След среща с тогавашния босненски президент Алия Изетбегович Осама получава паспорт на балканската страна. |
През 1986 г. Осама е бил в Загреб, където сключва оръжейна сделка за 100 милиона долара за тогавашните борци в Афганистан, които воюват против подразделенията на съветската армия. В един от кварталите в Загреб по време на войната в Босна 1992-95 г. той купува шест апартамента, за чиито собственици и днес няма информация кои са и откъде са. Изданието публикува и таен документ на югославската съюзна дирекция за търговски обмен от 1986 г., в който се потвърждава, че Осама бин Ладен е посетил Загреб и Белград заради покупката на оръжие за 100 млн. долара.
Във въпросния документ, 29-годишен тогава, Осама бин Ладен се описва като млад човек с привлекателна външност, добре възпитан, който, опирайки се на своите идеологически възгледи и богатството, се е борил против съветските окупатори и тяхното прогонване от Афганистан.
Договорът става факт, след като терорист №1 превежда парите в офиса в Загреб на най-мощната югославска Беобанка, в която преди това е работил младият банкер Слободан Милошевич - преди да влезе в голямата политика. Журналистката от германското издание "Шпигел" Ренате Флотау разкри неотдавна за посещението на Осама бин Ладен в Сараево и срещата му с тогавашния босненски президент Алия Изетбегович. Тя се е намирала пред кабинета на държавния глава, за да вземе интервю, когато от него излиза Осама бин Ладен. Той й дал визитка, посочвайки, че възнамерява да доведе мюсюлмани доброволци в Босна и Херцеговина и потвърждавайки, че има босненски паспорт, твърди издание "Независне новине".
Посолството на Босна и Херцеговина във Виена е издало паспорта на Осама бин Ладен през 1993 г. След терористичните атаки на "Ал Кайда" в Ню Йорк и Вашингтон възниква скандал около този документ, след което цялата документация по случая е унищожена, посочва още едно от босненските издания.
По предварителни преценки се предполага, че днес в Босна и Херцеговина се намират поне около 5000 потенциални терористи, а влиянието им е доста значително сред местното население.
Например в намиращата се в сараевския квартал "Неджаричи" най-голяма джамия на Балканите - "Крал Фахд", могат да се купят всички предмети и дрехи за "духовния живот" на крайното течение на уахабитите. Главният имам на тази джамия е пенсионираният полковник Незим Халилович, известен още като Мудерис. По време на конфликта в Босна той командва 4-та мюсюлманска бригада, която става известна с извършените от нея зверства спрямо пленниците. Такъв пример е и друг имам в Сараево - Халил Врзина, който е пенсиониран генерал от армията на Босна и Херцеговина и бивш командващ на 7-а мюсюлманска бригада. Между редовните вярващи в тази джамия в Сараево днес е и синът на покойния първи президент Алия Изетбегович-Бакир , който е член на колективното председателство на Босна. В бившата югославска република и днес има райони, които са недостъпни за централните власти, защото в тях живеят представители на муджахидините, които са сключили брак с местни, и в тези части властите нямат представа какво се случва.
Освен медиите във Виена и тези в Сараево,Тирана и Белград днес проследяват много сериозно балканските маршрути на Осама.
Присъствието на бившите муджахидини в Босна започва да става все по-сериозен проблем както за европейското бъдеще на страната, така и за отношенията й с Вашингтон. Точно поради това властите в Сараево започнаха преди няколко години процес на преразглеждане на полученото босненско гражданство от страна на бившите муджахидини. Въпреки уверенията на официално Сараево,че ситуацията е под контрол, изглежда, че нещата не са точно такива, каквито се представят.
В края на юни 2010 г. беше извършен бомбен атентат срещу полицейския участък в град Бугойно в Централна Босна, при който един полицай загина, а петима бяха ранени. Босненските власти съобщиха веднага тогава, че са арестували двама заподозрени във връзка с този акт. Основният заподозрян е представен като ислямски фундаменталист, фанатичен рок фен и почитател на Че Гевара. Според местните медии при ареста един от заподозрените оказал съпротива и хвърлил ръчна граната срещу полицаите, като ранил петима от тях. По-късно същият заподозрян признал при разпит в полицията, че е заложил взривното устройство в полицейския участък в Бугойно. Мотивите за атентата все още не са известни. Босненският министър на сигурността Садък Ахметович определи инцидента като "терористична атака" и подчерта, че са необходими енергични мерки за изкореняване на подобни действия.
Но да се върнем към убития идеолог на радикалния ислям и лидер на терористичната мрежа "Ал Кайда" Осама бин Ладен. Той е бил поне два пъти в Босна и Херцеговина по време на гражданската война през 1992-95 г., както и в Албания през 1997 г., твърдят медиите в Тирана. Виенският всекидневник "Йостерайх" съобщава, че Осама е посетил Австрия тайно през 90-те години, като е влязъл в страната със законно издаден паспорт от властите в Босна и Херцеговина. В миналото Албания често бе обвинявана, че на територията й има клетки на "Ал Кайда", но властите отричаха това категорично до 2000 г., когато тогавашният албански премиер Илир Мета призна, че е истина.
В Албания някога се намирал и братът на сега първия човек в "Ал Кайда" Айман ал-Зауахири - Мохамед ал-Зауахири, който наскоро пък бе заловен в Кайро. Смята се, че той е основателят на движението Ислямски джихад в Албания през 90-те години. Той бе обвинен, че е бил военен командир на терористичната мрежа "Джихад" и че е ръководел дейността на тази група в Албания и в Босна и Херцеговина по времето на военните конфликти през 90-те години, твърдят още албанските медии.
През последните години на 20 век албанските власти в Тирана прогониха над 150 граждани от арабски произход, които, използвайки хуманитарни и религиозни организации, са действали в Албания.
Местни анализатори и наблюдатели са убедени, че терористичната мрежа "Ал Кайда" има свое присъствие и в най-младата балканска държава - Косово. Не са редките случаите, когато се твърди, че представители на крайното уахабитско ислямистко течение имат свое присъствие в етнически разделения град Косовска Митровица, както и в някои от централните джамии в Прищина.
Наследството на Осама бин Ладен на Балканите тепърва ще предизвиква внимание и анализ за действията на терорист №1 чрез неговите поделения в региона, които вероятно няма да останат още дълго време в сянката на световните и регионални процеси.