Интуитивната метафора за българския петрол, който били водите и храните, които можем да използваме и отглеждаме, за да осигурим просперитета на България, не бе разбрана и се приема като основание за хленчене и искане на пари. Ето за пример кравешкия бунт, разигран преди дни. Тези сценки се повтарят всяка година, винаги по един и същ сценарий. Първо бият тупана, че "десетки хиляди" ще блокират София (прохода Шипка, някоя магистрала или друго оживено място) и ще се борят "до последно" да защитят или добият "своите граждански права". Следва медийна разгласа, като че иде краят на света. После се явяват на мегдана максимум 100 до 200 протестанти. Водят десетина примрели от глад мърляви крави и разсипват по паважа два три гюма мляко. Струпват се няколко дузини журналисти и поне 200-300 полицаи. На фона на жалостивата картина гръмогласно искат три неща: незабавна оставка на министъра, на мига среща с премиера и да се платят стотина милиона субсидии на протестиращия отрасъл. Лесно е да схванем



икономиката на протеста:



всеки в този бизнес как се вербуват агитки за протестиране срещу скромен хонорар. Цената на протеста се свежда до "пътни и площадни". Пътните са средно по 50 лв. на човек (зависи откъде докарват протестиращите). Сложете още по толкова "площадни" за 2-3 часа викане, махане на байраци и плакати. (По-тънко се минава, ако се обещае безплатна екскурзия за пазар в София и се дадат по два сандвича из път; но в този случай протестната агитка твърде бързо се разбягва по магазините и се връща чак когато автобусите тръгват обратно.) С две думи: 50-100 хиляди струва добър, "масов" протест с крави, разсипано мляко, озвучаване и с духова музика да весели мегдана. А насреща се получава суха пара субсидии. В идеалния случай влагаш 100 хиляди, вземаш 100 млн. лева. Възвращаемост за която наркодилър може само да сънува. Знаем вече, че



държавата развързва кесията



винаги щом протестите зачестят и "стане напечено", т.е. смути се обичайната тишина и вместо кръшни хора покрай поредното откриване или честване, по телевизиите дават озъбени, крещящи протестанти. Забелязано е, че особено щедра властта става преди избори, затова очаквам лятото на 2011 г. да е особено щедро за протести. Казват, хазната щяла да се понапълни към август, вече обсъждат колко лева да раздадат на пенсионерите. Значи ще има и за залъгване на протести. Ето това е бизнес. А иначе



добивът на "българския петрол" е труден,



не е като да боднеш в земята и да потече нефт или газ. Впрочем "да боднеш" за нефт не става с пръчка, а се искат стотици милиони, дори милиарди инвестиции, за да печелиш от даровете на земята. Не е само да "изкараш" нефт, газ или чисто злато. Добитото трябва да се съхрани, транспортира, преработи и да се продаде изгодно. Затова и в страните с огромни залежи местните природни богатства се проучват, добиват и ползват не от селските тарикати, изхитрили да бодат с пръчка из нивата на баба си, а от концесионери с достатъчно капитал. Главно чуждестранни. Така ще стане и с "българския петрол". Вярно е, у нас могат да се произведат качествени храни, да се развият нови курорти (на немски die Kur e "лечение", der Ort е "място" и курорт не е сборище за пияници, а "лечебно място", за лек и отдих ходят там). Както истинското, ефективно земеделие, така и бъдещите нови, никому непознати курорти, искат немислими за нас, нерентабилни при нашите лихви инвестиции. Освен това



перспективните за България проекти са рискови



и не са по джоба на всеки. Не е работата само да построиш хотел за милион-два на някое райско място - празен ще си остане, ако не го напълниш с доволни и платежоспособни туристи. Не е въпросът да насадиш и отгледаш домати, трябва и да им намериш пазар, да го владееш, за да не се окаже, че догодина са те дъмпирали и изхвърлили от него, твоята продукция гние по полето, а ти си разорен. От най-перспективните отрасли, от българската земя и "нашия" рай



ще печели, който има пазар и го владее



С никакви субсидии "на глава" и "на обработваема площ" не можем да развием конкурентоспособно производство. Само поддържаме неефективни производители с по две дузини дръгливи крави и до стотина декара ниви, на които никакъв бизнес план не връзва сметката. Те са утрешни протестанти, чието "гражданско право" е да бъркат в общия джоб, защото оплакваното "българско животновъдство" дава некачествено мляко и месо на надути цени, а "българските зеленчуци" се продават само ако строго гавазим границата да не пускаме по-евтината вносна продукция. Така всеки от нас плаща по-скъпо салатата и мръвката си, всички заедно трябва отгоре да плащаме субсидии, щото "българското земеделие загива". Да гине бе! Субсидиите и изкуственото административно дишане не могат да поддържат жив никой отрасъл. Европа вече го разбра и се отказва от субсидиите. Затова храните ще поскъпват и това е шанс за българското земеделие, ако може да работи ефективно и без субсидии, т.е. ако има качествени продукти, които може да продаде и да печели от продажната цена. Някой ще забогатее от "български петрол", но по-вероятно е да не са днешните селски стопани, а "вносни" фермери и агрофирми - с огромни инвестиции, нови технологии и твърди пазарни позиции. Ще сме горди да има поне един-двама милиардери с българско потекло в бизнеса с "български петрол". Но надали.