Добре, че всяка година идва светлият ни Празник на славянската писменост и на българската просвета и култура, та да имаме и нарочен повод да се сетим за подвига на братята Кирил и Методий, за учениците им, за хилядите им последователи през вековете. Точно за тях, за средновековните български книжовници, по-рядко се отваря дума.

Като че няма нищо героично в труда на българските книжовници, да не са копали лозе, я. Всъщност в цялото българско средновековие няма по-интересни от тях, по-колоритни, по-умни, по-забавни. Стотиците приписки, които са оставили с празните полета на сътворените от тях книги ги описват точно така - страдащи, често гладни, разкайващи се за малките си грешки, но със самочувствие за мисията, която им е поверена или сами са избрали. Та и как иначе, това е прослойката на средновековната ни интелигенция, все люде, призвани да водят след себе си другите, да прокарват новото, за да върви България напред. Така би трябвало да е дори и днес.

Точно тези стотици приписки са най-приятният за четене извор за средновековната ни история. В тях старобългарският книжовник е описал своето всекидневие, споменал е с добро тези, които са му донесли храна, свещи или пособия за писане. Там са описани и малките произшествия, които няма как да не се случат все някога с всеки от нас. "Анатема на дявола, който ми обърна свещта и ми прогори крака" е написал един книжовник през ХVI в., възмутен от лошия си късмет. Друг се оплаква, че излязъл да попише на слънце, но някакво птиче му оцапало отвисоко почти завършения лист. Зъбобол мъчи пък Георги Граматик. Често имената на книжовниците ни почудват - срещаме един български книжовник Дунав и друг, сръбски, Петрич.

Като се направи намек за героизма на книжовниците преди малко, може и пресилено да се е сторило някому. Тъй де, не са разсичали с меч вражите редици, не са превземали вражите крепости, само са държали високо светилника на знанието, колкото и ограничено то да ни се струва в днешно време, разсичали са мрака на безпросветността и редиците на хулителите ни, превземали са с щурм крепостта на невежеството, само това. Не е нужно повече, за да искаме имената им да се знаят и помнят. Черноризец Храбър (Х в.), Константин Преславски (Х в.), поп Добромир (Добромирово евангелие, ХII в.), Георги Граматик (Битолски триод, ХII в.), поп Петър (Орбелски триод, ХIII в.), протопоп Стамат (Стаматово евангелие, ХIII в.), поп Добрейшо (Добрейшово евангелие, преди 1221 г.), Йосиф, Тихота и Белослав (Болонски псалтир, ХIII в), поп Драгол (Драголов сборник, ХIII в.), и още йеромонах Макарий, презвитер Георги, Теодор Граматик, Добриян, Драган, дяк Радомир, поп Рако и поп Добри, поп Драгия, Братолиновия син, Иван Драгослав, Костадин четец, наречен Войсил Граматик, поп Иван, поп Никола-Брата, поп Маноил, инока Аркадий и Васа Граматик, а през ХIV в. Станислав, Младен, инока Пахомий, друг един Станислав, Грубадин и Фудул, Теодосий, свещено-инок Лаврентий, Тахате мних, старец Йоан, Лалое, инока Тахота, Първослав, Мемнон Книгописец, са само част от български средновековни книжовници до началото на ХV в., чийто имена са стигнали до наши дни. Не може да има никакво съмнение, че българските книжовници само от времето на Второто българско царство са стотици пъти повече, а сътвореното от тях е несъпоставимо даже с достигналите до наши дни ръкописи.

Можем да си представим поне огромните загуби, които българската ръкописна книга претърпяват във времето след началото на ХV в., като отбележим, че основна дейност на повечето средновековни български обители е производството на книги. За написването/преписването/, съчиняването дори на малка книжка като Боянския псалтир през ХIII в. са били необходими поне 2 месеца и половина тежък труд - в студ и задух, без удобства и работно време. Вероятно десетки хиляди са българските книги, които са били сътворени в столетията след Х в., а само незначителен брой от тях се е запазил.

Първоначално, във времето на Първото българско царство, книги се правят само по поръчка, при това на царя и първите боляри, цените за производството им са астрономически. Вярно, не разполагаме с цени на книги в България по това време, но едва ли те са се отличавали съществено от цените на книгите в съседна Византия. Там през ноември 895 г. собственикът на значителна частна библиотека и голям книголюбител - Арета Кесарийски (средата на IХ в. - след 935 г.) плаща 21 номизми на Йоан Калиграфа за един ръкопис (cod. Bodl. Clark. 39) на Платон - 8 номизми за пергамент и 13 номизми за труда. Разбира се, не всички ръкописи имат цена от 95,34 г чисто злато и струват колкото тон и половина жито, но във всички случаи поръчването на книга до ХI в. може да се сравнява като разход с наемането за година на голям недвижим имот по централната търговска улица в Цариград.

Наистина, едва във времето на Второто българско царство книгите се превръщат наистина в стока. Известни са някои от поръчителите на книги - поп Радослав, митрополит Висарион, деспот Яков Светослав, йеромонах Максим, поп Дедослав, Теодор Граматик, поп Георги, деспот Иван Александър и още десетки имена. Не случайно тук изпускаме българските царе като главни поръчители за съставянето на нови книги. Тези книги, обикновено пребогато украсени като преписа на Манасиевата летопис, като Иван-Александровото четириевангелие, като, може би, Томичовия псалтир, са предназначени за царската библиотека. Те имат да изпълняват и други важни задачи, освен просветните и развлекателните, та затова са специална тема.

Вероятно още през втората половина на ХIII в., а съвсем сигурно през целия ХIV в., книгите са вече обичайна стока, изработвана и предлагана по търговете като всяка друга. Цените на книгите са вече значително по-ниски, изработката им е по-лека и по-масова и поради започналата през втората половина на ХIII в. употреба на хартия. Замяната на тежкото и много скъпо производство на пергамент с леките хартиени листове е наистина важен фактор за ускоряване на производството на книги, за намаляването на цената им с времето. Наистина, хартиените листове първоначално са по-скъпи от пергамента, но поради лесното производство и внос цената им бързо пада. Засега нямаме данни за производство на хартия в средновековна България, според водните знаци по нея тя е изцяло вносна. Което не значи, че нови археологически открития няма да променят из основи представите ни за средновековното хартиено производство, както това е ставало за много други български средновековни занаяти.

Що се отнася до Търновград, това е времето, в което книги се излагат и продават, със сигурност в пазарните дни, пред портите на обителите и метосите на Царевец, по протежение на южната му крепостна стена. Така се продават книгите от по-рано даже и в Цариград - в книжните магазинчета и на открити сергии в така наречения Царски портик, в самия център на световния град. На Балканите съществува място дори, където се предлага само специализирана литература, разбира се, много скъпа - пред Адриановата библиотека в Атина, точно там, където е главното туристическо стълпотворение и днес, се предлагат предимно окултни и магически книги, често напълно шарлатанска изработка.



Извори



"Аз, грешният Георги, в [село] Стълп [Битолско] на блюдо пишех в [обителта] "Свети врачеве" на 30-тия ден от декември. Поменувайте ме, братя мои, защото ми мръзнат ръчиците. Тук пишех, тук ядях, тук лежах без огън . . .

[Бог да прости] Пиросовия син, който ми донесе два листа от заек на втория ден от януари.

"Покой" [П] и "ръци" [Р] и "яд" [?, ят] написах заедно. Простете ми."

Приписки в Битолския триод, края на ХII в.



"Аз, грешният Белослав, грешен и дързък на зло, а ленив на добро, чието отечество е гробът, а греховете - богатство, [и] блудството - слава, написах заради [вместо] брат си Йосиф лист от псалтира. Навеки слава, амин!"

Приписка в Болонския псалтир, ХIII в.



"Пиши, Вълчо, пиши грешниче и преписвай, оти ръка изгнива, а славата божия пребивава вовеки."

Приписка в Добрейшовото евангелие, преди 1221 г.



"Плувай, плувецо, пиши грешни поп Петре."

Приписка в Орбелския триод, ХIII в.



"Писа грешният дяк Радомир, ако и грубо. Простете и поменете баща ми Рад, а и вас бог да прости."

Приписка в Радомировия псалтир, ХIV в.



"Ох, гладен съм, та ми е сърце смутено!"

Приписка в Изборен апостол, ХIV в.



"Додея ми от всички неуредици. Ох, що да правя!"

Приписка в Белградския миней, ХIV в.



"В годината 6872 [=1363/4], индикт 2-и, биде написана тая книга с тия три тленни пръста от последния в иноците Теодосий, в мястото Устие край Търновград при благоверния [цар] Иван Александър и неговата царица, новопросветената Теодора. Моля ви, отци и братя, четете, като поправяте, а не кълнете."

Приписка в Лествица, ХIV в.



"Сол на Хипократ - да се използва от краснописци, когато се притъпи зрението им, и веднага ще започнат да виждат: тя очиства зрението и дава яснота [на зрението]. А съставът й е следният: [вземи] лечебен исоп [Hyssоpus officinаlis], блатна мента [Mentha pulegium] 4 унции [109, 2 г], царски кимион [челобитка?] 1 унция [27, 3 г], 4 унции [109, 2 г] изпечена сол, майоран, [и] стахис [индийски нард] по 2 унции [54, 6 г], 1 унция [27, 3 г] [черен?] пипер, половин унция [13, 7 г] кимион, 1 унция [27, 3 г] епитимон [Cuscuta Epithymum] и след като стриеш [всичко това] и [го] пресееш, яж [го] с всяка храна."

Из Византийски медицински трактат, ХI-ХIV в.