Цяла седмица Волен Сидеров не слиза от телевизионните екрани. Това е най-видимото и засега единствено последствие от погрома над софийската джамия, организиран от партията му миналия петък. Вместо да отрежат "езика на омразата", медиите му послужиха за рупор. Журналистите наивно се заблуждаваха, че ще успеят да излязат морални победители в словесните двубои със злонамерения провокатор, но нищо подобно на произлезе. Просто агресията и предизборната пропаганда получиха безплатна реклама. Потърпевшата страна остана напълно безмълвна. Другаде по-разумни от нашето общества мигновено биха обявили бойкот на подобен род агресивни политикани. У нас никой не изпита подобна нужда. Тъкмо обратното. Повод за тъжен размисъл.

Но голямата подмяна стана другаде. Многогласните брътвежи за толерантността и етническия мир в страната заглушиха истински важния въпрос - за законността. Законно ли е партийна агитка да трупа предизборни точки чрез разгаряне на верска нетърпимост? Член 13, алинея 4 от конституцията гласи, че "религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели". Разпоредбата се отнася както за ритуалното изгаряне на молитвени килимчета от щурмоваците на "Атака", така и за провокативните възвания на Ахмед Доган към българските турци. Но до момента нито една оправомощена българска институция не е сезирала Конституционния съд. Едни се оправдават с предизборната ситуация, други са подвластни на силни политическия влияния, а



безучастността поощрява насилието



Днес ще нападнат мюсюлмани, утре ще смелят от бой някой циганин, вдругиден ще избият комплекси върху първия срещнат беззащитен младеж... Продължението е в учебниците по история. Призивите за толерантност и цветята пред "Баня Башъ" не могат да заменят закона.

А законът не би трябвало да позволява на една кметица, па била тя и добродушна, да разрешава фашистки сборища край джамия по време на свещената петъчна молитва, нали? Тази първа небрежност, това "разсейване" на общинската власт е като покана за екзекуция. Оправданията от типа "ама ние не сме очаквали такова нещо" са нелепи. И малко съмнителни. Ако Фандъкова наистина смята, че вината е единствено на организаторите, защо още не са санкционирани? После идва и второто "недоглеждане" - от страна на вътрешния министър, който не се престарава с предохранителните мерки. И ето



как от едно килимче е на път да пламне цялата черга



Масло в огъня наля и премиерът с неадекватната си първоначална реакция за случилото се - било грозно, ама не било опасно, защото било предизборна кампания?!

Прокуратурата на свой ред също си затваря очите. При свръхизобилие от видеоматериали тя започна разследване срещу "неизвестен извършител" за проповядване на етническа омраза. Нима извършителят не е ясен? Същевременно и не помисля да сезира съда за противоконституционното, меко казано, поведение на една политическа партия. Бездействието също бива престъпно. Да не забравяме, че



порочната съдебна власт легитимира всеки деспотизъм



Законността означава също минаретата да замлъкнат, ако звукът им смущава живеещите наоколо. И килимчетата да изчезнат от тротоара, ако пречат на минувачите. А не да оставя партийни гаулайтери да решават с насилие тези въпроси. Фашизмът покълва там, където институциите не работят или работят зле. Опасявам се, че българският случай е точно такъв. А веднъж надигнал глава, избуява със скоростта на страха. Страхът, че ще останеш без работа, ако критикуваш Доган в Кубрат. Страхът, че ще ти щракнат белезниците, ако не отчисляваш за управляващите. Страхът, че ще ти подпалят килимчето, ако отидеш на петъчната молитва в "Баня Башъ". Най-сетне страхът, че казваш истината.

Никакви приказки за търпимост към различния не могат да възпрат този процес без намесата на Негово величество Законът. След петъчния погром на атакистите никой няма право да бъде безразличен. А най-малко институциите. В противен случай рискуваме гастролиращи политически авантюристи да ни въвлекат в коварната спирала на насилието, от която няма връщане назад.