:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,518,035
Активни 94
Страници 1,551
За един ден 1,302,066
седмицата

Парижката комуна по света и у нас – днешен предговор към “Смешен плач”

Разстрел на последните комунари на Стената на комунарите в гробището "Пер Лашез" в Париж. Алфред Дарион, Музей "Карнавале".
На този ден - 28 май - преди сто и четиридесет години от действителността в историята премина Парижката комуна. Армията на "законното" Версайско правителство навлиза в града и в последвалата кървава седмица разстрелва към 30 000 защитници на "незаконната" комуна, избрана през март в свободни и демократични избори от гражданите на Париж. "Законен" съд изпраща хиляди в затворите и на заточение в Нова Каледония, отменя декретите на комуната като престъпно посегателство към реда в обществото, възстановява "нормалната държава".

Това съвсем не пречи, нещо повече - спомага повечето от някогашните престъпни посегателства на комунарите към държавата да изглеждат днес очевидни и твърде разумни норми. Те са платени с кръв и очевидно неразумен героизъм. Ето някои от тях, предложени и донякъде осъществени за два месеца и половина от избраните в различните комитети на комунарите представители и подкрепени от мнозинството парижки граждани:

Децентрализация и общинско самоуправление с мандатно избрани представители;

Заплащане на изборните длъжности в съответствие с минималните работнически надници;

Разделяне на църквата от държавата;

Безплатно, задължително и светско основно образование;

Равни трудови и граждански права на мъже и жени;

Равенство на родените в брака и извън брака деца;

Забрана на нощния труд за малолетни;

Пенсии за вдовиците и за децата (в брак или без брак) на загиналите войници от Националната гвардия;

Определени от общините наеми, лихви за заеми и залози, както и безвъзмездно връщане на заложени дрехи, вещи и инструменти до 20 франка;

Отлагане на плащането на наеми и дългове по време на война и окупация;

Право на работниците и служителите да притежават и управляват напуснатите или съзнателно фалираните от собствениците фабрики.

Както и поредица реално-символични актове - изгаряне на гилотината, събаряне на Вандомската колона като символ на имперска агресия, даване на гражданство и политически права на поданици на монархии и империи.

Струва си да се напомня това - особено у нас, където по историческо малоумие и добре платено лицемерие всичко, което напомня за комунизъм дори и по название, трябва да бъде ругано или премълчавано. При това ругано или премълчавано предимно от хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" за годишнината от Парижката комуна. Затова и не е чудно, че 140-годишнината на това разривно събитие в по-новата история тук изпада в пълна забрава, ако не броим едно-единствено споменаване във вестника на анархистите, в. "Свободна мисъл". Потърсете обаче на всеки по-популярен език в която и да е от търсачките израза "140 години Парижка комуна", и ще се убедите, че припомнянето му по света е не просто реверанс към историята, а начин да се доосмисли нормалността на настоящето в неговите кървави исторически корени. Това доосмисляне не е дело само на левичарски маргинални организации и групи, традиционно подозирани в разбиране на "нормалния демократичен ред", а и на крепители на "демократичното" статукво в целия му политически, културен и образователен спектър. Естествено към тях няма как да не прибавим и медиите, които тъкмо с напомнянето на такива исторически събития допринасят да се разсее историческата амнезия и малоумието от "най-актуалното" независимо от оценките, с които придружават самото събитие. Важното е, че не го забравят.

Нашите медии не правят това; не го правят и леви, и десни партии, държавни и частни университети, исторически и политологически катедри. А ако го направят случайно, по необходимост това става в стила на фризирана коректност, фалшив патос и прилично възмущение.

Хегел беше казал, че по това, с което днес се задоволява духът, можем да съдим за неговия упадък. Следва да се допълни, че за неговата дребнавост съдим и по предметите, от които той се възмущава. Тогава той се превръща в мила и наивна, ала и опасна с фалшивия си патос душица. Тя се възмущава от опростачване, политически дивотии и сценки, от чалга и тъпи телевизионни програми, но не се възмущава от присъщата й забрава на исторически великото не само за нас, а и за света.

И тъй като идната седмица българската публичност ще има възможност да бъде отново заливана с тоя фалш, с тая истерична историчност около Втори юни, Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, и тъй като още отсега тя се радва на скандалите и блудкавия патос, които ще ни донесе тоя ден с приказки за героична история и мизерно настояще, добре ще бъде да й се припомни какво тъкмо Ботев бе писал за Парижката комуна.

Приятно четене. И ако плачете, нека да е с честна тъга по загубата на мащаба за история и съвременност.

Смешен плач

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб - плачете! - Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!

Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.

Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията, и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.

Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.

Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и училището житейско.

Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне.

Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден първий.

Бр. 2 на вестник "Дума на българските емигранти", юни 1871.
 Христо Ботев
204
12649
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
204
 Видими 
27 Май 2011 19:27
Прекрасно! Само да допълня:
Христо Ботев


МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен Бог наш..."


О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;


не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;


не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;


не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;


не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!


А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!


Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.


Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
27 Май 2011 19:30
Форумът има много точна дума за днешните български социалисти - черпаклии. И използвачи, чийто единствен идел е келепирът. Както бях споменал, на всички ни предстои да преоткрием анархизма. Да живее свободата!
27 Май 2011 19:35
"Смешен плач" е гениална пророческа творба. В нея има множество символи, връзки с историята, Библията, събитията от онзи период.
И много лесно се разбира от мислещ човек. Но - де го той днес?
А що се отнася до "антикомунистите" - това са обикновено най-примерните граждани на онова общество, избиващи днес комплексите си с истерия и омраза. Към всички наоколо - иначе трябва да мразят себе си.
------------------------------- ------------
Блогът на Генек

27 Май 2011 19:50
Много гадничко от редакцията. Христо Ботев със "смешен плач" Колко ли от съвреммените ни политици и управници с най-голямо удоволствие биха го забранили и изхвърлили от учебните планове , хич не им се връзва ама хич.
27 Май 2011 20:15
Драги Смърф, това е Ботев! Той на никой управник никога "не му се е връзвал" ("Само един хомот съм търпял през живота си и той е хомотът на Каравелова..." и т.н., ама то е било за доброто на народа, пък и не го е търпял дълго). Та затуй си е отишъл на 27. И днес едва ли би му се разминало.
27 Май 2011 20:18
Смърф е прав. как ли им се иска не само "Приказка за стълбата", но и целия революционен Ботев да махнат, че и Алеко е прекалено прозорлив, пък Елин Пелин...
Та "Андрешко" разни полуграмотни манипулатори го изкараха враг на държавата и тарикат-крадец - а най-често това го натякват самите крадци.
Каква ли ще е реакцията на манерките, ако видят "Това ви чака"? Или се сетят, че Иван Нищото е образ на предшественика им?
------------------------------- ---------------------------
Блогът на Генек


Редактирано от - генек на 27/5/2011 г/ 20:20:14

27 Май 2011 20:33
Генек, нашата класическа литература е "неудобна" и никак не е политкоректна - тя е демократична по дух, революционна, дори сиромахомилска, често антиклерикална, патриотична, остро изобличителна по отношение на обществените и политическите нрави и т.н. Отгоре на всичко паралелите с днешната действителност се налагат сами. Та по тази причина сега, под предлог че в новата учебна програма на Игнатов трябва да има повече часове за упражнения (дебати, дискусии и н'ам още к'во), ще изхвърлят и малкото останали класици (на Михалаки Георгиев, Г. П. Стаматов, Захари имената им отдавна не сe чуват в българското училище) или ще ги "скъсят" и "поорежат", доколкото е възможно - остарели са, децата не им разбират езика, не им е интересно и пр. "аргументи".

Редактирано от - SvSophia на 27/5/2011 г/ 20:53:22

27 Май 2011 20:34
На този ден - 28 май - преди сто и четиридесет години от действителността в историята премина Парижката комуна. Армията на "законното" Версайско правителство навлиза в града и в последвалата кървава седмица разстрелва към 30 000 защитници на "незаконната" комуна, избрана през март в свободни и демократични избори от гражданите на Париж. "Законен" съд изпраща хиляди в затворите и на заточение в Нова Каледония, отменя декретите на комуната като престъпно посегателство къ

Съжалявам, не можеше по-кратък цитат да включа.
Навежда ме на две неща:
Народен съд
Съд в Хага
:D В различни времена ...натюрлих!
27 Май 2011 20:41
.
27 Май 2011 20:41
Яко!!!....Денков, за статията -
27 Май 2011 20:45
много хубава статия на Денков
27 Май 2011 20:47
Като е тръгнало на цитати от българските класици, на мен по ми пасва този:
- Оставете ги тука, господин Кирков: в България има други потребности и жажди, там трябват яки мишци и здрави умове - да създават новия живот. У нас няма работа още философията на отрицанието; занесете там философията на трудът, на честните усилия към нравственото повдигане на обществото.

- Ние ще занесем революцията!

- Вие няма да произведете социална революция в земя като България, но без друго ще изкилите умовете на младежта, както вас други изкилиха. Откажете се от това увлечение, вие губите времето си... Вие ще оскърбите дълбоко баща си, а за вас си приготвяте едно бъдаще, пълно с излъгани сметки и горчиви разочарования. Вие сте честна душа и постоянно ще дохождате в конфликт със себе си и в противоречие с проповедите си.

- Защо?

- Вие ще се върнете у нас, неприготвен ни за служба, ни за свободна професия, които вие презирате... Вие няма да идете да орете и копаете, нито ще фанете занаят - защото живият труд ви е мъчен и не прилича на заучена гладка фраза. Как ще живеете? Вий трябва да живеете пак за сметка на някой чужди труд, на някой чужди пот, без да давате в замяна своите.


_______________________
Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного…
Блогът на Манрико
27 Май 2011 21:01
А какво е отношението на К.Маркс към Парижката комуна ?
/ Въпрос към знаещите/
27 Май 2011 21:01
Армията на "законното" Версайско правителство и ... "незаконната" комуна, избрана през март в свободни и демократични избори от гражданите на Париж.

Версайското правителство е законно без всякакви кавички. Избрано е на 17 февруари 1871 от Националното събрание, което пък е избрано на 8 февруари от гражданите на Франция, след свободни и демократични избори. Обратно, до "изборите" за комуна от 26 март... впрочем, градският съвет на Париж се е наричал така поне от 100 години преди тях... са допуснати 220 хиляди души при повече от 1 милион парижани с право на глас. Въпреки това, срещу комуната гласуват повече от 60 хиляди и противниците й вкарват 21 човека в 92-членния градски съвет. На 16 април двадесетмината са изгонени от мнозинството в съвета, напълно свободно и демократично, без съмнение
27 Май 2011 21:05
Още нещо пророческо. Алеко Константинов:

Panem et circenses



Хляб и зрелища



Уви, престанаха фишеците! А пък ние, жителите на българската столица, как бяхме се свикнали с тях през оная седмица на тържества. И каква нужда има да лишават столицата от нейната празнична премяна. Оставете триколорните диреци, оставете арките, оставете и флаговете - нека се развяват, нека на тия флагове зелената боя, емблема на надеждата, ни вселява успокоение и ни приспива върху скута на султанското благоволение. Пускайте фишеци, нека техният устрем мами нашите погледи към небесата, нека техният пукот буди съзнанието за нашето величие и зрелост...

Стига вече рабско подражание на Белгия... Па и не остана вече на какво да подражаваме: всичко белгийско е присадено на българска почва. Време е сега да вземем друг, по-велик образец. А какво може да бъде по-величествено и по-привлекателно от Римската империя, особено през първите векове на християнството. И ако се взрем внимателно в пътя, по който сме я подкарали, с радост ще забележим, че май-май не сме далеч от Римската империя. Криво да стоим - право да хортуваме: какво ни дели сега-засега от римляните? Ама ще речете, патриции нямаме. Кое каиш? Патриции ли? Я прочетете някои "Известия от двореца" - ще ви се завие свят от титли, три пъти ще ви се пресече в гърлото, догдето прочетете едно име. Я накарайте някого от Дивотинска околия да ви изговори: "Заведующий еди-коя си част в полка на Нейно-Царско Височество-Принцеса-Клементина- Сакс-Кобург-Готска, Августейшата-Майка-на-Негово-Ца рско-Височество-Господаря, от генералний щаб подполковник Бонапартов. Например, санким де. На гладно сърце можеш ли го изговори! И кажете после това, че не сме прогресивна нация. Малко ли промени станаха в обществения ни живот: вчерашний Лало Пуюв днес се именува Любомир Дендонов, вчерашната Нъка Фъкюва днес се подписва - ако е грамотна - Надежда Факлинска... Думата ми е, че патриции не липсват у нас.

За да изравним разликата между нас и римляните, не остава освен да увеличим числото на празниците и тържествата. А за това не се изисква кой знай какъв труд. Засега мисля, че е достатъчно от 360 дена в годината да определим 180 дена за тържества. Тъкмо половината. Ний сега имаме 52 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Остава следователно да измислим само още 60 тържества и ето ти тебе Римската империя. не вярвам, че една комисия от благонадеждни хора ще срещне затруднение, ако й възложат да измисли по пет нови празници на месец. Ний като васално княжество можем да усвоим наготово някои официални празници на Отоманската империя, например: тезоименния ден на негово императорско величество султан Абдул Хамид, възшествието на нине благополучно царствующия падишах върху престола на халифите, сетне можем да празнуваме байрама; също така нищо не ни пречи да празнуваме рождените дни на всичките царе на земното кълбо, за да покажем, че ний сме прогресиюща нация. Нека ни хвалят в "Revue d'Orient"...

Загубата не е кой знай какво чудо. Да вземем за пример столицата: в София има 60 000 жители; ако всякой едно на друго изработва на ден по 3 лева за 60 дена прибавени празници, всякой ще се лиши само от 180 лева в годината, или всичко София ще изгуби само 11 000 000 лева. А цялото градско население в нашето мило отечество ще се лиши от 180 000 000 лева в годината. Голяма работа! Разхвърляй ги между селското население и свършено!... Мигар за хатъра на някакъв си презрян метал ще вземам сега да се отказваме от тържествата. Яма йок! За друго за какво има да му мислим: флаговете си ги имаме готови, нека се развяват цяла година; диреците ще ги оставим да стърчат. Само за фишеци ще трябват пари. Но за това нека му мислят австрийците; има да ги скубем сега с по14% мито, ще им одерем кожите с търговския договор. Колкото пари смъкнем от гърба на немците, всичките за фишеци ще ги хвърлим. През ден, през ден илюминации и огнестрои, през ден, през друг паради ще правим; Зоологическата градина може лесно да се превърне в арена за всеобщи тържества, в нея ще се помести цялото столично население. Народното събрание в едно от нощните си заседания може да изкалъпи надве-натри едно допълнение към наказателния закон: който оскърби някой член от народната партия, осъжда се на разтерзание от дивите зверове. Това наказание да се извършва публично в Зоологическата градина; осъдения ще го хвърлят в клетката на лъвовете пред очите на тържествующето столично население и в това време ще свирят музики и ще пукат фишеци.

Търговският договор с Австрия отваря братски границите на България за австро-маджарските търговци и фабриканти; те ще могат сега без никакви предварителни разрешения и формалности да напълнят цялото ни отечество; тъй щото нашите търговци могат отсега нататък да си почиват и да участвуват само в тържествата. Братята маджари ще си имат грижата да въртят вместо тях търговия и да развиват индустрия. Най-сетне стига им толкова на нашите търговци и занаятчии, нека си поотпочинат...

Като се заредят тържествата, на комисиите остава да се погрижат за храната на тържествующия народ и тогава вече никой дявол не ще може да намери разлика между България и Римската империя...

И за храната е лесно: Рим е раздавал хляб на 300 000 гладници, какво струва на българския народ в името на прогреса и народното величие да поддържа 50 000 гладници в София. Останалите 10 000 души, надяваме се, ще имат поне за хляб пари. Ето ти тебе и разрешение на всички социални и економически въпроси: един княз и две комисии! Едната ще раздава хляб, другата ще устройва тържества. Нека му мислят авсрийците... Кой им е крив! Да са мислили, когато са подписвали търговския договор, ха-ха, ха-ха...

Ний сме си добре, ний сме доволни: имаме си конституция, с турците сме приятели - какво ни трябва повече! Упоени от щастие, ние като римските тълпи ще викаме по градските мегдани само:

"Panem et circenses!"...




София, 26 февруарий 1897 г.

27 Май 2011 21:05
Така де . Дойдат ли на власт каманягите - всичко преди (и след ) тях е в кавички. Само те са легитимни.
Кой не верва - до стената. Точно както на графиката по-горе. Само че тогаз е в името на справедливостта , та не е удобно да се показва по вестниците.
27 Май 2011 21:13
Христо Ботев е моят кумир.
27 Май 2011 21:32
БРАВО! БРАВО! БРАВО!
Не трябваше да слагате "Смешен плач", защото сега във форума ще изопачат историята и ще го ударят на политиканстване!
Трябвало е да напишете още как правителството предава Париж на прусаците, за да смаже бунта, рухването на ІІ империя и началото на ІІІ република.
27 Май 2011 21:35
Капитализма, наpичан днес свободна пазаpна икономика твъpдо въpви по стъпките на комунизма, т.е. към катастpофа и окончателно изчезване. Какво ще бъде обществото, което ще ги замени не знам? Но и двете веpоятно ще вгpaят по нещо в бъдещата политическа и икономическа система.
27 Май 2011 21:48
"...ругано или премълчавано предимно от хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" ..."
Велико, г-н Денков!
Веднага ми изплуват две имена на класически георгикирковци: Огнян Минчев и Евгени Дайнов. Всъщност много са...
27 Май 2011 22:00
Защо се стига до междуособните кланета от май 1871, оставили печата на незаличим позор върху Франция? "Разпоредените" убийства са незначителна част от тях: започва ги комуната, като избива 63 невинни човека, включително Н. В.Пр. Дарбоа, завършва ги законното правителство, като заточава 7500 и разстрелва 21. Но кои са 15-те х. /според МакМахон, маршал и президент на Третата република/, избити без съд? В началото на 1871 в Париж има 300 х. въоръжени запасняци, на които държавата плаща заплата. Армията е разгромена, но част от тях просто няма къде да отидат. Тиер издава фаталната заповед под оръжие да останат само хората без друго препитание и 100 х. си тръгват, а в Париж остават отчаяните. Освен това, има глад и го напускат още 200 х.; именно тяхното имущество комуната "подарява" на "правилните" метежници. Е, през май тези хора се връщат и виждат, че собствеността им е взета от други
27 Май 2011 22:08
Вие няма да идете да орете и копаете, нито ще фанете занаят - защото живият труд ви е мъчен и не прилича на заучена гладка фраза. Как ще живеете? Вий трябва да живеете пак за сметка на някой чужди труд, на някой чужди пот, без да давате в замяна своите.

27 Май 2011 22:13
2011 е недобра за световната революция у нас и навънка.
Тиранът и тираните не падат, а водачите на родното и
международното палажение се гътат
като едни изгнили капиталисти.
Обърка се светът!
27 Май 2011 22:54
Адаш мили , ,
Днешната твоя дописка е всякак попадение в тъпанарията на опортюнистичния ни живот . Не смогвам да ти се радвам , а не сещам годишни награди за доблестна публицистика по територията . Иначе , мамули и таралежи раздават ...
27 Май 2011 23:52
хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" ...

А пък във форума колко ги има! Не буду показывать пальцами!
27 Май 2011 23:54
Да благодарим на г-н Денков, че ни напомни за годишнината от Парижката комуна. Публикацията на "Смешен плач" е особено фин щрих. Припомнянето на анархистките идеи у Ботев винаги ще е удобно за постсоциалистическата интелигенция. И непочтено, разбира се, както и догадката къде щял да бъде този или онзи, ако соцът продължаваше да го бъде. Не, че соцът някога е умирал в главите на мнозина от сънародниците ни.
Самите французи, гледам, малко по-саркастично гледат на тази годишнина. Че какво иначе, ако не сарказъм е идеята възпоменателната експозиция за събитието да бъде поместена в Hotel de Ville, същата сграда, в която се помещавало седалището на Комуната и опожарено от самите комунари, когато станало ясно, че разгромът е неизбежен.

Редактирано от - бонго-бонго на 27/5/2011 г/ 23:58:20

28 Май 2011 00:20
И от мене едно благодаря за Денков
Не мога да забравя как тази година нямаше почти нищо за 12 април. Но само това да е - с мед да го намажеш ... Става все по-трудно да възприемеш как мнозинството хора с лекота приемат сервираните им двойни стандарти и как им е удобно да не мислят и да вярват.
Св.София, за пореден път и на вас
28 Май 2011 00:46
Та каква , викате , би била реакцията на комунистите на едно белогвардейско "Временно Правителство " в Москва през зимата на 1941 ?
28 Май 2011 00:47
За Денков. За Ботев - Историята му е дала оценка. Гении!
28 Май 2011 01:10
Поне половината от предложените тогава принципи днес пречат на "бизнеса".
28 Май 2011 01:35
КРОТКИЯ,
/:/ "Капитализма, наpичан днес свободна пазаpна икономика твъpдо въpви по стъпките на комунизма, т.е. към катастpофа и окончателно изчезване. Какво ще бъде обществото, което ще ги замени не знам? "
............................... ............................... ............................... .......................
Най-вероятно ще бъде Китайизъм?!
28 Май 2011 01:52
Другата половина от принципите пречи на Дянков, ама без кавички
28 Май 2011 07:00
Парижката комуна е дала идея на Израиль Гельфанд, Лейба Бронштейн и Володька Ульянов
какво да правят с Русия -
разлагат армият и гепят властта, после само гепят.
Лейба Бронштейн ГЕНИАЛНО е включил и немската армия в преврата за по-сигурно,
което си е световен принос!
28 Май 2011 07:42
автора
28 Май 2011 08:14
Струва си да се напомня това - особено у нас, където по историческо малоумие и добре платено лицемерие всичко, което напомня за комунизъм дори и по название, трябва да бъде ругано или премълчавано. При това ругано или премълчавано предимно от хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" за годишнината от Парижката комуна.


Е, добре че в тоя форум преобладават дисидентите и борците за човешки правдини, че да оценят по достойнство материалчето.
28 Май 2011 08:51
революцията изяде децата си
28 Май 2011 08:54
Смърфе, не знаеш ли че "Политическа зима" и "Смешен плач" не се изучават вече в училище?
28 Май 2011 09:12
Матряла и тогава е бил горе-долу същият, само сравнението между водачите му е изцяло в полза на тогавашните.
28 Май 2011 09:13
Лека му пръст на Ботев,
но в главата му е каша от революционерщина, анархизъм и бунтарщина.

Да имахме поне система на образование като тази на йезуитите на Св. Игнацио Лойола, преди да оплюваме.
Противопоставянето на Лойола на Нютон е еклектика някаква.
Йезуитите създават най-стабилната система на образование в отговор на Реформацията. Галилео Галилей се е учил на математика у йезуитите.

Това, че днес исканията на комунарите са в основата на демократичните ценности е факт, друг е въпроса дали това е довело до т.н. прогрес.
Аз скромно съм на доста по-различно мнение. Демокатината цивилизация просто си загива демографки, което никак не е случайно.

Изминалите години показаха и друго: Общо взето революционерите издигат в култ това, което най-силно ненавиждат и когато им падне властта в ръцете прилагат омразното им насилие в минимум десетократно по-голям размер.
Едва ли някой ще вземе да сравнява броя на жертвите дадени от революционери докато са се борили против това, което те означават с тирания, и броя на жертвите на самите тия революционери, когато те докопат властта.

Ако гледаме какво стана в Царска Русия, където до 1917 смъртните наказания над революционери (основно след революцията от 1905) с няколко хиляди и ги сравним с няколкото милиона най-кръвожадно изтребени от завзелите властта революционери, и като си знаем че подобни пропорции са и другаде плачът става не смешем, ами гробовен, ако изобщо и за плач иде реч.
28 Май 2011 09:17
*** Манерката, VOCлю, Хуйедин, Фантата, Енчо-лапада и др. Бъзнала ги е множко статията. Само, че те не са забелязали основното в статията, че всичко за което са се борили и умрели Парижките комунари сега се прокламира като ценности на буржоазната демокрацията, а тогава се е отричало от тогавашната буржоазия като "разбойничество". По същия начин след години ценностите на социализма ще се прокламират, като нещо ново-забравено. Така върви светът. Човечеството се дели на консерватори и революционери. Консерваторите дърпат назад, а революционерите напред, но светът (обществото) трябва да върви напред, защото времето има една посока (стрелата на времето на Едингтън) и това е посоката на нарастване на ентропията, т.е., все по-голямо равенство - ентропията при една безкласова система е по-голяма от тази в класовата.

Редактирано от - sybil на 28/5/2011 г/ 12:52:10

28 Май 2011 09:24
през 1871 ботев е бил на 23 години
28 Май 2011 09:35
"Струва си да се напомня това - особено у нас, където по историческо малоумие и добре платено лицемерие всичко, което напомня за комунизъм дори и по название, трябва да бъде ругано или премълчавано. При това ругано или премълчавано предимно от хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" за годишнината от Парижката комуна".
Много ми хареса статията, а в конкретния цитат автора май е имал в предвид индивиди като т.н. д-р ик. н.Емил Хърсев! :D
28 Май 2011 09:41
"...ругано или премълчавано предимно от хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" ..."


Дянков е поредният пример за категорична липса и на опит на обективна оценка на същността на революционерщината.

Системата на тотален контрол над мисълта и съвестта и пълната гавра с личността е в най-чист вид въведена, методично и по касапски поддържана (в частност и с контролирани беседи в дружества "Г.Кирков" именно от завзелите властта революционери, не от отричаните от тях ретрогради, тирани и църковни догматици.

Толкоз години, толкоз жертви и никаква поука!

Причината е ясна и проста!

Революционерите по принцип са безбожници, защотото те самите не са богове.
Вземането на властта им дава възможност да наложат на "освободените" тиранията да ги обожествяват, под заплахата да им отнемат живова най-безпощадно.
Анархистите мразят властта, защото я нямат.

Това не са хора борещи са за свобода, а за власт, която да ги освободи от задължението да спазват реда и същевременно да поробят останалите в името на свободата.
Дали са добри поети, музиканти, артисти, художници или учени е съвсем друг въпрос.

Ботев е може би гениален поет и фейлетонист, но философията му е пълна еклектика, а на моменти и социално дегенеративна: вж. "Моята молитва".

28 Май 2011 09:42
Hugin, Tim
28 Май 2011 09:54
Аплодисменти за Денков.
Гледам във форума, май само веднъж споменато за "черпаклии". Георгикирковците са странно тихи.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
28 Май 2011 09:58
Mrx++

С ентропията радикално си се объркал.

При пълно равенство (по доходи) ентропията е нула.
Ентропията клони към нула и в другата крайност - идеалното неравенство, когато всичките богатства са у един човек, а останалите нямат нищо.

Максимум ентропия имаш при Болцманово разпределение на доходите, което е експоненциално, което означава мнозинството да е с мизерни доходи, и намаляващ брой хора да са с все по-големи и по-големи доходи, като милиардерите са единици.
Такова Болцманово разпределение ще се получи, ако се остави само свободният неограничаван от никакви морални и законови рамки пазарен механизъм да определя разпределението на доходите. (по Адам Смит)

Ако се наложат ограничения, разпределението вече е Гама, а не експоненциално и тогава евентуално се елиминира това огромни части от населението да е доходи под екзистенц минимума.
При всички положения имаме обаче неравенство.
Пълното икономическо равенство е утопия и може да се наложи само насила, но тогава икономическата ефективност става нула, а на практика поради необратимото изхабяване на енергиен и материален ресурс, КПД-то на системата е отрицателно, т.е. някой друг трябва да хрантути революционерите и цялата им система, мечатещи пълно равенство.


Проблемът на нашата литература, е че талантливо ни учи как да мечтаем за равенсто и свободи и май-никак не ни учи как да работим ефективно и да сме изрядни граждани.
28 Май 2011 10:04
през 1871 ботев е бил на 23 години


Толкова млад, толкова догматичен и с такива самоубийствени влечения!

Господ да прости поета!

Младостта поне обяснява незнанието му!
28 Май 2011 10:04
Нищо ново под слънцето! Винаги и навсякъде какво е правилно или какво е справедливо, се определя от по-силния или от победителя, ако щете. Примерно, след втората световна война, победителите казаха кое е правилно и кое е неправилно. Ако бяха победили Германия и съюзниците й, други щяха да бъдат съдени и съвсем други неща щяха да се определят като правилни и неправилни. Това е правото на по-силния, а не силата на правото. В случая с написаното в статията имаме точно това - света не е черно-бял, но победителя сега казва кое е черно и кое е бяло, а масата хора папагалски го повтарят, нищо че ако утре палачинката се обърне и те ще си сменят бялото с черно и обратното. Точно така стана след 1989-та година с маса хора. Сега САЩ като единствена световна свръхсила определя кое е правилно и кое не е и няма голямо значение какво мислят хората в другите държави.
28 Май 2011 10:05
Ролан Биков гостуваше във "Всяка неделя" към 1992 година. От него съм запомнила една мисъл: "И доброто трябва да има юмруци." И точно заради незчитането на това се вдигат бунтове и социални революции, които смазват тираните. А после... Пак той каза така: "Петдесет години след социалистическата революция не е имало социализъм и петдесет години след демократичната няма да има демокрация." Може би защото сме си все същите, ама като се преоблечем, ...
28 Май 2011 10:23
Чисто техническата страна на въпроса за обидно лесният разгром на Парижката комуна е липсата на барикади по улиците. А барикади липсват, защото улиците/булевардите са широки, прави и нови. Оттам нататък е ясно - тежката кавалерия (драгуни и кирасири) могат да атакуват в алюр, в редица по 24. "Саби вън!" и комуната ойде. Разбира се, ако комунарите имаха пруски военни съветници работата нямаше да е толкова лесна.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД