От няколко месеца словашки политици се сблъскват с проблеми, които не фигурираха дори в най-мрачните сценарии за бъдещето на Словакия след влизането й в еврозоната. Правителството на Ивета Радичова, макар че отказа да поеме дял от помощта за Гърция, по-късно трябваше да се съгласи да участва в помощта за Ирландия и Португалия, защото Словакия вече е член на защитния вал на еврото, съставен от различните стабилизационни механизми на еврозоната. Тя помага сега на Ирландия с близо 320 млн. евро, а делът й за Португалия още не е ясен. Но вече знае, че ще плати 695 млн. евро в новия спасителен механизъм на еврото, който ще бъде задействан през 2013 г. (механизмът, който е свързан с пакта "Евро плюс" и към който иска да се присъедини и България - бел. ред.)
Дори финансовият министър Иван Миклош, човекът, който донесе еврото в Словакия, неотдавна призна завоалирано, че ако по-рано му бе известно онова, което знае днес, не би бързал за еврозоната. Той заяви в интервю, че "напълно разбира позицията на чешкото правителство, което съобщи, че при съществуващите обстоятелства няма да си определи срок за въвеждане на еврото".
Въпреки това словаците продължават да вярват в еврото, както малцина други в Европа му вярват. Според февруарския Евробарометър близо 70% от словашките граждани мислят, че еврото е смекчило удара от икономическата криза в страната. В други страни съотношението е обратното, защото там само 40% от европейските граждани смятат, че еврото е добра валута в тежки времена.
Наистина ли еврото ни помогна с нещо, въвеждайки го точно преди да избухне голямата криза? Няма лесен отговор. Анализ на Националната банка на Словакия (НБС) за влиянието на еврото върху конкурентоспособността на нашия бизнес стигна до извода, че последиците от единната валута не могат да се измерят дори след продължителен период, защото е невъзможно да се знае как би се развивала икономиката на страната, ако се бе държала за кроната.
Щеше ли да е по-добре извън еврозоната?
Според ръководителя на изследователския отдел на централната банка Мартин Шустер, тъй като еврото се използва в страната само от две години, е невъзможно да се определи отражението му. В икономическите среди, които преди няколко години доминиращо подкрепяха бързото въвеждане на еврото, вече има спор дали еврото е донесло някаква полза и дали няма да причини дълготрайни вреди, като се има предвид как някои държави от еврозоната бавно се плъзгат към банкрут.
Водещият анализатор на Фолксбанк - Владимир Вано, смята, че "във времената на най-тежката глобална рецесия след Втората световна война еврото бе небесен дар за нас. Спасихме се буквално пет минути преди полунощ. Парламентът одобри въвеждането на еврото само няколко седмици преди адът да се срине върху световните финансови пазари през септември 2008 г. Словаците пазаруваха повече за Коледа през 2008 г., отколкото за Коледа през 2007 г., докато чехите пазаруваха по-малко. И то благодарение на вече фиксирания обменен курс на кроната, докато валутите на околните държави отслабнаха драматично.... Еврото прави в Словакия уникална комбинация: страна, която се намира в средата на източноевропейския пазар с повече от 90 милиона потребители и която се радва на стабилност като пълноправен член на еврозоната с всички ползи, свързани с това". "Еврото, добавя икономистът, бе единственият логичен ход на Словакия в нейната икономическа интеграция. Около 85% от нашия износ отива в ЕС, а над 50% - в страните от еврозоната."
Може би щеше да е добре Словакия да стои извън финансовите механизми за стабилизиране на еврото? Напротив, отговаря Вано, който мисли, че днешното положение е добро за Словакия. "Страна като Словакия печели от защитата на еврото, защото задълженията й са в синхрон с политиката на по-големи и по-силни членове на еврозоната, които имат най-висок инвестиционен рейтинг."
Моментът за влизане в еврозоната бе неподходящ
Споменатият вече икономист от НБС Мартин Шустер също подкрепяше бързото въвеждане на еврото, което в дългосрочен план би служело според него като инструмент за усилване на външната търговия и икономическия растеж на Словакия. Страната бе изненадана обаче от проблемите, в които сами се вкараха други държави, и особено от начина, по който бе интерпретирано понятието солидарност. "Изоставен бе принципът, че всяка страна отговаря за себе си. Това напълно противоречи на духа на договорите, върху които е изграден ЕС."
В дългосрочен план обаче Шустер има доверие на еврото. "Вижда се, че нашият икономически цикъл е по-добре синхронизиран с цикъла в еврозоната отколкото в страните от Южна Европа. Засилиха се търговските връзки с индустриалното производство в Германия. Освен това известните ни проучвания показват, че външната търговия в еврозоната ще нарасне с около 60% през идните 15 години".
Ян Тод, директор на Института за финансова политика към Министерството на финансите, ни най-малко не смята, че еврото е дошло в Словакия като небесен дар. "Избрахме лош момент да влезем в еврозоната. Но и никой не предсказа какво ще се случи. Това бе нещастно стечение на обстоятелствата... Ако си спомните прогнозите преди няколко години на Европейската комисия за икономическото развитие на всяка страна, ще видите, че сега спадът на производството е по-голям в Словакия отколкото в Чехия, Унгария и Полша. Също така нарастването на безработицата е най-голямо в Словакия."
Еврото влоши положението
Тод смята, че засега минусите са повече от плюсовете. "Кризата ни удари по-тежко, отколкото ако не бяхме въвели еврото, като се има предвид нашия бизнес модел - експортно ориентирана икономика, основана, например, върху производството на автомобили, която поради разменния курс не можа да реагира гъвкаво. Такъв е примерът и с Гърция, която може да бъде обвинена за сегашните си проблеми като предизвикани от безотговорна политика", ядосва се Ян Тод. "Ирландия обаче вършеше само добри дела и растеше икономически по-бързо от Германия и Франция. Но валутната политика бе управлявана главно според нуждите на Франция и Германия. Вижда се, че в еврозоната икономическите реформи също са рискови в зависимост от прилагания модел. Може да правя добри реформи, които да ме открояват сред останалите страни, но валутната политика може да не е в моя полза", анализира той.
Тод не харесва аргументите в полза на защитните механизми. Според него те не служат на спасяването на страни като Гърция, а на спасяването на банки, заплашени от банкрут.
Дайте ми 200 години и ще ви кажа
Ако беше на мястото на чехите, Тод не би бързал. "Когато запитали управителя на британската централна банка (Bank of England) дали е добре страната му да въведе еврото, той отговорил: "Дайте ми 200 години и ще ви кажа".
Анализаторът Иржи Карпиш бе сред онези, които предупреждаваха срещу въвеждането на еврото. Но думите му сега са изненадващи: "Когато избухна кризата, се радвах, че въведохме еврото, защото честно мисля, че при такава суматоха е добре да разполагаш с валута, която циркулира в голямо икономическо пространство." Заедно с това Карпиш смята, че ако бяхме останали извън еврозоната през кризата, нямаше да се случи нещо страшно. "Вижте Чехия. Никакви лоши последици не я сполетяха, макар че остана отвън." Затова не е много вълнуващо да се търси ефектът на еврото върху словашката икономика.
Очевидно, нещо друго е по-важно. "След като през май 2010 г. лидерите на еврозоната решиха да създадат защитен механизъм на еврото, за нас стана по-лошо, че влязохме в еврозоната, отколкото ако си бяхме останали с кроната. Промени се природата на Европейския валутен съюз. Ако бе спазен Лисабонският договор и дългът на държавите си оставаше техен национален дълг, всичко щеше да е наред. За жалост наличието на стабилизационен механизъм в еврозоната бе съчетано с фискална централизация, което е лошо. С тази стъпка бе ограничена нашата конкурентоспособност и ресурсът ни да догоним по-богатите икономики. Тъй като ще трябва да плащаме, за да се дават пенсии в Гърция, а германските банки да си събират вземанията от длъжниците, това означава, че ще трябва да вдигнем нашите данъци. Вече се очертават сериозни последици за нас. Остава да се разбере дали вървим към тотално бедствие, или просто към влошаване на положението", заключава Карпиш.
|
|