Хората обичат новини като тази: принцът се жени, а на балдъзата му предлагат да се снима в порнофилм. Големият шеф през деня обявил две войни и подписал шест рестрикции, пък на закуска ял геврек и насмалко да се задави. Финансовият туз, който може да си купи 10 фабрики за трикотаж, си изул обущата пред джамия, а на чорапците му що да видиш - зеят две дупки...

Казуси като този с генералния директор на МВФ привличат обществения интерес, вълнуват мисълта и нейните полети. Доминик Строс-Кан с белезници, нападнал гол камериерка, кой би помислил такова нещо...

Личният живот на елита е любопитно нещо, дума да няма. Не е обаче само и тъкмо това, което удесетворява резонансите около любощенските мераци на велможите. Зад простото любопитство и желанието за възползване на политическите опоненти стои промяна в етическите нагласи, с която едни не са свикнали, но я приемат. Други са свикнали, но не я приемат, а трети са свикнали и я приемат, но вярват, че не се отнася до тях - поради голямата им ловкост и необятните им ум или авоари.

Защо цял свят се занимаваше с Моника Люински, а сега броят годините и парите на мароканската танцьорка Руби - поредна пасия на палавия Берлускони? Заради скандала, да. Но самият скандал е, защото архетипно поведение с хилядогодишни традиции



влиза в конфликт с ценности,



закрепени в закона и морала едва през обозримо нищожен отрязък от време - най-новата история...

Ще поясня. Човекът е биологичен вид с поусложнено съзнание, управлявано все от същите страхове и копнежи, както и по-низшите му събратя - размножение, прехрана, стремеж към йерархично възхождение...

В един курник или един маймунарник цари що - полигамията, както и доминацията на властващия самец - петел или маймуняк. Босът, така да се каже, пръв лапа банана и си избира обекти за съешаване. В този патриархат, общо взето, волята му е закон. И при хората десетки векове е било така, и все още, макар опосредствано, тези архетипи са живи. Ако някой не вярва, нека провери генното наследство на Чингиз хан. То май надхвърля 15 милиона живи съвременници днес, при това тези неща са научно установени с достатъчно прецизни ДНК изследвания.

Чудно ли е тогава, че част от властващите особи имат естествена тяга към промискуитетни подвизи? Power is the ultimate aphrodisiac*, беше изрекъл г-н Кисинджър. Ако погледнем през тази призма, то какво толкова неестествено е сторил г-н Доминик Строс-Кан? (Ако го е сторил, разбира се, но нас в случая не ни интересува разследването, защото 1) той би могъл да го стори, и 2) ако не той, хиляди по света го сторват ежедневно.)

Заможен ли е Строс-Кан? Да. Притежава ли власт - очевидно. Не само е генерален директор на могъща институция - МВФ, но и беше и силен евентуален кандидат за президент на Франция.

Такъв екземпляр да нападне камериерка гол - ами - от една страна, скандално. От друга страна - все едно най-едрият лопатар в стадото между другото да обърне внимание на една от десетките невзрачни кошути наоколо... Поне така изглежда в неговите очи. Но и в хиляди други. Още повече че някои камериерки действително припечелват по въпросния начин, докарвайки си в пъти по-добър доход, отколкото месечната заплата, и Строс-Кан, човек с богат хотелски опит, вероятно го знае добре...

А самата камериерка? Е ли тя скромна трудова дама с железен морален кодекс? Възможно. Но е възможно и друго, което особено в Америка е честа случка. Дамата да вижда в случката възможност за Големия удар на живота, една мнооого сериозна компенсация чрез съда или чрез извънсъдебно споразумение, благодарение на която тя



от камериерка се превръща в рентиерка.



Каквито горе-долу бяха случаите с педофилските скандали около Майкъл Джексън или с режисьора Полански...

Това го казвам, за да избегна сладникавия стереотип, размахван най-често от феминистките доктрини. В които мъжът е представян като застинал мачо, един такъв примат-примитив, а дамите - като далеко еволюирали представителки на вида, с разклонена като байкушева мура корона от морални и интелектуални ъпгрейдвания. Достатъчно е за котрааргумент да погледнем само женската истерия около Хитлер - има цяло изследване за това. Обожанието, което излъчва преобладаващата дамска част на нацията към новия фюрер в началото на пътя му, е сравнимо само с религиозната отдаденост.

Така че - мъжете и жените не сме се особено променили. Бихме искали да е повече, но засега сме по-близо до имитацията. Затова гръмва ту тук, ту там - където все пак има свободни медии, въпросният скандал. И се случва последващият конфуз. Президентът на Израел Моше Кацав беше обвинен от поне четири жени в сексуални домогвания и подаде оставка. Като президент на Световната банка Пол Улфовиц не само не си кърпеше чорапите, но завъди арабска любовница и й плащаше големи служебни пари... За самия Строс-Кан тези драми не са сефте - и той беше се обзавел с унгарска любовница, после гръмна разправия покрай негова стажантка, а роднина припомни случай, когато маститият служител налетял на щерката...

Новият морал влиза в конфликт със старата биология.

Би било добре да е победител, но мисля, че по-скоро ще бъде връткан за постигане на жълти, политически и икономически цели. А после пак Илия, пак в тия...

---

*И си е тъй - Властта е най-големият афродизиак, англ.