Заради притока през Италия на десетки хиляди северноафрикански имигранти Франция и Германия (и не само те) заплашват временно да напуснат Шенгенската зона, докато България напира да влезе. Какво да правим, ако внезапно ни кажат: "Заповядайте!" - да надникнем какво става вътре и да обмислим за какво ни канят. Точно тези две държави залостиха шенгенската порта за България и Румъния и смениха ключа за влизане. Те потвърдиха преди дни, че техническата готовност на двете балкански кандидатки за охрана на общите външни граници е недостатъчно условие, и поискаха от тях да придобият нов образ чрез спешно изкореняване на корупцията и организираната престъпност. Пратиха ги в чакалня с паяжини, за да не им откажат директно. Все пак договорът на ЕС за присъединяването на България и Румъния изисква те да влязат в Шенгенската зона, но не казва точно кога. Срокът е разтеглив: когато са готови по критерии, които според Париж и Берлин... подлежат на промяна.

Възприела влизането си в



Шенген за национална кауза,



България прати в началото на миналата седмица в Брюксел група депутати от различни парламентарни групи да агитират колегите си евродепутати да подкрепят нейното включване в зоната без вътрешни граници. Комисията по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП даде миналия вторник положителна оценка на готовността на страната за членство, като докладчикът Карлуш Коелю (Португалия) дори я похвали, че по някои показатели може да служи за пример на държавите, членуващи вече в Шенген (например в охраната на морските граници и в модернизацията на издаването на визи). Иначе по всички останали показатели тя вече била готова за членство и би трябвало Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи да поеме щафетата и да каже окончателно "Да!".

Съветът обаче заседаваше по това време на друго място - в Люксембург, където в обстановка на пълна какафония въобще не даде ухо на мелодичните звуци, долитащи от Брюксел. Вътрешният министър Цветан Цветанов нямаше как да бъде настойчив за приемане на България в Шенген, когато колегите му от три държави (Франция, Германия и Австрия) заплашваха на висок глас, че ще напуснат зоната заради Италия, а тя пък им отвръщаше, че



ще напусне не само зоната, но и Евросъюза



Кавгата настана заради 23 000 тунизийски имигранти, които за няколко седмици напъплиха миниатюрния италиански остров Лампедуза и поставиха на изпитание правителството на Силвио Берлускони. Той обеща да уреди проблема за три дни и да върне спокойствието на местните островитяни чрез хитър ход: като издаде разрешителни за временен престой на всички пришълци и така да ги пусне да вървят накъдето им видят очите в Шенгенската зона. Берлускони, който по въпроса за изгонването на българските и румънските роми миналата година, бе съюзник с френския президент Никола Саркози, сега внезапно се превърна в негов враг. Повечето тунизийци гледат на Италия само като на транзитна страна и мечтаят да отидат при роднини и сънародници във Франция, а разрешителното им за движение в ЕС представлява пътен лист към арабските квартали около големите френски градове - главния източник на етническо и социално напрежение в страната.

Саркози, който изгради стратегията си за предстоящите президентски избори през 2012 г. върху антиимигрантска реторика, се почувства предаден и веднага пристъпи към частично възстановяване на контрола по границата с Италия. Австрия, която също граничи с Италия, предупреди, че ще върне граничарите по примера на Франция, а вътрешната министърка Мария Фектер внесе на заседанието в Люксембург драматизъм с констатацията, че се задава "крах на Шенгенската система". Нейният германски колега Ханс-Петер Фридрих доразви мисълта й на пресконференция след срещата, като каза, че Италия се опитва "да политизира проблема с тунизийските бежанци, за да може всеки в ЕС да бъде засегнат". Той също каза, че при подобна нечестна игра Германия би възстановила контрола по вътрешните си шенгенски граници. Министрите на Белгия, Словакия, Финландия и Холандия изразиха разочарование от подкопаното доверие в зоната и си запазиха правото на защитни мерки.

Призивите на Италия за шенгенска солидарност и



разпределяне между всички държави на имигрантите



срещнаха разбиране само в Малта, която роптае срещу 800 нежелани гости. Тъй като нейният проблем е по-малък, няколко държави решиха да покажат отзивчивост. Германия се съгласи да вземе 100 бежанци, а с чисто символични жестове се отсрамиха Белгия, Испания, Норвегия, Португалия, Унгария и Швеция. Те обаче ще приемат само африканци, избягали от Сомалия, Еритрея и други смутни райони, защото няма как да бъдат върнати нито в Либия, откъдето са дошли, нито по родните им места. Що се отнася до тунизийците и други араби от Магреба, отговорът е да бъдат върнати или да останат в държавата, където най-напред са проникнали в ЕС. Така отговорността си остава главно за Италия. Берлускони може да негодува, но миналата година той прилагаше същия подход към Гърция, когато й връщаше нелегални имигранти, преминали през нейна територия откъм Турция.



Какво да прави България



в тази ситуация? Всички търсят къде да препратят нелегалните имигранти, за да се отърват. Миналата година Франция и Германия не я искаха в Шенген, защото смятаха, че като по-корумпирана тя ще има пропусклива граница с Турция и ще им транзитира араби, африканци и азиатци. Ако сега внезапно омекнат и дори я поканят, няма да е за добро. Нашата еврокомисарка Кристалина Георгиева изрази преди месец в София странни брюкселски настроения. Тя прикани България да вземе бежанци по силата на директивата от 20 юли 2001 г. (2001/55/ЕС) "за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица". Точно на тази директива сега се позовават Италия и Малта. Другите държави обаче напомнят, че тя е приета след войната в Косово и никога не е прилагана, защото би дала на всеки жител на конфликтна зона правото да се засели като бежанец навсякъде в ЕС.

Не е изключено някои държави да оценят мерака на България за влизане в Шенген като готовност да изпълни всякакви условия и да я заставят да вземе бежанци уж като доказателство за общоевропейска солидарност. Това би означавало тя да се вкара в омагьосан кръг. За да приеме бежанци и най-важното - да гарантира, че те няма да се отправят към по-привлекателни държави в ЕС, България би трябвало да стане затвор за имигранти, т.е. не само да запази вътрешните си граници, но дори и да се върне във времето на тоталитаризма и да възстанови изходните визи. Няма смисъл да се влиза в Шенгенската зона на всяка цена. Ако цената е абсурдна и резултатът ще е такъв. България не бива да влиза в Шенген през въртяща се врата, защото тя ще я изведе отново навън.