Има състояния, при които ритъмните нарушения на сърцето са толкова тежки, че животът на пациента е немислим без имплантиране на специален кардиостимулатор. Той се поставя в сърцето и при аритмия автоматично произвежда електрошок, който възобновява работата на спрелия орган. Без него човекът би умрял. Нещо повече - част от пациентите наистина изпадат в клинична смърт, при това по няколко пъти, преди да им се постави устройството. А някои вероятно умират, защото така и не им се поставя стимулаторът. Тъй като той струва 8000 лв., или поне за толкова се продава в Националната кардиологична болница в София. Нито стотинка от тези пари не се покрива с публични средства. Ако пациентът има 8000 лв. - живее. Ако няма - не.

Ако пациентът има друго заболяване - тромбофлебит, животът ще му струва по-евтино. Т.нар. вена кава филтър, който спира попадането на откъсващите се от вените на краката съсиреци в белия дроб, струва само 2600 лв. Хората с бъбречен тумор пък направо могат да черпят - пластиката, която им се слага след остраняване на органа, струва само 1080 лв.

--------------------------

Това е миниатюрна част от примерите за това какво се случва на пазара за медицински изделия. В България по данни на здравното министерство са регистрирани над 100 000 медицински изделия, като под този термин фигурира огромна гама от продукти - от евтините бинтове, спринцовки и презервативи, през скъпи консумативи, поставяни в тялото - лещи, стентове, стави, до инвалидни колички и патерици. Смята се, че пазарът е за около 300 млн. лв. годишно, като никой не знае каква част от него се плаща единствено и само от джоба на пациентите. Сигурно е обаче, че болните плащат сами огромната част от т.нар. скъпоструващи консумативи в болниците. Здравната каса поема единствено част от цената на 9 медицински изделия - няколко съдови протези, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарен имплантант, постоянен и временен кардиостимулатор. За стент например НЗОК дава 1200 лв. Цената му обаче може да е с 1000 лв. до 10 000 лв. по-висока и разликата се доплаща от пациента. Въпреки че касата дава 2400 лв. за кардиостимулатор, пациентът от горния пример е доплатил още 8000 лв.

От няколко години у нас има цял закон за медицинските изделия. Той обаче касае единствено качеството и сигурността на продуктите, но не и контрола над цените и търговията с тях, каквато регулация има в останалите сфери на здравеопазването. Резултатът - в повечето болници пациентите сами си купуват скъпите консумативи, в буквалния смисъл - лекуващият лекар им казва от коя фирма какво да купят. Обществена тайна е, че срещу това



лекарят получава комисиона от фирмата,



при която е пратил клиент. Така например едно и също нещо - имплант за пластика на предна кръстна връзка, продаден от една и съща фирма на трима пациенти на три различни софийски болници, струва 2220 лв., 2040 лв. и 1980 лв. Случайно или не, най-ниската цена е в частна болница. Плака за счупен прешлен струва съответно 7000 лв. и 4500 лв. - отново на една фирма в две различни болници.

В много малко болници нещата имат по-цивилизован вид - там се правят търгове, купуват се скъпите консумативи и след това се продават на пациента - вече от болницата, а не от фирмата. Така е например в специализираната болница по ортопедия в Горна баня. Директори обаче твърдят, че и в този случай комисионата за лекуващия лекар е калкулирана в цената.



Може ли да бъде по-евтино?



Може. Но основният проблем е, че интерес за свалянето на цените имат тези, които ги плащат, а в случая това са единствено пациентите. Повечето хора дори не знаят какво е транспедикуларна гръбначна стабилизация, камо ли да могат да направят информиран избор продуктът на коя фирма е по-добър и по-евтин, да не говорим за спешните случаи, когато няма и време за проучване на пазара. Тоест клиентът няма как да контролира цените. Никой не знае какви са комисионите на лекарите, но се твърди, че в елитни болници отропедите например могат да си докарат над 20 000 лв. месечно от поставяне на стави, така че те са последните, които биха искали някаква регулация. До известна степен същото важи и за търговците. Болниците не плащат скъпите изделия от собствения си бюджет, затова и не ги интересува какви са цените. Здравното министерство и НЗОК - също.

Единствено някои от частните здравни фондове плащат медицинските изделия. Те обаче също не могат да наложат контрол. Част от дружествата просто не предоставят тази услуга, а тези, които покриват този разход на клиентите си, не могат да влияят на болниците да намалят цените. Пазарът на частното осигуряване е малък и лечебните заведения не разчитат на приходите си от него, тъй като те формират незначителна част от бюджета им. Затова и просто налагат цени. Ако фондовете не се съобразят с тях, губят договора с болницата и съответно - клиенти. Преди няколко години едно от здравноосигурителните дружества се е опитало само да купува стави и договорило поръчка на стойност 2800 лв. на бройка. Същите стави в болниците се продавали на пациентите с по 600 лв. по-скъпо. Начинанието пропаднало, тъй като лекарите просто отказвали да приемат пациенти, които не си купуват сами ставите от посочените от медиците фирми.

Държавата открай време се прави, че не забелязва тези издевателства. Едва наскоро



реши да предприеме хилави промени,



гръмко обещаващи, че ще намалят цените и ще въведат контрол. Поправките, писани от здравното министерство и вече приети на първо четене в парламента, предвиждат тепърва на страницата на агенцията по лекарствата да се прави нещо като позитивен списък на медицинските изделия. В него ще влизат продуктите, които могат да се плащат от държавата, здравната каса и болниците, а срещу тях ще са публикувани и цените им. Също така ежегодно ще се определя и до каква стойност дадени продукти се плащат с публични средства. Болниците ще могат да правят търгове за медицинските изделия, а пациентите ще имат право да посочват сами дали искат те лично да си купят консумативите, или да им ги продаде лечебното заведение. Ако посочат втория случай - болниците ще са длъжни да го предоставят, а пациентът ще плати на клиниката, а не на фирмата-търговец.

Само че и в момента в закона за медицинските изделия пише, че държавата регистрира пределни цени на всички медицински изделия по ред, определен от наредба на министерствата на здравеопазването и икономиката. Този текст е в сила от 2009 г., но до момента



няма нито наредба, нито регистър на цени



От МЗ обясняват, че това не се е случило по вина на министерството на икономиката, тъй като противоречало на европейските разпоредби и никъде в ЕС държавата не регулирала цените на медицинските изделия, както е при лекарствата. Затова и тепърва обхватът на продуктите, които ще обявяват официално цените си, е сведен до тези, които се плащат с публични средства. Което така или иначе също отдавна се е случило - единствените скъпи продукти, плащани с публични средства, са поетите от здравната каса и социалното министерство и те отдавна са обявили до каква цена поемат продуктите. А при положение че законът казва, че болниците тепърва няма да са задължени да купуват скъпи консумативи, а просто ще могат да го правят - значи нищо няма да се промени. Пациентите отново ще купуват сами, със собствени, а не публични средства и цените няма да са в никакъв списък. А и дори да са - какво от това, при положение че болният отново едва ли ще има избор, дори и в закона да пише, че има такъв?

Подобни поправки са цинични и няма да решат нищо. Единственият ефективен начин за контрол на цените на медицинските изделия е появата на големи купувачи - държава или здравна каса, които да имат интерес да натискат цените надолу, тъй като ги плащат те, при това в големи количества. Или с по-прости думи - време е някой да започне да купува скъпите медицински изделия вместо болните. А доколко за това могат да се намерят пари, е въпрос на държавни и политически приоритети.