Цветан Цветков е зам.-председател на Сметната палата от януари т. г. Роден е през 1963 г. Магистър е по "Счетоводна отчетност" от УНСС. Близо 10 години работи в държавния финансов контрол, а през 2000 г. оглавява едноименната агенция към Министерството на финансите. От 2006 г. насам работи в Сметната палата. Притежава множество международни сертификати в областта на одита и счетоводството.



- Г-н Цветков, обявихте, че тази година Сметната палата ще направи амбициозен одит на процеса на бюджетиране в България? Защо?

- Това няма да бъде традиционен одит, а т. нар. одит на изпълнението. Казано на разбираем език, ще проверим дали публичните финанси се управляват по предназначение и дали това управление постига заложените цели. Тоест ние ще проследим не само законосъобразността, но и ще направим оценка за това колко ефективно е бюджетирането у нас. Знаете, че всяка година държавата разпределя чрез бюджета над 40% от БВП. Това е много силен финансов ресурс и т. г. възлиза на над 28 млрд. лв., които идват основно от събраните от гражданите и фирмите данъци. Въпросът е какво се случва с тези пари. Би трябвало чрез бюджетите на министерствата, агенциите, общините да се постигат определени цели, а не тези средства да се харчат безцелно. Извършихме анализ на риска и преценихме, че това е обществено значим одит.

- Има ли натрупани проблеми, които провокират извършването на подобен одит?

- Има. Извършихме предварително проучване и установихме, че правната регулация за бюджетирането у нас не е в съзвучие с реалностите. Законът за устройството на държавния бюджет е приет през 1996 г. и отразява едни обществено-икономически отношения, които са характерни за 90-те години. През последните 15 години неговата философия не е променяна. Сега правим бюджет, фокусиран върху разходите на ведомствата, а не върху резултатите, които трябва да се постигнат с парите на данъкоплатците. Важно е също, че отчитането в момента става чрез указания на министъра на финансите, а навсякъде по света това се прави по международните стандарти. Така че това е един доста остарял и архаичен процес. Независимо че с приемането в ЕС България пое ангажимент да осъвремени бюджетирането си, тя не го изпълни.

- Какво значи осъвременяване?

- Основното е да въведем програмното бюджетиране, т. е. бюджетът да бъде съставян и отчитан с оглед на резултатите, които трябва да се постигнат. Тоест публичните финанси да се предоставят на базата на политики и програми, които съдържат ясно дефинирани цели, базирани на стратегическите цели на правителството. Всичко това трябва да става посредством измерими показатели. А в момента какво се случва? Всяко министерство иска определен финансов ресурс, който да покрие неговите потребности за заплати, за издръжка, за капиталови разходи.

- Защо бюджетът, който се изпълнява и отчита в момента, е доста по-различен от този, който приема Народното събрание? Оказва се, че в течение на годината финансовият министър прави редица корекции по бюджета - между 400 и 700 според вашите одити?

- В момента Министерството на финансите се явява ключовата фигура в съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета. А в развитите страни водещата фигура е правителството, защото то определя целите и разпределя финансовия ресурс. На Запад публичният сектор функционира като частния, т. е. всяко министерство или агенция работи като една компания. Правителството е бордът на директорите. То е взело стратегическите решения и всичко се определя от тях. При нас това отсъства и министърът на финансите се явява на практика силната фигура в този процес. От него зависи с какъв финансов ресурс ще разполагат конкретните министерства. Ако проследим историята на България от 1996 г. насам, ще видите, че най-силната фигура във всяко правителство след 1996 г. е министърът на финансите. Той държи ключа към хазната, защото законът му позволява да разпределя финансовия ресурс и на практика се явява като премиер в сянка. Неслучайно сегашният финансов министър е вицепремиер, т. е. това статукво вече е официализирано.

- От вашата логика излиза, че точно заради тези големи правомощия на финансовия министър се получава така, че с течение на годината някои програми и ведомства получават 5 пъти повече от предварително планираното, а други - под плана?

- Одитите на Сметната палата констатират точно това. По принцип няма лошо да се правят корекции, ако обаче те са оправдани. Но се оказва, че няма никаква публична аргументация за тези промени. Например в един от нашите последни годишни отчети засякохме, че по 6 програми не са разходвани никакви средства, което е много странно. Тези програми са били защитени, аргументирани, а всъщност по тях не се случва нищо. Оказва се, че неясно защо не се задоволяват определени обществени потребности. Това е аномалия.

- Не се ли получава така, че министърът на финансите де факто пренаписва бюджета и волята на Народното събрание с това си правомощие да прави тези вътрешни преразпределения?

- Да, на практика така се получава. Защото парламентът е този, който приема държавния бюджет. Тази финансова рамка е аргументирана на етап планиране, но в течение на годината се оказва, че нещата стоят по съвсем различен начин.

- Нормално ли е министърът на финансите в обиколките си из страната, като види, че например някоя църква има нужда от ремонт, да казва - ще дадем 400 000 лв. тук, 100 000 лв. там, както се случи миналото лято. Това отговаря ли на принципите на програмното бюджетиране?

- Този пример не мога да го коментирам, защото е частен случай. Реформите в България не се случват - нито в държавната администрация, нито в образованието, нито в здравеопазването, нито в сигурността, защото няма програмно бюджетиране. То е инструментът за реформи. Само че у нас логиката е обърната. Вместо програмното бюджетиране да стане инструмент за реформа в държавната администрация, тя използва този инструмент, за да оправдае съществуването си. Сега просто се измислят едни формални цели само и само за да се оправдае нужният финансов ресурс на дадено ведомство.

Освен това какво се случва всяка година в парламента при приемането на бюджета? Там се дебатира върху разходите - на кое министерство да се дадат 200 млн. лв., на кое - 300 млн. лв. Никой не коментира политиките и програмите, проектите, целите, които ще се постигнат. Другото, което сега липсва, е, че при приемането на бюджета за следващата година трябва да се каже какво е постигнато с бюджета за настоящата. Имаше период от 5-6 години, когато докладите на Сметната палата, свързани с изпълнението на държавния бюджет, въобще не бяха разглеждани от бюджетната комисия и се стигна дотам, че на едно заседание бяха приети 5-6 доклада. Тоест никой не се интересува от постигнатите резултати при харченето на държавните милиарди.

- Не е ли нормално, ако се докаже, че една програма, например "Закуска в училище", не работи и не увеличава посещаемостта на децата в училище, тя да бъде спряна и парите да се насочат към друга програма?

- Да, така е. Ако имахме нормален бюджетен процес, това щеше да се случва. В другите страни непрекъснато се следят показателите и ако се види, че една програма не работи, веднага се взимат мерки. За да се случи програмното бюджетиране обаче, трябва да има реформа в самата администрация.

- Как Сметната палата може да подпомогне процеса на реално въвеждане на програмното бюджетиране?

- С този одит, който ще извършим, ще дадем обективна и независима оценка доколко сегашният процес е ефективен. Одитът вече стартира през април и ще приключи в края на годината. Ние няма да се съсредоточим само в Министерството на финансите, а ще проверим и други министерства и институции, за да видим как функционира този процес и в другите ведомства, за да се проследи и координацията. В резултат председателят на Сметната палата ще отправи препоръки как да се подобри този процес и одитът ще бъде изпратен и в Народното събрание. В този смисъл аз се радвам, че сегашният парламент е първият, който припозна Сметната палата като инструмент за реформи. Досега тя се разпознаваше като орган, който извършва проверки, констатира нещо, обявява го публично и толкова.

- Защо според вас досега никога не са спирани пари на дадено ведомство заради лоша финансова дисциплина, въпреки че има предвидена такава възможност в закона?

- Наистина има такава разпоредба, но според мен тя не е много разумна, защото би лишила обществото от получаването на определени услуги. Целта на текста е по-скоро превантивна - да възпира министри, директори и кметове да разходват нецелево и незаконосъобразно предоставените им субсидии. В своята история Сметната палата има два случая, в които е предложила спирането на такива субсидии. В единия случай не беше обърнато никакво внимание. А в другия случай субсидията, вместо да бъде спряна, се увеличи два пъти. Санкции трябва да са към конкретните лица, които незаконосъобразно и неефективно са усвоявали бюджетната субсидия.

- Министърът ли е това лице в едно министерство?

- В министерството е министърът, в общината - кметът, в агенцията - директорът и т. н.

- Досега не сме чули министър да е глобен заради неправилно изпълнение на бюджета?

- Санкцията може да бъде под различна форма. Традиционните представи на българина са за глоба, но в другите страни има много по-сериозни форми на въздействие върху министрите - чрез парламента. Към парламентите в англо-саксонските държави има създадени комисии по публична отчетност. Всеки министър, който не прилага принципите на доброто финансово управление и чийто годишен финансов отчет не дава вярна и честна представа и който не изпълнява политиките и програмите, за които получава пари, се явява в тази комисия и той е подложен на такова жестоко изобличение, че е възможно да понесе политическата си отговорност чрез оставка за това, че не харчи парите на данъкоплатеца по предназначение.