парламента са знак, че тя не задава възможно най-доброто развитие за България. За съжаление дебатите могат да се окажат формални, ако не доведат до реално редактиране и подобрение. А сроковете, в които документът трябва да бъде представен в Брюксел, ни притискат.

Иначе това, което през последния месец се забелязва в българския парламент, все пак е окуражаващо - депутатите започнаха да четат важни проекти на правителството и да ги дискутират сериозно. Преди седмица на съвместно заседание на комисиите по европейска политика и по бюджет и финанси се оказа, че депутатите са добре запознати с проекта, качен съвсем наскоро на сайта на МФ, и че дори имат сериозни забележки по него. Което си е направо гигантска крачка напред.