Сред музикантите има едно такова правило - ако някога по някакви щастливи стечения на съдбата си спечелил даден фестивал, за нищо на света не се връщай отново като участник в него. Вероятността да се прекатуриш е огромна. Миналата седмица това трябваше да си припомнят Дана Интернешънъл и Лена Майер-Ландрут, които (всяка в своето време) предизвикаха огромен фурор на "Евровизия". Докато германката Лена някак ще преживее провала сега, защото при нея всичко тепърва започва, то за Дана Интернешънъл, която дължи практически всичко на "Евровизия", това ще е вероятно печален край на кариерата. Изоставена от феновете, отритната дори от гей движенията, които през 1998 г. я боготворяха, но 13 години по-късно са си намерили нови кумири, тя не само не се класира за големия финал, но на полуфинала в четвъртък зае незавидното 15-о място от 19 участници. Не й помогна нито старата слава, нито огромната еврейска диаспора в практически всяка една европейска държава. Очевидно Дана беше зарязана от всички. Даже неизвестната в Европа Поли Генова от България се класира преди нея - 12-а.
Израел обаче лесно ще намери с кого да смени Дана Интернешънъл - тази иначе микроскопична, но богата държава, е пълна с изпълнители, които се чувстват натясно у дома си и чакат с нетърпение да се пробват на "Евровизия", за да получат шанс за някаква известност. Докато за България участието на Поли бе не просто поредният ни неуспех на фестивала. Генова бе последният истински ентусиаст да участва в него сред всички професионални музиканти в страната. Логично е да се очаква, че след нея от следващата година вътрешните финали у нас, ако се провеждат от същите хора и със същото мислене, както досега, ще привличат за кандидати вече само недоразумения и откровени клоуни. При условие, че БНТ не стори нещо преломно. Но какво да промени БНТ, за да не сме просто пълнеж сред 40 и няколкото страни участници?
Най-лесният отговор, типичен за всички хейтъри из форумите, е да наложим бойкот на фестивала. От което Европа ни най-малко няма да загуби. България не е Италия и при такова решение догодина никой няма да забележи липсата ни там. Както ние не забелязахме липсата на Чехия, Андора и Монако тази година. Достатъчно българи вече ходят по света и имат представа какво е отношението на редовия западно- и централноевропеец към страната ни. То не се различава много от онзи отходен обект, с който бяхме представени от чеха Давид Черни на едно изложение преди две години.
Поли пя на български и много от маститите музиканти и обикновени коментатори сега ще обобщят, че трябва да се пее на английски, понеже светът е решил това да е лингва-франка на века, в който живеем. Да, но през 2006-а в Атина Мариана Попова надмина и себе си с отличната балада Let me cry изцяло на английски, но се класира предпоследна. Значи промяната трябва да се търси другаде, не непременно в езика. Защото пък при единствения ни проблясък през 2007-а в Хелзинки Елица и Стунджи пяха на чист български и се изстреляха на пето място. Та какво да се промени? Ако човек следи "Евровизия" не просто в последните години, а от десетилетия, лесно ще си отговори, че трябва да се променят стереотипите в собствения ни начин на мислене. Нека първо да видим как ние възприемаме света от музикална гледна точка. Когато ни кажат гръцка музика, едва ли се сещаме за арендби, рок, метъл или хаус. Въпреки че всичките тези стилове са доволно налични на тамошната музикална сцена. Съвсем сигурно е, че всеки българин се сеща най-напред за сиртаки, за таверна, за характерни песни и за узо. Както и всеки друг човек в Европа, впрочем. Гърците отдавна и отлично са разбрали това, поради което вече десетилетия всяка година на "Евровизия" участват с песен, каквато Европа очаква от тях. Не рок, не хаус, не поп, не метъл. А поп-фолк с типични елементи. Понякога изпят на английски, но много по-често на гръцки. В края на краищата за тях това няма значение, защото с такова очаквано от всички парче винаги са минавали във финала и винаги са били в челната десятка (тази година са седми). А веднъж дори са и печелили.
Когато на един българин се каже турска музика, последното, което той очаква да чуе, е хит в стила на Лейди Гага или рок ала Бон Джоуви. А първото - вариация на кючек. Такива са и очакванията на огромната аудитория в Европа. В Турция обаче все още не са разбрали добре това, поради което от известно време упорито се опитват да накарат света да слуша турски рок. Затова и тази година Турция въобще я нямаше никаква във финала. Но пък е печелила "Евровизия" в единствената година, когато прати там откровен кючек (Everyway that i can - Сертаб Еренер, 2003), заради което очаквано Европа я възнагради.
Когато на един българин се каже музика от Сан Марино, той не се сеща за абсолютно нищо. И правилно - в Европа също е така, затова клетата държава в полите на Апенините никога не е имала и най-вероятно никога няма да има дори минимален шанс на подобни фестивали. Слава Богу, България не се намира в позицията на Сан Марино. Където и в Европа да споменете българска музика, ще установите, може би и с изненада, че хората знаят за какво им говорите. И ще очакват от вас да им пуснете парче, в което има характерните за българския ни фолклор извивки в гласа. Не е задължително обаче това парче да е точно фолклор. В интернет вече години наред се провежда Световен фестивал за песни http://www.worldsongfestival.net. Той няма сценично представяне, но обхваща хиляди меломани от целия свят. В него участват парчета както от признати от т.нар. Международна общност държави, така и от самообявили се за независими територии. Изискването е песента да е на езика на съответната държава, а (също както на "Евровизия") нейни жители не могат да гласуват за нея. България също е представена там, а авторът на тези редове е човекът, когото организаторите преди няколко лета помолиха всяка година да им предлага българската песен. В повечето от случаите България винаги е успявала да прескочи полуфинала. С изключение на 2009-а с "Губя контрол, когато" и Миро, в другите години страната ни е била представяна с парчета, в които има характерните извивки на гласа. Миналата това бе "Нищо не знаеш" - Крум и Емануела. Тази година още обсъждаме с организаторите между арендби версията на "Твоя тотално" - Алисия, и ремикса на "Дийп зоун проджект" на "Остани тази нощ" - Глория. Която и да е, ще се класира добре, въпреки реакциите, с които ще бъде посрещнат този избор. Не за друго, а заради извивките в гласа, които чуждата аудитория очаква от България.
Колкото и музикантите у нас да не искат да си спомнят това, единственият път в по-нови времена, когато песен на български език, изпята от българин, стана хит в западния свят, бе парче, съдържащо именно въпросните характерни извивки. Песента е всъщност дискотечен хит, нарича се "Тази вечер" и бе дело на италианския диджей Джанлуиджи Диан. Той толкова харесвал тези извивки, че искал непременно да ги вгради в модерни ритми. Открил емигрантката Светла и нейната майка и заедно записали това: http://www.youtube.com/watch?v=qxyDLj8dv8o&feature=player_embedded#at=11. През 2003-та парчето бе издадено в Италия от местния филиал на Sony Music и само за броени месеци стана огромен хит по радиостанциите и музикалните телевизии първо на Ботуша, а сетне във Франция, Португалия, Швеция, дори в Мексико. У нас се отнесоха към него гнусливо, никой не го въртеше, професионалните музикални критици го оплюха като чалга, а хейтърите нарекоха Светла кючеклийка. "Тази вечер" никога няма да чуете по БГ радио, където Ана-Мария Тонкова бди за чистотата на ефира. Песента стана хит по света не заради съвременната музикална сцена в България, а точно въпреки нея. Не е лошо в БНТ да я прослушат, но не с типично български комплексарски нагласи, а съвсем сериозно. Това, което ще чуят, ако правилно го разберат, може би ще се окаже ключът към бъдещите ни по-добри участия на "Евровизия". С изпълнители, които владеят извивките в гласа. И с парчета, където те са вградени по един модерен начин. Но за да се случи това, трябва да се променят именно стереотипите в мисленето първо на ръководството на БНТ, а оттам и на цялото общество. Което за страна, обхваната от дълбоки комплекси, наистина би било една революционна промяна.
Генова не се представи добре - тя бе трагична.
евтина визия на травестит мачо..
мучене и виене с някаква музика..
срам за България.!
отлично усвоени държавни пари
пълна забрана изпращане на каквито и да е българи на евровизия
/ има един вариант- натурализират някой с гласови и умствени данни за певец/